О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София 01.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 30 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 837 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София, чрез процесуалния представител П. С. против определение № 3262/19.11.2015 г. по гр.дело № 3990/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област София срещу решение № 1438/27.02.2015 г. по гр.дело № 14054/2011 г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен предявения от политическа партия „Д. п.” срещу Българската държава иск с правно основание чл.59 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството насрещен иск по чл.236,ал.2 ЗЗД и е прекратено производството по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд приел, че въззивната жалба е нередовна в хипотезата на чл.261,т.4 ГПК и въпреки дадените от него указания с разпореждане от 13.10.2015 г. жалбоподателят не е отстранил тази нередовност. Сочи, че съгласно чл.32,т.4, вр.чл.31,ал.2 ГПК министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощил областния управител на област София да го представлява по посоченото дело, че в това си качество чрез преупълномощения от него процесуален представител е подал въззивна жалба срещу решение от 27.02.2014 г. по гр.дело № 14054/2011 г. на Софийски градски съд. Поддържа също, че съдията докладчик по делото пред СГС с разпореждане от 07.04.2015 г. указал на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса за въззивната жалба в размер на 600.02 лв. С молба вх. № 58007/07.05.2015 г. областния управител, чрез процесуалния си представител представил по гр.дело № 14054/2011 г. заверено копие от платежно нареждане от 07.05.2015 г. до [фирма], с което е наредено по сметката на Софийски апелативен съд да бъде преведена сумата 600.02 лв. държавна такса за въззивното производство. С оглед разпореждане от 13.10.2015 г. на САС с молба областния управител като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството уточнил, че областна администрация на област София е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет, че разплащанията от бюджета се извършват по системата С., като платежните нареждания от второстепенните разпоредители се потвърждават от Министерския съвет.
Жалбоподателят сочи, че на 30.09.2015 г. банковата операция, заявена на 07.05.2015 г. в [фирма] е изпълнена, като на Софийски апелативен съд е преведена сумата 600.02 лв. от наредител областен управител на област София. С оглед на тези факти според жалбоподателя разпореждането на Софийски апелативен съд от 13.10.2015 г., с което е указано повторно да се внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 600.02 лв. е незаконосъобразно. Сочи също, че на 07.05.2015 г. по делото е представено заверено от счетоводството на ведомството копие от бюджетно платежно нареждане, с което са изпълнени дадените от първоинстаннционния съд указания за отстраняване нередовността на въззивната жалба. Към момента на постановяване на разпореждането на въззивния съд с повторни указания за внасяне на дължима сума за държавна такса по сметка на съда е постъпила сумата на 30.09.2015 г. Изведен е извод, че не са налице сочените от въззивния съд основания за връщане на въззивната жалба. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба „Д. п.” чрез адв.М. Д. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил в указан от съда срок нередовност на подадената въззивна жалба срещу решение от 27.02.2015 г., постановено по гр.дело № 14054/2011 г. на Софийски градски съд – не е внесъл дължимата държавна такса за въззивното обжалване и поради това е върнал жалбата и е прекратил производството по делото. Прието е също, че съгласно чл.63,ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, която е подадена преди изтичането им при наличие на уважителни причини. Съдът е посочил, че постъпилата молба от жалбоподателя на 13.11.2015 г. съдържа твърдения за обстоятелства, които представляват уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК и може да се приеме като молба за удължаване на срока. Формирал е извод, че същата е недопустима, тъй като е постъпила след изтичане на първоначално дадения седмичен срок.
Изводите на въззивния съд са правилни.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез областния управител на област София, чрез процесуалния представител П. С. е подала въззивна жалба против решение от 27.02.2015 г. по гр.дело № 14054/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения иск от политическа партия „Д. п.” с правно основание чл.59 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД.
Първоинстанционния съд е констатирал, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261,т.4 ГПК и с разпореждане от 07.04.2015 г. е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса 600.02 лв. и да представи вносен документ. В указания от съда едноседмичен срок Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област София, чрез процесуалния представител П. С. с молба от 07.05.2015 г. е представил заверено копие от бюджетно платежно нареждане, с което е наредено от жалбоподателя по сметка на Софийски апелативен съд да се преведе сумата 600.02 лв. държавна такса по подадената въззивна жалба.
По подадената въззивна жалба на 08.10.2015 г. е образувано гр.дело № 3990/2015 г. на Софийски апелативен съд. На 09.10.2015 г. по делото е постъпила докладна от Главния счетоводител на Софийски апелативен съд, с която съдът е уведомен, че в бюджетната сметка за държавни такси на съда няма постъпила сума от 600.02 лв., наредена от жалбоподателя, съобразно приложеното бюджетно платежно нареждане от 07.05.2015 г.
С разпореждане от 13.10.2014 г. съдията-докладчик по делото на САС е оставил без движение въззивната жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността на въззивната жалба като внесе по сметка на САС държавна такса от 600.02 лв. и представи в същия срок вносен документ. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок. Съобщение за постановеното разпореждане е редовно връчено на жалбоподателя на 29.10.2015 г.
С молба от 13.11.2015 г. жалбоподателят е уведомил съда, че Областната администрация на област София е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет на РБългария и разплащанията се осъществяват по специален ред – чрез системата за плащания от бюджета „С.”, че същите изискват съответната банкова операция, наредена от Областната администрация да бъде потвърдена и от първостепенния разпоредител – Министерския съвет съобразно наличния бюджетен ресурс. Жалбоподателят е посочил, че по този начин между датата на нареждане на банковата операция от второстепенния разпоредител с бюджетни кредити до датата на потвърждаването й от първостепенния разпоредител минава известен период от време. В молбата е посочено, че в случая този период е необичайно дълъг поради насочване на бюджетните средства за обезпечаване на изборния процес. Жалбоподателят е посочил, че първостепенния разпоредиттел – Министерския съвет най-късно до края на месец ноември 2015 г. ще потвърди наредената сума от 600.02 лв. държавна такса за въззивната жалба и сумата ще постъпи по сметката на САС.
Съгласно разпоредбите на чл.261,т.4 ГПК към въззивната жалба се прилага документ за внесена такса. Задължение на въззивника е да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба и да приложи към последната документ за внасянето на таксата. Правилен е извода на въззивния съд, че в случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си да заплати държавна такса, а е представил доказателства за нареждането на последната. Правилно е прието, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба – не е заплатил в указания срок държавна такса за въззивното обжалване и поради това на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК е върнал жалбата.
Съдът преценява, че подадената молба от жалбоподателя от 13.11.2015 г. представлява и молба за продължаване на срока по чл.63,ал.1 ГПК за изпълнение на даденото от съда указание за привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискванията на чл.261,т.4 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 63,ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането ми при наличие на уважителни причини. В случая молбата за продължаване на срока е подадена след изтичането му на 05.11.2015 г. Правилно поради това въззивният съд е приел, че тази молба е недопустима.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Към касационната жалба е приложено копие от дневен отчет – извлечение от 30.09.2015 г. от което е видно, че наредената сума в размер на 600.02. лв. от жалбоподателя е изпълнено и сумата е постъпила по сметка на Софийски апелативен съд. Това доказателство е представено несвоевременно. Същото жалбоподателят е следвало да представи пред въззивния съд. Процесуалните действия, извършени след като е изтекъл едноседмичния срок, указан от въззивния съд с разпореждането от 13.10.2014 г. не се вземат предвид от съда – чл.64,ал.1 ГПК. Както вече се отбеляза въззивният съд с разпореждане от 13.10.2015 г. е дал ясни и точни указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовност на въззивната жалба, като са указани е неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в едноседмичен срок от съобщението. Последното е редовно връчено на жлабоподателя на 29.10.2015 г. Освен това с оглед обстоятелството, че Областната администрация на област София е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет на РБългария и специалния ред на разплащанията жалбоподателят е следвало да поиска в срока по чл.63,ал.1 ГПК продължаване на указания от въззивния съд едноседмичен срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба относно дължимата държавна такса, което в случая е сторено, но извън предвидения в чл. 63,ал.1 срок, с оглед и на което не е разгледана от съда.
В заключение обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 3262/19.11.2015 г. по гр.дело № 3990/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област София, чрез процесуалния представител П. С. срещу решение № 1438/27.02.2015 г. по гр.дело № 14054/2011 г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен предявения от политическа партия „Д. п.” срещу Българската държава иск с правно основание чл.59 ЗЗД и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството насрещен иск по чл.236,ал.2 ЗЗД и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: