О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
гр. София 26.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1934 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр.чл.407, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от О. [населено място] против разпореждане от 05.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Апелативен съд [населено място], с което на осн.чл.404,ал.1 ГПК е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на [фирма] [населено място] възоснова на решение 1416/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта на присъдените разноски за сумата 19 132.67 лв. разноски по делото за първата инстанция и сумата 6000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Жалбоподателят поддържа основание за неправилност на обжалваното разпореждане незаконосъобразност. Иска отмяна и постановяване на друго, с което искането на ищеца за издаване на изпълнителен лист за присъждане на разноски по делото – първа и въззивна инстанция се остави без уважение.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С решение № 1416/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено осъдително решение № 232/14.06.2012 г. по т.дело № 620/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното в полза на ищеца-молител е присъдена и сумата 19 132.67 лв. разноски по делото за първата инстанция. С въззивното решение в полза на ищеца-ответник по въззивната жалба е присъдена сумата 6000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. С молба вх. № 7521/03.12.2012 г. ищеца [фирма] [населено място] е поискал издаване на изпълнителен лист възоснова на постановеното решение по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд за присъдените му суми с първоинстанционното решение и присъдените разноски от въззивния съд. С разпореждане от 05.12.2012 г., постановено по делото Пловдивския апелативен съд е постановил в полза на ищеца да се издаде изпълнителен лист за присъдените му с решението на първата инстанция и с въззивното решение суми, включително и разноски по делото. Видно от отбелязването върху въззивното решение в полза на [фирма] [населено място] е издаден изпълнителен лист възоснова на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд за присъдените суми, включително и за разноските пред първата и въззивна инстанция. На 05.12.2012 г. ищецът е получил изпълнителния лист.
Решението на въззивния съд в частта, с която се произнася по претендираните разноски има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се разпростира. Този извод се налага от тълкуването на текста на чл.404,т.1 ГПК и посочените в същия изпълнителни основания. Според този текст само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища представляват изпълнителни основания. Постановените от въззивния съд за първи път определения следва да влязат в сила. Постановеното решение на Пловдивския апелативен съд като въззивна инстанция в частта, с която се е произнесъл по разноските има характер на определение, тъй като с него съдът не се произнася по съществото на спора. Това определение е обжалваемо с оглед разпоредбите на чл.248,ал.3 ГПК. Срещу въззивното решение, включително и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски е подадена касационна жалба от ответника – О. [населено място] и е образувано гр.дело № 1933/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Следователно решението, с което въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта на разноските и в частта, с която е присъдил разноски в полза на ищеца [фирма] [населено място] в размер на сумата 6000 лв. не е влязло в сила. Същото не подлежи на принудително изпълнение за присъдените разноски и не следва да се издава изпълнителен лист. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане. В частта, с която въззивният съд е постановил издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за присъдените му разноски пред първата и въззивна инстанция обжалваното разпореждането следва да се отмени, а издаденият изпълнителен лист в тази част се обезсили.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане от 05.12.2012 г., постановено по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е уважено искането на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404,ал.1,т.1 ГПК за осъждането на О. [населено място] да заплати на [фирма] сумата 19 132.67 лв. разноски по делото за първата инстанция и за сумата 6000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Оставя без уважение молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.К. М. за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение № 1416/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските – за сумата 19 132.67 лв. разноски по делото за първата инстанция и за сумата 6000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Обезсилва издадения на 05.12.2012 г. изпълнителен лист в полза на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] частта за сумата 19 132.67 лв. разноски по делото за първата инстанция и за сумата 6000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: