Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
София, 23.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
т.дело № 50183 по описа за 2016 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 725/ 18.10.2016 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. М. Д. – пълномощник на М. Ф. против решение № 108/04.11.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 226/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 189/23.07.2012г., постановено по гр.д. № 1461/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на М. Ф. сумата от 49 988 евро, представляваща неоснователно обогатяване, като платена част от продажната цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и е отхвърлил предявения иск от М. Ф.,като го е осъдил да заплати сторените съдебни разноски.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси : Необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора ? и Какви критерии следва да прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, има ли значение периодът на изтеклата вече до поканата забава, както и положената от кредитора дължима грижа?.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК ,съобрази следното:
Отговорът на поставения първи въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон,съгласно чл.20а,ал.1 ЗЗД и изисква от всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начина указан в чл.63,ал.1 ЗЗД – точно и добросъвестно,без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин,а виновното неизпълнение на произтичащите задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност.При отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот,страните са свободни сами да определят условията,при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна,в т.ч. и да предвидят,че изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичане на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87,ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл.87,ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника./В този смисъл решение по т.д.№ 1002/11г.,решение по т.д.№ 888/09г,решение по т.д.№ 116/11г. и др./
По поставения втори въпрос – едностранното изявление за разваляне на договора по чл.87,ал.1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Неподходящ срок е всеки твърде кратък срок,но неподходящия срок не е нерелевантен.Той няма действие само относно времетраенето си.Даването на допълнителен неподходящ срок има това действие,че поставя в движение течението на един действително подходящ срок,който съдът ще определи,когато пред него се предяви иск за връщане на даденото по разваления договор и за обезщетението/респ.неустойка или връщане на задатък/.Изискването на добросъвестността с оглед особеностите на конкретния случай определя кой срок следва да се счита за подходящ. Когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение – да завърши обещания за продажба имот в уговорения срок, след което да прехвърли собствеността му на насрещната страна, която забава се дължи на неизпълнение на законовоустановени задължения на трети лица – за електрифициране на имота, а длъжникът по предварителния договор е изпълнил своята част от задължения във връзка с това, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност/ невиновна невъзможност/ по чл.81 ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което в сочения случай не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне. Възприетото разрешение е застъпено в постановеното по реда на чл.290ГПК решение на II т. о. на ВКС по т. д. № 4429/2013 г., което настоящият съдебен състав също споделя.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че длъжника е изпълнил задължението си в подходящ срок,тъй като е предложил изпълнение в хода на образуваното дело,без да изследва действителните уговорки между страните в конкретния договор.Освен това съдът не е обсъдил направеното възражение,че дружеството не е проявило добросъвестност при изпълнение на задълженията си,като само се е поставило в забава за изпълнение.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявеният иск уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна [фирма],чрез пълномощника си адв.К.А., оспорва касационната жалба и счита въззивното решение за правилно и съобразено с постоянната съдебна практика.Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Бургаски апелативен съд се е произнесъл ,в производство по реда на чл.294 ГПК, по предявения от М. Ф. срещу [фирма] иск за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 49 988 евро, представляваща заплатена цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – вила в [населено място], с която сума ответното дружеството – в качеството му на продавач, неоснователно се е обогатило, тъй като сключеният предварителен договор е развален от него – в качеството му на купувач, поради неизпълнение от страна на продавача.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с предварителен договор от 30.10.2007 г. [фирма] – в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на купувача М. Ф. недвижим имот, представляващ вила № 15 на площ от 104,11 кв.м., която да бъде застроена в собствен на дружеството поземлен имот в землището на [населено място] срещу заплащане на цена от 99 976 евро с ДДС, платима на части, като последната вноска от 49 988 евро е дължима при сключването на сделка в нотариална форма. Страните се задължили да сключат окончателен договор с нотариален акт в едномесечен срок от издаването на документ за въвеждане в експлоатация, който започва да тече от момента, в който купувачът получи писмено уведомление от продавача, че е издаден документ за въвеждане в експлоатация,чийто срок е до юни 2008 г . В изпълнение на договора купувачът – ищец е заплатил общо 49 988 евро, както следва: на 17.10.2007г. – 1000 евро резервационна такса, на 31.10.2007г. – първа вноска от 18 995 евро и на 18.03.2008г. – втора вноска от 29 993 евро. В срока по договора строителството на процесната вила не било завършено и купувачът е изпратил нотариална покана, получена от продавача на 15.12.2010г., с която е отправил известие за разваляне на предварителния договор по чл.87, ал.2, пр.второ ЗЗД и е поканил продавача за доброволно плащане на получената част от цената по договора. При продължаващо неизпълнение от страна на продавача, на 11.08.2011г. е предявена исковата молба по разглеждания спор. В хода на първоинстанционното производство ответникът – продавач е представил удостоверение за въвеждане в експлоатация № 88 от 23.03.2012г. Съдът е приел съобразно установеното , че [фирма] не е изпълнил задължението си по процесния договор да построи обекта, предмет на предварителната продажба, с издаден документ за въвеждане в експлоатация, в срок до юни 2008г., но тъй като М. Ф. не е доказал безполезност на забавеното изпълнение, не са налице основанията на чл.87, ал.2, пр. второ ЗЗД за разваляне на сделката на това основание. Ето защо при произнасяне по основателността на претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото на отпадно основание във връзка с твърдяното разваляне на договора, то ефекта на същото е преценявано при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че към момента на отправената нотариална покана от купувача, е налице виновно неизпълнение на продавача, но с изявлението за разваляне на договора, както в нотариалната покана, така и в исковата молба, купувачът не е дал на продавача определен подходящ срок за изпълнение. Като е взел предвид, че процесната нотариалната покана за разваляне на договора и за връщане на платените суми е получена от [фирма] на 15.11.2010г., то от този момент следва да се преценява дали е последвало изпълнение в подходящ за дължимата престация срок. Изводът на съда е съобразен с практиката на ВКС,според която , когато в искането на кредитора се претендира разваляне на договор или последиците от него, то искането съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, даже и да не са изрично формулирани изявления в този смисъл. При тези данни, съдът е приел, че предложеното в хода на производството изпълнение от страна на продавача е предложено в разумен срок ; че [фирма] е изпълнило задълженията си по сключения предварителен договор и е изразило готовност за финализиране на продажбата по нотариален ред ; че процесният имот е бил завършен и годен за ползване още през 2009 г.,т.е. преди отправянето с нотариалната покана на предизвестието за прекратяване на предварителния договор;че снабдяването на обекта с удостоверение за въвеждане в експлоатация е опосредствано от действията на [община] и провеждането на нормативни процедури, обуславящи електрифицирането на обекта,т.е. налице са обстоятелства извън волята на продавача и на обективна невъзможност за изпълнение в по-кратък срок.Съобразно приетото и при липса на доказателства за безполезност за ищеца на предложеното забавено изпълнение въззивният съд е приел, че процесният договор не е развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а страните са валидно обвързани от сделката,поради което не се дължи претендираната на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД престирана по предварителния договор част от продажната цена, като неоснователно обогатяване, с оглед получаването й на отпаднало основание.
Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси обжалваното въззивно решение е правилно,поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд правилно е приел,че ответникът не е изпълнил задължението си по процесния договор да построи обекта,предмет на предварителната продажба,с издаден документ за въвеждане в експлоатация в срок до месец юни 2008 год.,а ищецът не е доказал безполезност на забавеното изпълнение,поради което не са налице основанията на чл.87,ал.2 ЗЗД за разваляне на сделката на това основание.Настъпването на ефекта на развалянето на договора е преценен правилно при условията на чл.87,ал.1 ЗЗД с оглед на отправената от ищеца/купувач и получена на 15.12.2010 год. нотариална покана от продавача.От събраните доказателства по делото безспорно е установено,че в разумен срок,считано от датата на нотариалната покана и от датата на подаване на исковата молба,ответникът е предложил изпълнение на договора,както и,че забавата,на която се позовава ищеца,не е по-вина на ответника,като изпълнител,а поради обективни причини – забава на [община] на процедурите за електрифициране и водоснабдяване на имота.В съответствие със своевременно въведените в процеса факти,относими към основателността на иска и при противопоставеното възражение за невиновна невъзможност за изпълнение съдът правилно е изключил от общия период на установимата забава на ответника,периода на забава на трети за спора лица на основание чл.81,ал.1 ЗЗД ,отчитайки и обстоятелството,че към момента на отправяне на нотариалната покана имотът е бил завършен и годен за ползване още през 2009 г.
С оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78,ал.1 ГПК на ответника се следват реално направените и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 3 120 лв., чийто размер не е оспорен на основание чл.78,ал.5 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 108/ 04.11.2015 год., постановено по гр.дело № 226/2015 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Ф. да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция в размер на 3 120 /три хиляди сто и двадесет/лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: