О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3603/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 8 от 21.01.2013 год.на Ямболски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 446/2012 год.,в частта,с която е потвърдено решение № 594/22.10.2012 год.по гр.д.№ 1647/2012 год. на Ямболски районен съд,с което са уважени предявените от Е. Ж. Д. против касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 КТ,както и в уважената част на иска по чл.344,ал.1, т.3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса:към кой момент следва да се преценява дали е осъществен фактическия състав на чл.328,ал.1,т.4 КТ,когато срокът на предизвестието се отработва.Позовава се на решение № 1370/11.09.2001 год. по гр.д.№ 1740/2000 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Ответната страна Е. Ж. Д. ,чрез пълномощника си адв.Р.Ц. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че страните са били в ТПО, като ищцата въз основа на Допълнително споразумение към ТД, считано от 16.05.07г е изпълнявала длъжността:”управител склад” в КТП-Я. към ПТП –Б..С допълнително споразумение за вътрешно заместване от 22.04.08г й е възложено да изпълнява освен задълженията си по трудовия договор и задълженията на длъжността:”организатор икономическа дейност” в КТП Я., като считано от 01.10.09г, неин работодател е [фирма]-поделение П., район товарни превози-Ст.З..Със Заповед № 142/15.03.12г на Директора на ПТП П., Б. [фирма]-гр.С. е обявено, считано от 16.03.12 год., спиране на работата /престой/ на работниците и служителите на поделението за товарни превози -гр П., а именно: на ищцата на длъжност: ”Управител склад”РТП-Ст.З..В тази връзка със Заповед №120/12.04.12 год. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ- спиране на работата за повече от 15 работни дни, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, е прекратен ТД , считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта, като е разпоредено, на ищцата да бъдат изплатени обезщетения на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 21.04.12г и същият ден тя е върнала ключовете на складовете за работно облекло и резервни части, но без приемо-предавателен протокол. Съобразявайки се с нормата на чл. 328, ал. 1 ,т 4 КТ,съгласно която,за да бъде прекратено ТПО, следва да е установено по безспорен начин, спирането на дейността за повече от 15 дни, като през този период, работникът следва да се е явявал на работа, но реално да не е осъществявал трудовите си функции, поради факта на самото спиране на работата, а не по други причини,съдът е приел,че в случая, със Заповед № 142/15.03.12 год работодателят е обявил престой на работата на конкретен работник-ищцата, но спирането на работата само на един работник, не може да доведе до неговото уволнение, т.к. при действителния престой, се преустановява трудовата функция на цялото предприятие, на негови отдели или работа от определен вид и се изисква бездействието на работника да е в резултат от реално спиране на работата, а в случая престоят не е реален и по време на същия, работникът не е преустановил трудовите си функции напълно,защото дори по време на персоналния престой на ищцата е налице движение на стоково- материални ценности в складовете, поради изписани от нея и доставени стоки.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото формулираният от касатора въпрос не е включен в предмета на спора и не е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Наличието или липсата на предизвестие не е бил предмет на делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнасял. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Освен това посочената съдебна практика няма задължителен характер, тъй като не е от вида на посочените в т. 2 на ТР № 1/2009 г. от 19.II. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1 000 лв.за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 21.01.2013 год.на Ямболски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 446/2012 год.
ОСЪЖДА [фирма],със седалище и адрес на управление – С., [улица],представлявано от управителите П. Д. и И. И. да заплати на Е. Ж. Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: