О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 08.10.2019.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 04 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 2906 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 от ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 3361/28.05.2019 г. от ответницата А. С. П., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 8/15.02.2019 г. по гр.дело № 1953/2018 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК. Заявеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителката при решаването му.
Ответникът по молбата за отмяна П. Н. П., чрез адв. С. Т. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Подадената молба от А. С. П., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 8/15.02.2019 г. по гр.дело № 1953/2018 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение е недопустима по следните съображения:
С молбата е поискана отмяна на влязло в сила решение № 8/15.02.2019 г. по гр.дело № 1953/2018 г. на ВКС, III г.о, с което е отменено въззивно решение № 27/12.01.2018 г. по в.гр.дело № 856/2017 г. на Великотърновдския окръжен съд и потвърденото с него решение № 139/17.07.2017 г. по гр.дело № 807/2016 г. на Районен съд гр. Свищов и вместо това е предоставено упражняването на родителските права за роденото от съвместното съжителство между П. Н. П. и А. С. П. малолетно дете Н. П. Н. на неговия баща и законен представител П. Н. П. с адрес [населено място], [улица], при когото е определено местоживеенето на непълнолетното дете. Със същото решение е определен режим на лични контакти между майката А. С. П. и детето Н. П. Н. както следва: през първите шест месеца, считано от датата на обявяване на решението срещите да се осъществяват всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 часа до 13 часа в присъствието на психолог в Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов. След този шестмесечен период – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с право на преспиване при майката, 20 последователни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. С решението е осъдена А. С. П. да заплаща на Н. П. Н., действаща лично със съгласието на баща си П. Н. П. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от обявяване на решението до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й. Оставена е без разглеждане претенцията за присъждане на издръжка за периода от 08.11.2015 г. до 08.11.2016 г. и са отхвърлени предявените от А. С. П. против П. Н. П. насрещни претенции, като неоснователни. Решението е влязло в сила на 15.02.2019 г.
С посоченото решение съставът на ВКС по чл.290 ГПК се е произнесъл по подадена молба от П. Н. П. за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с правно основание 127,ал.2 СК и чл.143 СК. Същото решение, чиято отмяна е поискана представлява съдебен акт, постановен в производство по спорна съдебна администрация и не подлежи на отмяна по реда Глава двадесет и четвърта“Отмяна на влезли в сила решения“ на ГПК. Съгласно т.4 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.
Според разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС съдебните решения, постановени в производство по спорна съдебна администрацияна са актове, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Въпросните решения са обжалваеми и за да влязат в сила трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Необжалваемостта, като правен ефект, настъпва от различни моменти, очертани с разпоредбата на чл. 296 ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК /решения, които не подлежат на обжалване/, във всички останали случаи /чл. 296, т. 2 и т. 3 ГПК/ необжалваемостта е следствие от определени юридически факти – изтичане на законен срок и процесуално бездействие на заинтересованата страна, легитимирана да обжалва решението, оттегляне или отказ от жалбата, неуважаване на подадената въззивна жалба и т. н. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо.
Посоченият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление – правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че решението, чиято отмяна е поискана не подлежи на отмяна, тъй като представлява акт на спорна съдебна администрация. Съществува друг процесуален способ за защита, а именно предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Поради изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на делото на основание чл.81,вр.чл.78,ал.4 ГПК в полза на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молба вх. № 3361/28.05.2019 г., подадена от ответницата А. С. П., [населено място], [улица],вх.В,ап.3, чрез адв. Н. Н., съдебен адрес [населено място], [улица], 1,ап.1, чрез адв.Н.Н. за отмяна на влязло в сила решение №8/15.02.2019 г. по гр.дело № 1953/2018 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по чл.290 ГПК на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК и прекратява производството по гр.дело № 2906/2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Осъжда А. С. П., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица],вх.В,ап.3, съдебен адрес [населено място], [улица], 1,ап.1, чрез адв.Н.Н. да заплати на П. Н. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. В. Т., [улица] сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: