ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №371/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№10473/04.12.2018 г., подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на П. П. М. от [населено място] против определение №410/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№3267/2018 г. по описа на ВКС, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател в настоящото производство касационна жалба, вх.№73060/25.5.2018 г. срещу определение №7876/05.4.2018 г. по ч.гр.д.№4446/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., е приел, че „касационната жалба е недопустима съгласно чл. 248, ал. 3, изр.2- ро, във вр. чл.280,ал.1,т.1 ГПК като насочена срещу определение за изменение на решение в частта за разноски, което решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по иск за недължимост на вземане с цена до 5000 лв.
Гр.д. № 30764/ 2017 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по иска на П. П. М. срещу „Топлофикация София“- ЕАД за признаване на установено, че не дължи на ответника сумата от 351.70 лв. като цена на доставена топлинна енергия за периода м. Декември 2011 г.- м. Януари 2014 г., поради давност.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определенията по съществото на искания за допълване или изменение на решението в частта за разноски се обжалват по реда, по който се обжалва самото решение. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване заради цената на иска, не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което решението е допълнено или изменено в частта си за разноски.“
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІII г.о. на ВКС е неправилно.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане от състав на ВКС или разглеждането й по същество.
Ответникът по частната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД – София, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІII г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В случая заявената цена на иска е, предмет на обжалване, е под 5000 лева.
В посочения смисъл е трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд.
Поради това частната касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №410/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№3267/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІII г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: