О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 21.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1272/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. Ц. К. и Л. Л. К., представлявани от адв. Д.С., против разпореждане от 29.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1126/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от тях частна жалба срещу определение № 867/14.03.2016 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се съдържат оплаквания за невалидност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Не са наведени конкретни оплаквания срещу обжалваното разпореждане, а са изложени съображения относно незаконосъобразността на предходни съдебни актове.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – [фирма] и третото лице помагач – [фирма].
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от процесуално-легитимирани страни, които имат интерес да обжалват постановеното разпореждане, поради което подлежи на разглеждане. Жалбата е уточнена съобразно дадените указания и срок от администриращия съд.
С обжалваното разпореждане от 29.06.2016 г. САС е приел, че постановеното от него определение № 867/14.03.2016 г. е произнесено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и не попада сред обжалваемите пред ВКС актове по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. С тези мотиви частната им жалба с вх. № 107610/16.08.2016 г. е върната.
Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон. С решение от 19.10.2015 г. по в.гр.д. № 8354/2015 г. Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от [фирма] срещу В. Ц. К. и Л. Л. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,че всеки от тях дължи по половината от следните суми – 3 108,03 лв.незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2011 г.- м.04.2013 г.,ведно със законната лихва от 14.11.2013 г.до окончателното изплащане и 362,87 лв. – лихви за забава за периода 31.08.2011 г.-16.10.2013 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е потвърдил първоинстанционното решение. По делото е постъпила касационна жалба от въззивниците В. Ц. К. и Л. Л. К., която администриращият въззивен съд е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на всеки от предявените искове поотделно е под 5 000 лв. Срещу постановеното разпореждане от 13.01.2016 г. по в. гр.д. № 8354/2015 г. по описа на СГС е подадена частна жалба. На основание чл. 274, ал. 2 ГПК Софийски апелативен съд е постановил определение № 867/14.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1126/2016 г., с което е потвърдил разпореждането от 13.01.2016 г. по в. гр.д. № 8354/2015 г. за връщане на подадената касационна жалба срещу въззивното решение. Срещу постановеното определение от 14.03.2016 г. е постъпила частна жалба от В. Ц. К. и Л. Л. К., която с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1126/16 г., е върната като процесуално недопустима поради изчерпан инстанционен ред.
Съгласно 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК /в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./ когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Поради това и разпореждането на СГС от 13.01.2016 г. е обжалвано пред САС. Такава компетентност има ВКС, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан.
В настоящия случай с разпореждане от 29.09.2016 г. САС е върнал частната жалба срещу постановеното от него определение по частната жалба срещу въззивното разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съдебния акт на апелативен съд /определение № 867/14.03.2016 г. по гр.д. № 1126/2016 г./ не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане от 29.09.2016 г. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
За пълнота на мотивите следва да се подчертае, че изложените доводи в „частна жалба“, подадена като приложение в изпълнение на дадените указания по чл. 260 ГПК, не представляват конкретни оплаквания за порочност на обжалвания съдебен акт. Изявленията относно неконституционносъобразността на въведения формален критерий за достъп до касационно обжалване – с оглед цената на иска, са извън предмета на настоящото производство – законосъобразността на разпореждането за връщането на частната жалба / с вх. № 107610/18.06.2016 г./ поради изчерпан инстанционен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.09.2016 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 1126/2016 г., с което е върната подадената от В. Ц. К. и Л. Л. К. частна жалба против определение № 867/14.03.2016 г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: