О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София 09.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4954 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Ч. Ч., чрез адв.М. П. срещу решение от 18.08.2017 г. по в.гр.дело № 2007/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 29.01.2014 г. по гр.дело № 292/2013 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен иска на С. Ч. Ч. против В. ф. 32890 Б. с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ и чл.194,ал.3 ЗОВСРБ, вр.чл.36а КТ за присъждане на възнаграждение за извънреден труд в размер над 1461.85 лв. за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до присъдения размер 13 931.71 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г., ведно със законната лихва върху разликата, в частта, с която е уважен иска на същия ищец против същия ответник с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер над 453.47 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 15.01.2013 г. до присъдения размер на лихвата от 7 837.30 лв. и в частта относно определените държавни такси и присъдените в полза на страните съдебни разноски и вместо това е отхвърлен предявения иск от С. Ч. Ч. с правно основание чл.203,ал.3 ЗОВСРБ/отм./ в уважената част на иска над сумата 1461.85 лв. възнаграждение като за извънреден труд от 112 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода от 29.12.2009 г. до 29.12.2012 г. до размера на присъдената от районния съд сума от 13 931.71 лв. неизплатено възнаграждение като за извънреден труд от 3544 часа, положен над нормалната до увеличената продължителност на служебното време вследствие неизползвани почивки за носени дежурства за периода 01.04.2004 г. – 29.12.2009 г., ведно със законната лихва върху разликата от подаване на исковата молба – 15.01.2013 г., както и иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в уважената част на иска над сумата 453.47 лв. за периода от 15.01.2010 г. до 15.01.2013 г. до присъдената от районния съд лихва за забава от 7837.30 лв. за периода от първо число на месеца, следващ месеца през който е трябвало да бъде платено всяко възнаграждение до подаване на исковата молба.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени няколко правни въпроса. По т.4-та от изложението съдът уточни и конкретизира правния въпрос както следва: относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като един от поставените въпроси в изложението е предмет на т.дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Спира производството по гр.дело № 4954/2017 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: