О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
гр. София 01.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3944 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. В. Г., чрез адв. Ст. К. срещу решение № 36/04.03.2013 г. по в.гр.дело № 31/2013 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № R -758/14/12.2012 г. по гр.дело № 2654/2012 г. на Ямболския районен съд и вместо отменената част са отхвърлени предявените от К. В. Г. против [община] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на жалбоподателката със заповед № 31/26.09.2012 г. от длъжността „старши специалист архив и куриерски дейности” в Отдел „Логистика”, Дирекция”Информационни технологии и логистика”, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението в размер на 3 616.80 лв. за времето от 27.09.2012 г. до 27.03.2013 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, а именно, че съкращение на щата по смисъла на чл.329,ал.1,т.2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, че за да е законно то трябва да е извършено от органа, който има право да извършва промени в щата и да е реално, а не фиктивно – решение № 1289/24.01.1995 г. по гр. дело № 909/1994 г. на ВС, III г.о., 2. налице ли е съкращение на щата по реда на чл.328,ал.1,т.2 КТ ако не се променя общата бройка на администрацията, а само бройките в отделни отдели, като изрично се запазва дейността на съкратеното лице, 3. налице ли е съкращение на щата по реда на чл.328,ал.1,т.2 КТ ако се променя само длъжността и изискванията за квалификация на работника или служителят, който я заема, като се запазва трудовата функция, 4. може ли да се издаде и връчи заповед за съкращение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ, позовавайки се на ново щатно разписание, ако работникът е бил възстановен с решение на съда на предишната си длъжност, приет е на работа по време на действие на новото щатно разписание и едва след това е освободен от работа, на основание, че длъжността на която е възстановен от съда и е работил три дни не съществува в действащото към момента на възстановяването му на работа разписание – последните три въпроса според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. В. Г. със заповед № 31/26.09.2012 г. на Кмета на [община], издадена на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението „старши специалист архив и куриерски дейности” в Отдел „Логистика”, Дирекция „Информационни технологии и логистика” и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 3616.80 лв. лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 27.09.2012 г. до 27.03.2013 г.
От фактическа страна е прието, че страните по делото са били в трудово правоотношение от 2008 г., че ищцата К. Г. е заемала длъжността”старши специалист архив и куриерски дейности” в Отдел „Логистика”, Дирекция „Информационни технологии и логистика” при [община]. Прието е, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 31/26.09.2012 г. на Кмета на [община] на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и закриване на Дирекция „Информационни технологии и логистика” и отдел „Логистика”, като се създава Дирекция „Административно правно и техническо обслужване и информационни технологии”, в която не се предвижда длъжност”старши специалист архив и куриерски дейности”. Съдът е приел за безспорно, че ищцата е член на синдикална организация на К. при [община]. Уволнението на ищцата е трето поред от работодателя, като първите две заповеди са отменени с решения на съда – в първия случай, поради това, че премахването на длъжността не е извършено по съответния ред и по предвидения за това орган, преценено като липса на съкращаване в щата по смисъла на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ. Във втория случай трудовия договор е прекратен на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ и със съдебното решение е прието, че е променено изискването за образование, което съдът е преценил като злоупотреба с право, последица от което е незаконосъобразност на уволнението. Прието е, че единствената синдикална организация при Общинската администрация е К. и, че действащия Колективен трудов договор към момента на уволнението на ищцата е подписаният такъв на 20.12.2011 г. Според съда е установено, че ищцата е останала без работа след уволнението за период от шест месеца с брутно месечно възнаграждение за последния месец март 2012 г. – 602.80 лв.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателката не се ползва от закрилата по чл.333,ал.4 КТ, поради това, че съобразно действащия към момента на прекратяване на трудовия й договор К. не е предвидена изрично такава синдикална закрила при уволнение, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата по чл.328,ал.1,т.2 КТ. Прието е, че в К. не е предвидено при уволнение поради съкращаване в щата вземане на предварителното съгласие на синдикалния орган в Общината. Изводът съдът е направил като е взел предвид разпоредбите на чл.15 от К., според които работодателят може да вземе решение за закриване на дейности, трансформация на длъжности, съкращаване в щата и други структурни промени в Общинската администрация, които водят до закриване на работни места и информира синдикалната организация за предстоящите решения. Според въззивния съд за предстоящото съкращение на длъжността на жалбоподателката и още на три други длъжности от структурата на Общината изискването на чл.15 от К. от 20.12.2011г. е спазено, като Кметът на [община] писмено информирал СО към Ф.-К. на общинската администрация при [община], а преди това с писмо вх.№1/6.08.2012г.е информирал същата и за направеното от него предложение за одобряване числеността и структурата на Общинска администрация до ОбС [населено място].
Съдът е приел, че разпоредбите на чл.16 К. за нарушение на които жалбоподателката е твърдяла касае закрила на друга категория служители, а именно по чл.326 ал.2 от КТ – освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието, но не по-късно от 9 месеца след започване на изпълнението по договора за управление. Приел е за неправилни изводите на районния съд за допусната в чл.16 от К. техническа грешка, според която вместо изписването на „чл.328 ал.1 т.2 от КТ” е посочен „чл.328 ал.2 от КТ”. В тази насока съдът е взел предвид, че в текста на чл.16 от К. е посочено само изискването за становище на Синдикалната организация, страна по К., а не предварително съгласие за уволнението на работника и служителя. Прието е, че употребените думи „становище” и „съгласие” в К. не са еднозначни. Съдът е взел предвид, че с чл.50 от КТ от колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с императивни разпоредби на закона, поради което същият не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. С оглед на това съдът е приел, че не съществува възможност в приетите с чл.15 и чл. 16 от К. клаузи да се приеме, че същите са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в Закона или в КТ и е невъзможно да се тълкуват систематично с чл.50 от КТ.
При тези съображения съдът е приел, че в случая съобразно К. от 20.12.2011 г. не дава синдикална закрила по чл.333,ал.4 КТ.
Прието е, че съкращаването на щата означава намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, т.е., когато работодателят фактически премахне една трудова функция като длъжност или щатна бройка и тя престава да съществува в длъжностното разписание. Прието е, че за да е валидно съкращението в щата е необходимо, същото да е извършено по установения ред – от органа, който има право да извършва такава промяна на щатното разписание и това да е извършено преди уволнението. При промяна в структурата и числеността на Община, съгласно ЗМСМА органът е Общинският съвет-гр.Я.. Съдът е приел, че не е налице закриване на част от предприятието, когато част от един отдел или дирекция в Община бъде преструктуриран и длъжностите в него бъдат преразпределени в други отдели или дирекции, а само една бройка от този отдел респ.дирекция бъде съкратена и че в този случай се касае за съкращаване в щата.
Прието е, че съобразно текста на чл.21 т.2 от ЗМСМА общинският съвет определя структурата на общинската администрация – основните отдели и принадлежащите им сектори и средствата за работна заплата. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, утвърждава щатното разписание – длъжностите и щатните бройки за тях. Прието е, че утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от Общинския съвет структура, численост и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат, съответно основание за назначаване, респ. прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл.44 ал.1 т.3 от ЗМСМА
Според въззивния съд в случая числеността и структурата на Общинска администрация в Община-Я. са одобрени от компетентния орган съгласно чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 т.2 от ЗМСМА-Общински съвет [населено място] на заседание, проведено на 14.08.2012 г. е одобрил общата численост на персонала в Общинската администрация. Със Заповед №02/0456 от 28.08.2012 г. в рамките на правомощията си кметът на Община-Я. е утвърдил, считано от 1.09.2012 г. Приложение №122-Общинска администрация и Приложение №1 за дейност 122-Общинска администрация-Дофинансиране.
Прието е, че в новата Структура на Общинска администрация отдел”Логистика” изобщо не съществува. Съобразно длъжностното щатно разписание на същата дейност 122”Общинска администрация” в сила от 1.09.2012 г. и конкретно на Общата администрация към Дирекция „Административно, правно и техническо обслужване и информационни технологии” има обособен Отдел „Информационни технологии и Център за услуги и информация” с 13бр., а като цяло липсва отдел”Логистика” , включително и заеманата от жалбоподателката длъжност старши специалист”Архив и куриерски дейности”. Останалите бройки на изпълнители от този отдел-огняр и трима шофьори са преминали на пряко подчинение на Дирекция „Административно, правно и техническо обслужване и информационни технологии”, а бройката на юрисконсулт е пренасочена към Дирекция”Стратегии и програми”. Прието е, че е налице преструктуриране, пренасочване на другите бройки работници и служители от отдел”Логистика” в други дирекции и отдели със същите длъжности, а не закриване на част от предприятието, а бройката на старши специалист „Архив и куриерски дейности” при съпоставянето с предходното щатно и длъжностно разписание не съществува в последното щатно и длъжностно разписание в сила от 1.09.2012 г. като трудова функция, от което е изведен извода за реално съкращаване в щата и конкретно на заеманата от жалбоподателката бройка.
Въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателката за неизвършен подбор. Прието е, че съобразно разпоредбите на чл.329 КТ работодателят в случая е упражнил правото си да не извършва подбор, тъй като длъжността на ищцата-сега жалбоподател по стария щат и длъжностно разписание, действало до уволнението й е била единствена, а в новата структура и щат изобщо не е предвидена такава длъжност като трудова функция. В тази хипотеза в правото на работодателя е да прецени дали да извърши или не подбор съобразно критериите и целите на чл.329 от КТ. В случая работодателят е упражнил правото си да не извършва подбор, поради което съдът е приел, че служителят няма право да оспорва уволнението като незаконно на това основание.
Съдът е приел, че не е установено и соченото от жалбоподателката отменително основание злоупотреба с правото по чл.8 ал.1 от КТ от страна на работодателя с оглед трите поредни уволнения след като е възстановена на работа по силата на съдебен акт. Прието е, че след като бройката на жалбоподателката е реално съкратена не са налице данни трудовата й функция да е поета от друго лице в Общината изцяло и без промяна в длъжностната характеристика не е установена злоупотреба с право от страна на работодателя.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ. С оглед неоснователността на този иск съдът е приел, че са неоснователни и обусловените от него искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението и иска с пр.осн.чл.344,ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ за периода от 27.09.2012 г. до 27.03.2013 г. в размер на 3 616.80 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 КТ по първия въпрос, формулиран в изложението. За да се установи това основание следва правният въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а това са тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86,ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението жалбоподателката не е цитирала от посочената практика на ВКС, за да се извърши преценка за наличието на противоречиво разрешаване на правния въпрос. Поради това соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Жалбоподателката е цитирала решение № 1289/24.02.1995 г. по гр.дело № 909/94 г. на ВС, постановено по реда на ГПК/отм./. В това решение е застъпено становището, че съкращение на щата по смисъла на чл.328,ал.1,т.2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Прието е, че за да е законно то трябва да е извършено от органа, който има право да извършва промени в щата и да е реално, а не фиктивно. С обжалваното решение правният въпрос е разрешен по аналогичен начин.
Както се посочи в настоящият случай числеността и структурата на Общинска администрация в Община-Я. са одобрени от компетентния орган съгласно чл. 21 ал. 2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМСМА-Общински съвет [населено място] на заседание, проведено на 14.08.2012 г., а със Заповед №02/0456 от 28.08.2012 г. в рамките на правомощията си, кметът на Община-Я. е утвърдил, считано от 1.09.2012 г. Приложение №122-Общинска администрация и Приложение №1 за дейност 122-Общинска администрация-Дофинансиране. С обжалваното решение е установено, че в новата Структура на Общинска администрация отдел”Логистика” изобщо не съществува, като съобразно длъжностното щатно разписание на същата дейност 122”Общинска администрация” в сила от 1.09.2012 г. и конкретно на Общата администрация към Дирекция „Административно, правно и техническо обслужване и информационни технологии” има обособен Отдел „Информационни технологии и Център за услуги и информация” с 13бр., а като цяло липсва отдел”Логистика”, включително и заеманата от жалбоподателката длъжност старши специалист”Архив и куриерски дейности”. Въззивният съд е установил при съпоставяне с предходното щатно и длъжностно разписание, че бройката на старши специалист „Архив и куриерски дейности” не съществува в последното щатно и длъжностно разписание в сила от 1.09.2012 г. като трудова функция. С оглед на тези факти съдът е направил извода за наличие на реално съкращаване в щата и конкретно на заеманата от жалбоподателката бройка. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в п.2 и 3-ти от изложението. Всеки от тях не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от Т.Р. №1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е въпросът включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Всеки от поставените въпроси е формулиран хипотетично, възоснова на факти, каквито не са установени от въззивния съд. Въпросът налице ли е съкращение на щата по реда на чл.328,ал.1т.2 КТ, ако не се променя общата бройка на администрацията, а само бройките в отделни отдели е поставен, като жалбоподателката е посочила хипотезата, че се запазва дейността на съкратеното лице. С обжалваното решение тази хипотеза не е установена от съда – т.е. не е установено дейността на съкратеното лице да е запазена. Следователно поставеният въпрос не е относим към предмета на спора и не представлява правен въпрос.
Не представлява правен въпрос и този посочен в п.3-ти – налице ли е съкращение на щата по реда на чл.328,ал.1,т.2 КТ ако се променя само длъжността и изискванията за квалификация на работника или служителят, който я заема, като се запазва трудовата функция. С обжалваното решение съдът е установил, че трудовата функция за длъжността, заемана от жалбоподателката не се запазва. С оглед на това съдът намира, че този въпрос не касае предмета на спора, съответно не е разрешаван от въззивния съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по посочените два въпроса само на основание, че същите не представляват правни въпроси, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли да се издаде и връчи заповед за съкращение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ, позовавайки се на ново щатно разписание, ако работникът е бил възстановен с решение на съда на предишната си длъжност, приет е на работа по време на действие на новото щатно разписание и едва след това е освободен от работа, на основание, че длъжността на която е възстановен от съда и е работил три дни не съществува в действащото към момента на възстановяването му на работа разписание. Този въпрос касае правилността на обжалваното решение и следва да се преценява от съда ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява само дали поставеният въпрос е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – т.е. дали е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281т.3 ГПК. Както се посочи проверката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извършва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване, основания за което в случая не са налице.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 36/04.03.2013 г. по в.гр.дело № 31/2013 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2109/26.04.2013 г., подадена от ищцата К. В. Г., [населено място],[жк],бл.9-Д-104-7, чрез адв. С. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: /