6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 11.02.2020 г..
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 3304 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците К. Я. Х. и Е. И. С., чрез адвокат Ж. К. и адв. Н.С. срещу решение № 67 от 10.06.2019г. по в.гр.д.№ 255/2019г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 284/06.03.2019г. по гр.д.№ 698/2018г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която К. Я. Х. и Е. И. С. са осъдени на основание чл.189, ал.1 ЗЗД да заплатят на И. Б. Б. платената цена по развален, поради съдебно отстраняване на купувача, действителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 160, том І, рег.№ 3711, дело № 128 от 17.05.2007г. на нотариус рег.№ *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под акт № 177, том ХХХІХ, дело № 9649, вх.рег.№ 13057 от 17.05.2007г., за горницата над 30 000 лв. до 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 15 000 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е формулиран следния правен въпрос: ,,Допустимо ли е обсъждане на свидетелски показания, предвид забраната по чл.164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, за доказване, че сума от 15 000 лв. като част от цената на имот, е била платена от ищеца в брой?”, с твърдения, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 126/10.10.2018 г. по гр.дело № 4602/2017 г. на ВКС, III г.о., Решение № 16 от 31.01.2019г. по гр.д.№ 1779/2018г. на ВКС, ІV г.о, Определение № 1189 от 30.09.2009г. по гр.д.№ 1268/2009г. на ВКС, ІІІ г.о, Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д.№ 2117/2016г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба И. Б. Б., чрез адвокат В. Т., в писмен отговор, е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на ищеца.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявените от И. Б. Б. против К. Я. Х. и Е. И. С. искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5-то ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 ЗЗД: за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в Нотариален акт № 160 том I, peг. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007 г. на нотариус peг. № *** на НК, вписан в Служба вписвания под акт № 177, том XXXIX дело № 9649, вх. Регистър № 13057 от 17.05.2007 г., по силата на който К. Я. Х. и Е. И. С. са прехвърлили на И. Б. Б. 300 кв. м. идеални части от собствените си 600 кв. м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв. м., съставляващо поземлен имот № *** по плана на местност „Ч. п.“ в землището на [населено място], [община], обл. В., ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота, идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота, в замяна на което са получили собствеността върху движима вещ: Климатик, модел „P. CS/W-PE12DKE“, сериен номер на външното тяло: [ЕГН], сериен номер на вътрешното тяло: [ЕГН], придобит от „Топ видео“ ООД [населено място], [улица], с гаранционна карта № [ЕГН] от 03.06.2005 г. като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба; за разкриване на действителния договор за покупко–продажба, с който К. Я. Х. и Е. И. С. продават на И. Б. Б. правото на собственост на 300 кв. м. идеални части от собствените си 600 кв. м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв. м., съставляващо поземлен имот № *** по плана на местност „Ч. п.“ в землището на [населено място], [община], обл. В., ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота за сумата от 45 000 лева; за осъждането на К. Я. Х. и Е. И. С. да заплатят на И. Б. Б. сумата от 45 000 лева, представляваща платената цена по разваления, поради съдебно отстраняване на купувача, действителен договор за продажба на недвижим имот; за осъждането на К. Я. Х. и Е. И. С. да заплатят на И. Б. Б. сумата от 1972, 64 лв., представляващи разноски, които е платил на насрещната страна по воденото с третото лице гр. д. № 10692/2014 г. по описа на ВРС. Ищецът е претендирал и законните лихви върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
С влязлата в сила част на решението на окръжния съд са уважени изцяло исковете за прогласяване нищожността на договора за замяна, поради привидността му, разкрит е прикрития договор за покупко – продажба на имота при цена 45 000 лв. и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1972,64 лв., представляващи разноски по воденото с третото лице гр. д. № 10692/2014 г. по описа на ВРС. Решението на окръжния съд е влязло в сила и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.189, ал.1 ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща платена цена по разваления поради съдебно отстраняване на купувача действителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Предмет на въззивното производство е решението само в частта на осъждането по този иск за сумата от 15 000 лв., представляваща горницата над 30 000 лв. до 45 000 лв.
Прието е за установено по делото, че сключеният между страните с нотариален акт № 160 том I, peг. № 3711, дело № 128 от 17.05.2007 г. на нотариус peг. № *** на НК, договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, с който ответниците К. Я. Х. и Е. И. С. прехвърлят на ищеца И. Б. Б. 300 /триста/ кв. м. идеални части от собствените си 600 /шестстотин/ кв. м. от дворно място, цялото с площ от 740 кв. м., съставляващо поземлен имот № 617 по плана на местност “Ч. п.” в землището на [населено място], [община], обл. В., ведно със съответстващата на прехвърляната идеална част от имота идеална част от всички подобрения, трайни насаждения и права за имота срещу насрещната престация – притежаваната от ищеца И. Б. движима вещ – климатик, модел „P. CS/W-PE12DKE“, е нищожен като привиден и че действителните отношения между страните са по договор за продажба на същия имот за цена от 45 000 лв. Прието е също, че отношенията по договора за продажба са в съответствие със сключения между тях на 15.12.2006 г. предварителен договор за продажба на имота. Съдът е приел за установено, че договорът за продажба е развален с влизане в сила (20.07.2017 г.), на решение № 2059/25.05.2016 г. по гр. д. № 10692/2014 г. по описа на ВРС, с което по отрицателните установителни искове за собственост на И. П. Г. и Т. П. А. съдът е приел, че К. Х. и И. Б. (ищецът и ответникът) не са собственици на поземлен имот с идентификатор ********по кадастралната карта на [населено място], [община], с. о. „Ч. п. /“П.“/ с площ от 494 кв. м. (съответстващи на част от имот № *** по кадастралния план от 1990 г.) и със същото решение е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт за собственост от 17.05.2007 г. на К. Я. Х. по отношение на 494 кв. м. от имот № *** по кадастралния план от 1990 г., попадащи в ПИ № ******* по ПНИ. С решението по иска за собственост ищецът Б. е отстранен от продадения му от ответниците имот и е налице осъществена евикция. Прието е, че платената от купувача цена подлежи на връщане от продавачите, като преведените от ищеца на 05.02.2007 г. по банковите сметки на ответниците суми от по 15 000 лв. на всеки от тях, в общ размер от 30 000 лв., представляват втората вноска от цената за имота, уговорена в чл. 2, ал. 2, т. 2 от предварителния договор за продажба, като с влязлата в сила част от решението на първата инстанция този факт е установен. Плащането на тази вноска от цената е станало със средствата от теглен от ищеца на 30.01.2007 г. целеви банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху друг имот от 31.01.2017 г.
Съдът е приел, че спорът пред въззивната инстанция между страните е за заплащането от ищеца на първата вноска от цената на имота в размер на 15 000 лв. – уговорена в чл. 2, ал. 2, т. 1 от предварителния договор за продажба. Приел е също, че в чл. 1, ал. 1 от този договор, уреждащ отношенията по продажбата на имота, е предвидено, че продавачите се задължават при условията и цената, уговорена в договора да прехвърлят собствеността върху процесния имот, като в ал. 2 е посочено, че нотариалният акт за прехвърляне на собствеността ще бъде „сключен“ след плащането на дължимата сума за него, посочена в чл. 2, ал. 2, т. 2 (това е втората вноска в размер на 30 000 лв. дължима съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 в двумесечен срок от сключването на договора). Прието е, че страните са договорили цената от 45 000 лв. да бъде платена на две вноски, като съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от предварителния договор, първата вноска в размер на 15 000 лв. е следвало да бъде платена в деня на подписването на предварителния договор, а втората вноска съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 в размер на 30 000 лв. – в двумесечен срок от сключването му. Посочил е, че в чл. 4 е записано, че купувачът се задължава да заплати цената на имота съгласно клаузите на договора до 1 февруари 2007 г., както и че той има правото да поиска „сключването“ на нотариалния акт във всеки момент, в който е готов да заплати вноската по чл. 2, ал. 2, т. 2 (втората вноска от 30 000 лв.). Приел е, че в чл. 11 изрично е посочено, че този договор влиза в сила от момента на неговото подписване от упълномощените за това представители на двете страни след заплащането на първата вноска по чл. 2, ал. 2, т. 1 от него (т. е. сумата от 15 000 лв.). Съдът е приел, че от цитираните разпоредби, тълкувани поотделно и във връзка една с друга и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и предвид систематичното й място в него, се налага извода, че подписването на договора е поставено под условието на заплатена от купувача първа вноска от цената на имота в размер на 15 000 лв. Според съда затова и изрично страните са посочили, че договорът влиза в сила от подписването, но след плащането на първата вноска (чл. 4), като всички останали разпоредби касаят остатъка от цената – задължението от 30 000 лв. за втората вноска, дължимо в двумесечния срок. Изложени са съображения, че подписването на договора едновременно удостоверява и извършеното плащане на първата вноска от 15 000 лв. и го доказва. Прието е за установено, че именно такава е била волята на страните и от показанията на свидетелите А. П. и П. П., които единодушно и безпротиворечиво в качеството си на очевидци са дали конкретни и детайлни показания за предаването на парите едновременно с подписване на договора, което е сторено от ищеца в края на годината преди празниците, в неговия дом. Прието е също, че забрана за доказване със свидетели на обстоятелствата, при които е станало подписването на договора и за факта на предаването на парите в чл. 164 от ГПК не е поставена, поради което е преценено за неоснователно оплакването на въззивниците-ответници в тази насока. За допълнителен аргумент, че плащането на първата вноска е било сторено, е счетен и доказания, и безспорен факт на извършеното плащане на втората вноска от цената в размер на 30 000 лв. в уговорения двумесечен срок от подписването на договора.
Въззивният съд е приел за доказан фактът на заплащане от ищеца на първата вноска за цената на имота в размер на сумата от 15 000 лв. при сключването на договора, преди подписването му, и е формирал извод, че след развалянето на договора за продажба, като част от платената цена, тази сума подлежи на връщане от продавачите – на купувача. Посочил е, че същата е претендирана от ищеца и се дължи ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По правния въпрос:
В изложението към касационната жалбоподателите поставят следния процесуалноправен въпрос – ,,Допустимо ли е обсъждане на свидетелски показания, предвид забраната по чл.164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, за доказване, че сума от 15 000лв. като част от цената на имот, е била платена от ищеца в брой?”, с твърдения, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 126 от 10.10.2018г. по гр.д.№ 4602/2017г. на ВКС, ІІІ г.о, постновено по чл.290 ГПК, в която е прието, че нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК не допуска изключение от забраната за допустимост на свидетелски показания за доказване на плащане на задължение, установено в писмен акт /включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия/.
Въпреки констатираното противоречие обаче, съдът преценява, че по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като с оглед мотивите към обжалваното решение, уважаването на иска с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД не е обусловено единствено от неговото разрешаване.
Решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирана основателността на иска, са няколко, а не само един. Въззивният съд, след тълкуване на разпоредбите на предварителния договор поотделно и във връзка една с друга, и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и предвид систематичното й място в него, е приел, че подписването на договора е поставено под условието на заплатена от купувача първа вноска от цената на имота в размер на 15 000 лв. Формирал е извод, със самостоятелно решаващо значение за изхода на спора, че подписването на договора едновременно удостоверява и извършеното плащане на първата вноска от 15 000 лв. и го доказва. За допълнителен аргумент, че плащането на първата вноска е сторено, е счетен и доказания и безспорен факт на извършеното плащане на втората вноска от цената в размер на 30 000 лв. в уговорения двумесечен срок от подписването на договора.
Поставения от жалбоподателите правен въпрос не е единственият обуславящ изхода на делото. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение следва да са поставени правни въпроси, които касаят и са относими, и към останалите решаващи правни изводи на въззивния съд, и за тях да са установени допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК. Такива правни въпроси не са формулирани. С оглед на посоченото съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения правен въпрос.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 10.06.2019г. по в.гр.дело № 255/2019г. на Апелативен съд-Варна, по касационна жалба вх. № 4103/12.07.2019 г., подадена от ответниците К. Я. Х. и Е. И. С., двамата с постоянен адрес, [населено място], [улица], вх.*, ет.*,ап.**, чрез адвокат Ж. К. и адв. Н. С., съдебен адрес [населено място], [улица], № ***,ет.*,офис № *, Адвокатско дружество”К. и партньори”.
ОСЪЖДА К. Я. Х., ЕГН [ЕГН] и Е. И. С., ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес, [населено място], [улица], вх.Б, ет.3,ап.18 да заплатят на И. Б. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 750 лв. – разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: