О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София 06.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4136 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца И. С. Ц., чрез адв.Ж.Ж. против определение № 324/29.03.2013 г. по в.гр.дело № 177/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд и е оставена без разглеждане жалбата, подадена от И. С. Ц. в частта й, с която се обжалва протоколно определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя по чл.186 ГПК за изискване на посочени в исковата молба документи.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на Пернишкия районен съд за разглеждане на предявения акцесорен иск за отмяна на нотариален акт № 86/2011 г., с който М. Е. Б. е призната за собственик на основание наследяване и давностно владение на 1484/3984 ид. части от УПИ – дворно място с площ от 3984 кв.м.,находящо се в землището на [населено място], парцел XI-1100 в кв.113 по плана на селото и да се допуснат поисканите от жалбоподателя доказателства – да се изискат от съда посочените в исковата молба документи.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – според жалбоподателя обжалваното определение на Пернишкия окръжен съд е неправилно, поради правните доводи в частната касационна жалба, с която е поискано от ВКС да го отмени, че производството по исковата молба на жалбоподателя рег. № 28122/11.10.2012 г. на Районен съд [населено място] двата иска предявени с нея – кумулативно обективно съединени, при което е поискал от съда да разгледа всеки един от исковете и да се произнесе с решение по всеки от тях са преградени в няколко насоки, че искът за отмяна на нотариален акт № 86/2011 г. представлява искане на осн.чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нищожен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение, че този нотариален акт е издаден при придобивно основание давностно владение и удостоверява собственост върху площ, част от публична общинска собственост – улицата, определяща лице/изход/ на процесния на жалбоподателя урегулиран имот. Жалбоподателят иска съдът да се съобрази с фактите на които се позовава, че иска отмяна на нотариалния акт издаден при условията на нищожност, тъй като противоречат на материалния закон – чл.86 ЗС. Според жалбоподателя искът за отмяна на нотариалния акт е така подаден с оглед на това Районният съд да не допусне смесване на двете искания, с това за ревандикиране на частта от имота, владяна от ответницата, възприемайки ги като едно и фактически да се произнесе само по иска за ревандикация при уважаването на който нотариалният акт на ответницата само ще се измени, което е различно от отмяната му, че не е възможно да се приеме, че собствеността върху недвижим имот е придобита по давност възоснова на нотариален акт по обстоятелствена проверка щом като съществува спор относно давностното владение на титуляра на акта. Жалбоподателят счита, че главният иск – ревандикационният е преграден откъм законосъобразното му разглеждане вследствие процесуалното нарушение на основния съд – недопускане на доказателствено искане на жалбоподателя, както е посочено в исковата му молба – на основание чл.186 ГПК съдът да изиска от учреждението на [община] конкретните официални документи от изключителна компетенция на общинската администрация, най-вече двата застроителни и регулационни плана на процесното населено място, първоначалният от 1988 г. и последващия от 2000 г, че делото ще остане неизяснено от фактическа страна, поради допуснати от страна на съда порочни процесуални действия – неуважаване искането му за събиране на доказателства съобразно диспозитивното начало, че при неизяснена фактическа обстановка няма да бъде направена преценка на несъбрания по делото доказателствен материал от съда и той не може да достигне до правилни фактически и правни изводи досежно основателността на предявените искове, че ревандикационният иск ще остане недоказан, поради причина на съда, че при това положение негово задължение е да не го уважи. Жалбоподателят поддържа, че Пенишкият районен съд и подкрепилата го въззивна инстанция са нарушили процесуалното правило, че съдът прави своите изводи след като обсъди доводите на страните и доказателствата в тяхната цялост, без доказателствата, определящи фактическия състав, че оттук се извежда неправилността на обжалваното определение на ПРС и въззивното оставящо го в сила.
Ответницата по частната жалба М. Е. Б. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Пернишкият окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по иска на И. Ц. срещу М. Б. за отмяна на нотариален акт № 86/2011 г. на нотариус при ПРС на основание чл.537,ал.2 ГПК и е оставил без разглеждане, жалбата подадена от И. С. Ц. в частта, с която се обжалва протоколно определение от 22.01.2013 г. по същото дело на Пернишкия районен съд, с което съда е отхвърлил искането на жалбоподателя по чл.186 ГПК за изискване на посочени в исковата молба документи.
Жалбоподателят И. С. Ц. е предявил иск с пр.осн.чл.108 ЗС срещу М. Е. Б. за предаване владението на 24 кв.м. от негов собствен имот УПИ X-1320, кв.113 по регулационния план на [населено място], който според твърденията в исковата молба Б. владее без правно основание. Посоченият иск е предмет на разглеждане по гр.дело № 6959/2013 г. на Пернишкия районен съд. В исковата молба на Ц. се съдържа искане по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт № 86/2011 г., с който ответницата М. Е. Б. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на 1484/3984 идеални части от УПИ с площ от 3984 кв.м., представляващ парцел XI -1100 в кв.113 по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че искането на жалбоподателя за отмяна на описания нотариален иск е процесуално недопустимо, тъй като е предявено за имот, различен от процесния. Според съда, за да се постанови отмяна на констативен нотариален акт следва да е постановено решение, с което е уважен предявен иск за собственост за същия имот. Прието е, че отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот не може да бъде предмет на самостоятелен иск, че отмяна на нотариален акт № 86/2011 г. може да иска трето лице, което заявява права върху описания в него имот, че ищецът-жалбоподател не претендира право на собственост върху недвижимия имот, описан в този нотариален акт, поради което не може да иска неговата отмяна. Прието е, че съобразно разпоредбите на чл.537,ал.2 ГПК когато актът, с който се уважава молбата за издаване на нотариален акт засяга правата на трети лица, породеният спор,ако е за гражданско право се разрешава по исков ред, че искът се предявява срещу лицата които се ползват от акта. Според съда при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя, което предполага, че нотариалният акт по някакъв начин засяга правата на трети лица. Според съда евентуалната отмяна на нотариален акт № 86/2011 г. няма да рефлектира в правната сфера на жалбоподателя, поради което за същият не е налице правен интерес да иска неговата отмяна.
Съдът е приел, че собствеността на ответницата по иска върху 1484/3984 ид.части от УПИ с площ от 3 984 кв.м., находящо се в землището на [населено място], парцел XI-1100 в кв.113 по плана на [населено място] не касае претенцията на жалбоподателя ответницата да му предаде владението върху 24 кв.м. от собствения му имот, представляващ УПИ Х-1320 в кв.113 по плана на [населено място], а в исковата молба не се сочи описаната площ да попада в обхвата на имота, описан в нот.акт № 86/2011 г. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че искът е недопустим и е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото по този иск е прекратено, поради процесуална недопустимост.
С обжалваното определение е прието, че определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за събиране на доказателства не подлежи на самостоятелно обжалване. Прието е, че доводите на жалбоподателя касаещи това определение могат да бъдат изложени като такива за допуснати процесуални нарушения при обжалване на съдебното решение. Според въззивния съд определението на съда, с което не са допуснати поискани от страната доказателства не подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението на съда, че същите определения не попадат в обхвата на определенията, посочени в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С оглед на това е оставил частната жалба без разглеждане срещу определението на съда, касаещо доказателствени искания на жалбоподателя, като процесуално недопустима.
1. По подадената частна жалба от И. Ц. срещу определението на Пернишкия окръжен съд от 29.03.2013 г. в частта, с която е потвърдено определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд.
Определението на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението от 22.01.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр.дело № 6959/2012 г. не следва да се допусне до касационно обжалване.
Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Поставените от жалбоподателя въпроси в изложението, обозначено като молба с вх. № 2779/29.04.2013 г. не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Всеки от въпросите касае правилността на обжалваното определение и е основание за касационна отмяна. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, съответно определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящото производство по чл.288 ГПК Върховният касационен съд се произнася само дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че поставените въпроси в изложението на жалбоподателя не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
2. По подадената частна жалба от И. Ц. срещу определението на Пернишкия окръжен съд от 29.03.2013 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от И. Ц. в частта й, с която е обжалвано протоколно определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което съда е отхвърлил искането на жалбоподателя по чл.186 ГПК за изискване на посочени в исковата молба документи.
В указаната част определението на Пернишкия окръжен съд е правилно.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определения на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото – т.1-ва и в случаите, изрично предвидени в закона – т.2-ра. Определението на Пернишкия районен съд от 22.01.2013 г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя И. Ц. по чл.186 ГПК за изискване на документи, посочени в исковата молба не попада в обхвата на посочените определения, подлежащи на инстанционен контрол. Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от решението на районния съд, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното определение. Следователно подадената частна жалба срещу определението е процесуално недопустима и правилно въззивният съд я е оставил без разглеждане. В тази част определението на Пернишкия окръжен съд следва да се потвърди. Доводите в частната жалба на И. Ц. за неправилност на определението на Пернишкия окръжен съд в посочената част са изцяло необосновани.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 324/29.03.2013 г. по в.гр.дело № 177/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд по касационна частна жалба вх. № 2343/11.04.2013 г., подадена от ищеца И. С. Ц. от [населено място], [община], мах.Р., № 14, чрез адв.Ж.Ж..
Потвърждава определение № 324/29.03.2013 г. по в.гр.дело № 177/2013 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от И. С. Ц. в частта й, с която се обжалва протоколно определение от 22.01.2013 г. по гр.дело № 6959/2012 г. на Пернишкия районен съд, с което съда е отхвърлил искане на жалбоподателя по чл.186 ГПК за изискване на посочени в исковата молба документи.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: