РЕШЕНИЕ
№ 3
София,03.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №50212/2016 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано е по касационна жалба, вх.№12862/07.10.2015 г., подадена от адвокат К. И. Я. – И. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., против въззивно решение №1864/03.9.2015 г. по търг.д.№37/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., пети състав, в частта, с която е отхвърлено искането на касационния жалбоподател – ищец, за присъждане на законната лихва от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК.
С определение №758/01.11.2016 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК по въпроса „за приемане за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл.422 ГПК на друг иск на ищеца“.
За да постанови решението по процесната претенция въззивната инстанция е приела, че искът за присъждане на лихва като законна последица от уважаването на иска по чл.422 ГПК е неоснователен, тъй като със заявлението такава не е поискана, а доколкото с исковата молба е поискана, тя не следва да се присъжда, защото исковия процес на основание чл.422 ГПК е ограничен със заявлението по чл.417 ГПК, а това което е поискано със заявлението то подлежи на установяване.
По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира следното:
С точка 11 б и разясненията към нея от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК е прието, че „В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.“
По касационната жалба.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийския апелативен съд се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост, и недопустимост. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията. Претендират се разноски за касационното производство.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалните представители на жалбоподателите – адвокати И. и Б.. Депозират се и писмени бележки от адвокат И.. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалните представители на касационния жалбоподател, писмените бележки от същия и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното решение е неправилно. Поради това въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 341441 лева се уважи, считано от 30.8.2013 г./датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че същото е основателно и ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател сумата 12208,40 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №1864/03.9.2015 г. по търг.д.№37/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., пети състав, в частта, с която е отхвърлено искането на касационния жалбоподател – ищец, за присъждане на законната лихва от предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Л. К.“ АД – С., [улица], да заплати на Е. – П. Б.“ АД – С., площад „П.“ №2, ет.5, законната лихва върху сумата 341441/триста четиридесет и един хиляди четиристотин четиридесет и един/ лева, считано от 30.8.2013 г. до окончателното изплащане на посочената сума, както и деловодни разноски в размер на 12208,40 лева/ дванадесет хиляди двеста и осем лева и четиридесет стотинки/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: