О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
гр. София 23.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6314 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ЦДГ”М.” [населено място], чрез адв.И. В. срещу решение от 26.07.2013 г. по в.гр.дело № 189/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 30.05.2013 г. по гр.дело № 51/2013 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на Б. Г. М., извършено със заповед № РД-19-234/06.12.2012 г. на Кмета на [община], отменена е посочената заповед, ищцата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението „директор” на ЦДГ „М.” [населено място], осъдена е ЦДГ”М.” да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 5 237.84 лв.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и наведени от жалбоподателя по същество и да мотивира решението си с оглед характера на въззивното производство, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/13.07.1953 г., т.решение № 1/04.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г на ОСГК на ВКС – т.19, решение № 216/04.01.2011 г. по т.дело № 87/2010 г. на ВКС, ТК, постановено по чл.290 ГПК, 2. при преценка на съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието следва ли съдът да обсъди и да се съобрази с наличието на многобройни и системни нарушения на трудовата дисциплина, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Б. Г. М., чрез адв.З. В. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, вр.чл.330,ал.2,т.6 КТ, вр.чл.187,т.3,т.8 и т.10, вр.чл.190, ал.1,т.3,4 и т.7 КТ,вр.чл.188,т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че ищцата-ответник по жалбата Б. М. е заемала длъжността „директор” в Ц. д. г. „М.” Б. на основание трудово правоотношение. Със заповед № РД-19-234/06.12.2012 г. на Кмета на [община] трудовото правоотношение е прекратено, като е наложено дисциплинарно наказание уволнение за описани подробно в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Прието е, че на 08.11.2012 г. в ЦДГ „М.” Б. е извършена проверка от експерти – служители в Р.- М. за установяване на степента на спазването на нормативните изисквания при водене на задължителната документация в детската градина. По време на проверката ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност – от 31.10. до 09.11.2012 г., като проверката е извършена в присъствието на определения да изпълнява длъжността „директор” служител. За извършената проверка е съставен констативен протокол № КД-02-54/13.11.2012г., връчен на ищцата на 19.11.2012 г. В протокола са отразени констатираните от съответните длъжностни лица нарушения, както следва: на чл.70, ал.4, на чл.9, ал.1 и ал.З, на чл.10, ал.1 и ал.З, на чл.11, ал.4, на чл.71, ал.1 и ал.2, т.З, на чл.5, ал.2, ал.З и ал.4, на чл.6, ал.З, на чл.82, ал.1 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета, на чл.152, ал.1, на чл.150, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, на чл.8, ал.2 от КТ, на чл.15, ал.1 от Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и на чл.59, ал.2, т.З от АПК. Със заповед № РД-05-755/15.11.2012г. на началника на Р. – М., връчена на ищцата на 19.11.2012г., са отправени предписания към директора на Ц. д.г. за отстраняване на констатираните нарушения по шест пункта със срок – до 23.11.2012 г. да представи доклад за изпълнението на предписанията. В указания срок ищцата е представила искания доклад, с отбелязване в същия, че е изпълнила дадените предписания.
Съдът е приел, че в Ц. д. г. е извършена последваща проверка за установяване на степента на изпълнение на задължителните предписания, посочени в Заповед № РД-05-755/15.11.2012 г. на Началника на Р. – М.. В съставения констативен протокол от 27.11.2012 г., за който не са налице данни да е връчен на ищцата е отразено, че по-голяма част от предписанията са изпълнени, като нарушенията на чл.70, ал.4, на чл.9, ал.1 и ал.З и на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. не са отстранени от директора на детската градина.
За извършените проверки в ЦДГ”М.” Началника на Р. М. е изпратил да Кмета на [община] два доклада – от 23.11.2012 г. и от 28.11.2012 г., с които го е уведомил за констатираните при проверките нарушения от страна на директора на детската градина.
С писмо от 26.11.2012 г., връчено на ищцата на същата дата, Кметът на [община] на основание чл.193, ал.1 от КТ, е изискал от Директора на ЦДГ„М.”да представи в 3-дневен срок писмени обяснения за нарушенията, отразени в констативен протокол № КД-02-54/13.11.2012г. С писмо от 29.11.2012г., връчено на ищцата на 30.11.2012г. от същата са изискани допълнителни обяснения за неизпълнението на предписанията в Заповед № РД 05-755/15.11.2012г. на Началника на Р. и относно издаване на Заповед № 239/14.09.2012 г. за заместване.
Прието е, че в определените срокове ищцата е депозирала пред Кмета на Общината писмени обяснения от 28.11.2012 г. и от 03.12.2012 г. Със заповед № РД-19-234/06.12.2012 г. на Кмета на [община] на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта като нарушения са посочени констатираните при проверката в ЦДГ на 08.11.2012г., описани в 12 пункта, както и неизпълнението на Заповед № РД 05-755/15.11.2012г. на Началника на Р. и издаването на Заповед № 239/14.09.2012 г. на Директора на д. г. за заместване. Съдът е приел, че изложените мотиви в процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание са – „неизпълнение на възложената работа”, „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието” и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в К. или определени при възникването на трудовото правоотношение”. Посочено е правно основание – чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и чл.187, т.3, т.8 и т.10 от КТ.
Съдът е приел за неустановено по делото Кметът на [община] да е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ за всички посочени в процесната заповед нарушения. Прието е, че в заповедта са описани нарушенията, че Директорът е определил свой заместник с Допълнително споразумение № 48/30.10.2012 г. за повече от 30 дни и че на 05.11.2012 г., когато е в болничен отпуск е подписал ТД № 52/05.11.2012 г. за заместване на учител, отсъстващ по болест, като на ищцата не са поискани писмени обяснения за тези нарушения с писмата от 26.11.2012 г. и от 29.11.2012 г.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в законовия срок с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушенията и времето на извършването им, наказанието и законния текст, въз основа на който се налагат.
За посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина – злоупотребата с доверието и уронване на доброто име на предприятието по чл.187, т.8, респ. чл.190, ал.1, т.4 от КТ съдът е приел, че същото представлява използването на оказаното доверие от работодателя спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя. Прието е, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на чл.187,т.8, съответно чл.190,т.4 КТ. Приел е, че работодателят не е доказал противоправно поведение на ищцата с цел извличане на облага или увреждане на работодателя.
Въззивният съд е приел, че не е установено и наличието на фактическите състави на някои от текстовете на Правилника за прилагане на закона за народната просвета и длъжностната характеристика на ищцата, квалифицирани от работодателя като нарушения на чл.187, т.3 и т. 10 от КТ. Прието е, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е посочено извършено нарушение от ищцата на чл.150, ал.1 от ППЗНП, тъй като на заседание на педагогическия съвет е приет с решение „Вътрешен правилник” и е утвърден със Заповед № 25/02.10.2012 г. с наименование „Правилник за вътрешния трудов ред”, издаден в изпълнение на разпоредбите на чл.181 КТ, и който не е в правомощията на педагогическия съвет. Според въззивния съд педагогическият съвет на детската градина е определен в чл. 150, ал. 1 вр. с ал.2 от ППЗНП като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси и включва в състава си помощник-директорите, учителите, възпитателите и другите специалисти с педагогически функции и поради това директорът на детската градина не може да носи дисциплинарна отговорност за неговите решения. Приел е, че издаването на Заповед № 25/02.10.2012 г., с която Директорът на детската градина е утвърдил приетия с решение на педагогическия съвет „Вътрешен правилник“ като „Правилник за вътрешния трудов ред“, е в изпълнение на задължението на работодателя по чл.181 КТ и не представлява нарушение на чл.150, ал.1 от ППЗНП, тъй като посочената разпоредба визира правомощията на педагогическия съвет, а не на директора.
Прието е за недоказано от работодателя нарушението, посочено в т.2 от заповедта за уволнение – че ищцата е извършила грубо нарушение на раздел I, т.1, подточка 1.16 от длъжностната й характеристика – не е изпълнила Заповед № РД 05-755/15.11.2012г. на Началника на Р.-М.. Прието е, че с тази заповед са отправени предписания към ищцата за отстраняване на констатираните при проверката нарушения по шест пункта, като й е даден срок да представи доклад за изпълнението на предписанията. В срока ищцата е представила искания доклад, в който е посочила, че е изпълнила дадените предписания. Приел е, че при извършения последващ контрол от служител на Р. е констатирано, че по-голяма част от предписанията са изпълнени – тези посочени в т.2, 3, 4 и 6 от Заповед № РД 05-755/15.11.2012 г. Според съда в съставения констативен протокол от 27.11.2012 г. е отразено, че настъпилите промени в Списък -образец № 2, по отношение на движението на децата в групите, както и новопостъпилите, са описани в доклад до началника на Р. с искане за съгласуване, че е закупен един дневник за входяща/изходяща кореспонденция, което представлява частично изпълнение на предписанията, посочени в т.1 и 5 от посочената заповед. Съдът е приел възоснова на обясненията на ищцата от 03.12.2012 г. до Кмета на Общината, че поради наличие на обективни причини е закупен само на един дневник, тъй като в книжарницата не е имало в наличност повече дневници. При тези съображения съдът е направил извода, че не е налице нарушение на раздел I, т.1, подточка 1.16 от длъжностната характеристика на ищцата.
Съдът е приел за недоказано от работодателя нарушението, описано в т.3 от заповедта за уволнение – нарушение, извършено от ищцата по чл.148, ал.5 от ППЗНП, издавайки Заповед за заместване № 239/14.09.2012 г. Прието е, че посочената заповед не е представена по делото като доказателство за установяване на съдържанието на същата, поради оспорването, което ищцата е направила относно това съдържание.
С обжалваното решение съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение на ищцата не съответства на извършените от същата дисциплинарни нарушения.
Приел е за установено, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина посочени в процесната заповед, като нарушения на чл.71, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 4/16.04.2003г. – в материалната книга за проведени учебни занимания в детската градина не са вписани някои от данните, в чл. 71,ал.1, ал.2,т.3 от Наредба № 4 за периода 29.10. – 08.11.2012г., в който директорът е бил в отпуск. Прието е, че е извършено нарушение на чл.5, ал.2, ал.3 и ал.4 от същата наредба – на титулната страница на книгата за решенията на педагогическия съвет не са вписани наименование на министерството, вид, наименование и местонахождение на институцията, нарушение на чл.9, ал.1 и ал.З и на чл.10, ал.1 и ал.З от наредбата – че в детската градина има само един дневник за входяща и изходяща кореспонденция, на чл.82, ал.1 от наредбата – извършване на корекции в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст със син, вместо с червен химикал.
Въззивният съд е приел, че пропускът да бъдат регистрирани три заповеди на директора – № 78/03.01.2012 г., № 17/28.09.2012 г. и № 36/23.10.2012 г. в книгата за регистриране на заповедите и оригиналите на същите своевременно да се подредят в класьора по пореден номер на заповедта, квалифициран като нарушение на чл.6, ал.3 от Наредба № 4/16.04.2003г., свикване на педагогическия съвет на интервали по-малки от предвидените в чл.152, ал.1 от ППЗНП два месеца, непредставянето на Списък – образец 2, в който са отразени настъпили промени, за съгласуване с началника на Р. – нарушение на чл.70, ал.4 от същата наредба, за който пропуск съдът е приел ,че е единичен случай и се отнася за заместване на един учител за период около месец, неиздаването на заповед за определяне на комисия по даренията за финансовата 2012г., като е установено, че постъпилите дарения са приети с протокол, подписан от комисия и свидетелство за дарение, оценяването на постигнатите резултати от труда на педагогическия персонал в детската градина от комисия, вместо от директора, квалифицирано като нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, представляват нарушения, тежестта на които не е в степен, която да обуслови неблагоприятните последици на дисциплинарното уволнение.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от КТ и е приел, че е от значение цялостното поведение на служителя при осъществяването на неговите трудови функции комплексно, които съставляват неговата длъжностна характеристика. За конкретния случай според съда от значение са обстоятелствата – продължителната трудова дейност на ищцата при този работодател на същата ръководна длъжност – повече от 23 години, без налагани дисциплинарни наказания. Прието е, че не са представени доказателства от работодателя за допуснати от ищцата през дългогодишния й стаж други дисциплинарни нарушения и налагани дисциплинарни наказания. Според въззивния съд извършените от ищцата М. нарушения обуславят ангажирането на дисциплинарната й отговорност, но не и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Прието е, че наложеното дисцплинарно наказание „уволнение” не е съобразено с критериите по чл.189, ал.1 от КТ и е неоправдано тежко съобразно същите критерии.
Въззивният съд е направил решаващият извод за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение на ищцата, поради несъобразяване на критериите, предвидени в чл.189,ал.1 КТ от работодателя, съответно за основателност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Приет е за основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ – в полза на ищцата дължимото обезщетение от работодателя за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение е прието, че е в размер на 5237.84 лв. При тези съображения е потвърдено първоинстаниционното решение, с което исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Относима по посочения правен въпрос е цитираната практика на ВКС – т.19 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 216/04.01.2011 г. по т.дело № 87/2010 г. на ВКС II т.о. по чл.290 ГПК.
С т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Приема се, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, задължение, което произтича от характеристиката на дейността на тази инстанция като решаваща.
С решение № 216/04.01.2011 г. по т.дело № 87/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК разрешението на правния въпрос е в същият смисъл. Прието е, че въззивният съд е инстанция по съществото на правния спор и за същият съд произтича задължение по чл.188 ГПК/отм/ да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран, че изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на страните и за правилността на въззивното решение.
Тълкуването в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС относно съдържанието на мотивите на въззивния съд не е загубило сила и при сега действащия ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правният въпрос по същият начин. Извършил е самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора по всеки от обективно съединените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. С обжалваното решение съдът е обсъдил и всички доводи и възражения на страните, касаещи правния спор. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, поставен в изложението – при преценка на съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието следва ли съдът да обсъди и да се съобрази с наличието на многобройни и системни нарушения на трудовата дисциплина. Според тълкуването в т.4-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя касае приложение на разпоредбите на чл. 189,ал.1 КТ, които са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на текста е формирана трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Като съобразява изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя ЦДГ”М.” [населено място], чрез адв. И.В..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 450 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.07.2013 г. по в.гр.дело № 189/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 2750/31680/22.08.2011 г., подадена от ответника ЦДГ”М.” [населено място], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. И. В..
Осъжда ЦДГ”М.” [населено място], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Б. Г. М., [населено място],[жк], ет.1, ап.2, съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.З.В. сумата 450 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: