О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София 15.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 596 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от П. И. С., чрез адв. Д. П. срещу определение № 2949/13.11.2017 г., поправено с определение № 82/11.01.2018 г. по в.ч.гр.дело № 531/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 994/27.01.2017 г. по гр.дело № 8713/2015 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение на решение № 4980/29.12.2016 г. на В. в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се допусне касационно обжалване, да се отмени определението и постановяване на друго, с което се уважи молбата на жалбоподателката за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, съответно се присъдят и разноски за въззивното производство по частната жалба и за касационната инстанция.
В изложението са мотивирани подробни доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, както и по чл. 280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност. Сочи, че обжалваното определение № 2949/13.11.2017 г. по в.гр.дело № 531/2017 г. на Варненския окръжен съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е неправилна цялата преценка на доказателствата по делото, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, довело до опорочаване на фактическите изводи на съда и, че съставлява касационно основание по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, че е допуснато съществено процесуално нарушение при преценката от първоинстанционния съд и на въззивния съд по искането за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК. Твърди се, че следва да се допусне касационно обжалване, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.Цитирани са определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.2 и ал.3 ГПК.
Подадена е касационна частна жалба от Г. Д. С., чрез адв.Д. П. против определение № 2949/13.11.2017 г. по в.ч.гр.дело № 531/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 994/27.01.2017 г. по гр.дело № 8713/2015 г. на Варненския районен съд с което е отхвърлена молбата на Г. Д. С. за изменение на решение № 4980/29.12.2016 г. на ВРС в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се допусне касационно обжалване, да се отмени определението и постановяване на друго, с което се уважи молбата на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, съответно се присъдят и разноски за въззивното производство по частната жалба и за касационната инстанция.
В изложението са мотивирани доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, както и по чл. 280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност. Сочи, че обжалваното определение № 2949/13.11.2017 г. по в.гр.дело № 531/2017 г. на Варненския окръжен съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е неправилна цялата преценка на доказателствата по делото, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, довело до опорочаване на фактическите изводи на съда и, че съставлява касационно основание по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, че е допуснато съществено процесуално нарушение при преценката от първоинстанционния съд и на въззивния съд по искането за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК. Твърди се, че следва да се допусне касационно обжалване, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.Цитирани са определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.2 и ал.3 ГПК.
Ответникът по частните жалби [фирма] е изразил становище по жалбите – по частната жалба на П. С. в писмен отговор, чрез адв.М.Т., а по частната жалба на Г. С. в писмен отговор чрез адв. С.Б.. Становището във всеки от отговорите е за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на всеки от жалбоподателите и за неоснователност на частните жалби по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на всеки от жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Всяка от частните жалби е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството пред въззивния съд е образувано по частни жалби от Г. Д. С. и П. И. С. , чрез адв.Д. П. срещу определение № 994/27.01.2017 г. по гр.дело № 8713/2015 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени молбите на жалбоподателите за изменение на решение № 4980/29.12.2016 г. на Варненския районен съд в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производството по гр.дело № 8713/2015 г. на Варненския районен съд е образувано по искова молба на [фирма] срещу няколко ответника, сред които и Г. Д. С. и П. И. С.. Прието е, че срещу последните са предявени три иска – за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, за прогласяване нищожност на договор и установителен иск за собственост на недвижими имоти.
Съдът е приел, че производството по втория иск е прекратено по отношение на Г. С. с определение № 13458/23.11.2015 г., а по отношение на П. С. с определение № 8217/27.07.2016 г. Посочил е, че с последното определение е прекратено производството по първия иск по отношение на двамата жалбоподатели. Първото определение е връчено редовно на Г.С. на 03.12.2015 г., а второто определение е връчено редовно на жалбоподателите на 08.08.2016 г. Прието е, че жалбоподателите-ответници не са обжалвали определенията, поради което са влезли в сила. Посочил е, че с решение № 4980/29.12.2016 г. първоинстанционния съд е разгледал предявения срещу жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост, като е уважил същия и според изхода на спора е осъдил двамата ответници да заплатят на ищцовото дружество направените разноски. Молбите на жалбоподателите по чл.248 ГПК са депозирани пред първоинстанционния съд на 09.01.2017 г. С обжалваното определение първоинстанционния съд е оставил без уважение молбите по чл.248 ГПК.
Прието е, че отговорността за разноски е уредена в Общите правила на ГПК, че според чл.78 ГПК заплатените от ответника такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ищеца при изцяло или частично отхвърляне на исковата претенция, както и при прекратяване на производството.
Като се е позовал на разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК съдът е приел, че искането за допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноските може да се направи от заинтересованата страна в срока за обжалване на съдебния акт, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Прието е, че в случая е поискано изменение на постановеното решение, по което съдът се е произнесъл по иска за собственост и разноските са присъдени съобразно чл.78,ал.1 ГПК. Прието е също, че на жалбоподателите, като ответници по прекратени производства по предявени срещу тях искове се дължат разноски, съобразно чл.78,ал.4 ГПК. Според съда доколкото определенията, с които са прекратени производствата по установителните искове за нищожност са постановени в закрити заседания ответниците са разполагали с възможността в срока по чл.248 ГПК да поискат допълване на съдебните актове, като им се присъдят направените от тях разноски. Приел е, че определенията, преграждащи развитието на производството подлежат на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на страните, че жалбоподателите не са се възползвали от предоставеното им право, поради което същото е преклудирано с изтичането на срока за обжалване на прекратителните определения.
При тези съображения е формиран извод, че молбата за изменение на решение № 4980/29.12.2016 г. по гр.дело № 8713/2015 г. на Варненския районен съд е неоснователна и следва да се отхвърли. Преценен е за правилен изводът на първоинстанционния съд в този смисъл. Прието е, че с оглед изхода на спора съобразно направеното искане и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника по частните жалби следва да се присъди сумата 600 лв. разноски за производството за адвокатски възнаграждения по двете частни жалби.
С оглед на изложеното е потвърдено първоинстанционното определение, с което са отхвърлени молбите на жалбоподателите за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
По правните въпроси:
Поставените въпроси в изложението на всеки от жалбоподателите са с идентично съдържание.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В настоящия случай обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, тъй като в изложението на всеки от жалбоподателите са мотивирани подробни доводи по правилността на обжалваното определение. Тези доводи не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът намира, че доводите в изложението, освен твърдението за очевидна неправилност са такива по правилността на обжалваното определение, поради което не представляват правни въпроси. Според цитираната практика материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.274,ал.3 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Както се отбеляза доводите в изложението на всеки от жалбоподателите касаят правилността на обжалваното определение и поради това не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 по поставените въпроси в изложението на всеки от жалбоподателите, чрез адв. Д.П. и на основание чл.280,ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност.
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника по частната жалба [фирма] следва да се присъди сумата 700 лв. разноски за настоящото производство за адвокатски възнаграждения по двете частни жалби.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2949/13.11.2017 г., поправено с определение № 82/11.01.2018 г. по в.ч.гр.дело № 531/2017 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 33425/28.11.2017 г., подадена от П. И. С., [населено място], [улица], 14, ет.2,ап.6, чрез адв.Д. П., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.В, партер, чрез адв.Д.П. и по касационна частна жалба вх. № 33426/28.11.2017 г., подадена от Г. Д. С., [населено място], [улица], ет.2,ап.6, съдебен адрес [населено място], [улица], вх.В, партер, чрез адв.Д.П..
Осъжда П. И. С., ЕГН [ЕГН] и Г. Д. С. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес, [населено място], [улица], № 14, ет.2,ап.6 да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], ет.5, ап.10 сумата 700 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатски възнаграждения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: