О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4600/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – П.,подадена от пълномощника му адв.Хр.М.,срещу решение № 165/12.03.2014 год. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 718/2013 год.,с което е потвърдено решение № 697/25.06.2013 год. по гр.д. № 9089/12 год. на Пернишки районен съд,с което искът с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата от 4 000 лв. и е осъден касатора да заплати на Р. К. П. тази сума ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние/ексцес/,установен с ЕР № 0696/081 от 29.04.2011 год. на УМБАЛ”Св.И.Р.” – С.,в резултат на професионално заболяване:”глухова,сензорна загуба на слуха,неврит на слухови нерви,комбиниран отоневрологичен синдром”,установено с ЕР № 2581/131 от 06.10.2003 год. на ТЕЛК при МБАЛ”Р.А.”- П.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на установяване на ексцеса – 29.04.2011 год. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лв. искът е отхвърлен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат бланкетно всички основания на чл.280, ал.1 ГПК по материално правния въпрос досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД и характеристиката на „справедливостта“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест в процеса.Позовава се на две решения на САС.
Ответната страна – Р. К. П., чрез пълномощника си адв.Б.В. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че с решение по гр.д.№ 3392 /2006г. на ПРС, влязло в сила на 11.01.2010 г., е признато заболяването на ищеца за професионално и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. С влязло в сила ЕР № 0696/081 от 29.04.2011 год. на УМБАЛ”Св.И.Р.” – С. е установено, че ищецът е имал състояние от 54 % трайно намалена работоспособност преди освидетелстването, като след същото му е определена 72 % трайно намалена работоспособност, от които 60% се дължат на професионалното заболяване и 36 % на общо заболяване. Срокът на експертните решения, с които е определен процента на трайно намалена работоспособност и степента на увреждане е до 01.04.2014 г.Въз основа на така установеното съдът е приел за неоснователно направеното във въззивната жалба на ответника/касатор възражение, че още с влязлото в сила ЕР № 0137/070 от 11.10.2006 год. на ТЕЛК му е определена 60% намалена трудоспособност поради професионално заболяване, поради което и направеното възражение за погасителна давност е прието за неоснователно. С оглед болките и страданията които ищецът търпи вследствие на влошаване състоянието на слуха му – затруднение в социалните контакти и ежедневни дейности, степента на влошаване на заболяването и установяването от вещото лице на практическа глухота е приел, че справедлива репарация на нанесените неимуществени вреди е сумата от 4000 лв.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.ІІ на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Справедливостта,като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността,които засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта визирана в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Принципа на справедливост включва в най-пълна степен обезщетението за вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди/болки и страдания/ от увреденото лице,решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост визиран в р.ІІІ на ППВС №4/1961г. и в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС – № 407 /26.05.10 г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.; решение № 558 /28.10. 10 г.по гр.дело № 1716/09г.на ІІІ г.о.на ВКС;решение № 335 /10.01.12 г.по гр.дело № 296/11г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 434/ 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 149 от 2.05.11.г.по гр.дело № 574/10 г.на ІІІ г.о.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставения от него въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният процесуалноправен въпрос е бланкетен и не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.Освен това въпросът е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението, поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и оттам е направил незаконосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон. По съществото си този въпрос представлява касационно основание по чл. 281 ГПК и като такова подлежи на преценка в производство по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касация, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба.
При този изход на спора на ответника се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящето производство в размер на 900/деветстотин/лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 165/12.03.2014 год. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 718/2013 год.
ОСЪЖДА [фирма] – П. да заплати на Р. К. П. разноски за настоящата инстанция в размер на 900/деветстотин /лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: