О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 10.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4102/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Х.,чрез пълномощника й адв.Ж.А., срещу решение № 35/12.03.2013 г. на Ямболски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 64/2013 год.,с което е отменено решение № 604/ 25.10.2012 г. по гр.д. № 1539/2011 г. на Ямболски районен съд, в частта,в която са отхвърлени общо, предявените от М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. против Д. К. Х. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за периода 05.09.2006 г. – 07.03.2011 г., за разликата над 10587лв. до 15996лв.; в частта, в която са отхвърлени общо, предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.59 ЗЗД дължимо за периода 05.09.2006 г. – 07.03.2011г., за разликата над 2898,56лв. до 3649,23лв. и са уважени исковете в посочените размери.Потвърдено е решението в останалата обжалвана част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по материално правните въпроси : 1.обогатила ли се е ответницата по иска за сметка на ищците за времето от придобиване на собствеността върху недвижимия имот на основание нотариален акт за покупко-продажба от 14.07.2003 год. до влизане в сила на решение по гр.д.№ 1211/03 год. на ЯРС,с което този нот.акт е бил отменен ;2.налице ли е обедняване у ищците за същия период от време,при положение,че през този период ответника е владял имота на годно основание ;3.държала ли е в същия период от време ответницата имота на годно правно основание ;4.може ли подадена искова молба в друго производство макар и то да е протекло между същите страни да играе ролята на покана за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.84,ал.2 ЗЗД.
Ответната страна М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. , чрез пълномощника си адв.В.С. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,а с оглед обхвата на обжалване и допустимо.Поради съвпадане на формираната фактическа обстановка,а именно,че ищците са законни наследници на К. Я. Д.,който с нотариален акт №13/07.11.2001г., издаден на основание чл.2,ал.5,изр.2 ЗОСОИ и въз основа на влязлото в сила решение № 270/01.10.2001г. по адм.д.№ 486/98г. на ЯОС, е признат за собственик на 2/3 ид.ч. от един магазин с площ от 63.25 кв.м., заедно с прилежащите 3.42 кв.м. ид.части от общите части на сградата и 66.67 кв.м. от отстъпеното право на строеж върху общински терен, който магазин се намира в [населено място] на [улица], разположен на търговския партерен етаж между двата жилищни входа от масивната сграда – жилищен блок „Т.”.Съобразно наследствените права от наследството всеки от ищците притежава по 1/6 ид.ч. от целия реално възстановен имот – магазин от общо 63.25 кв.м. В производството по адм.д. № 486/98г. в полза на Д. и К. Я. е било допуснато обезпечение, чрез спиране изпълнението на решение на ОбНС – Я. за провеждане на конкурс за продажба на процесния имот до приключване на административното производство, за което е била издадена и обезпечителна заповед на 21.09.1999 год., получена в О.-Я. на 27.09.1999 год. Конкурсът за продажба на процесния магазин обаче е бил проведен и с решение от 22.12.1999 г.за купувач е бил обявен [фирма],който впоследствие с нот.акт № 153/14.07.2003г. е продал на ответницата Х. този имот. С влязло в сила решение на 30.12.2008 год. по гр.д. №1211/2003г. на ЯРС, е бил уважен предявен от Д. Я. и ищците,като наследниците на К. Я. иск по чл.108 ЗС против ответницата Х..В мотивите на решението е прието, че ищците по този иск са собственици на процесния магазин, както и че поради допуснатото обезпечение по адм.д. № 486/98г., купувачът-едноличен търговец не е могъл да придобие собствеността върху този магазин,поради което ответницата също не е станала собственик на процесния имот, тъй като е закупила имота от несобственик.Освен това към датата на закупуване на магазина на 14.07.2003г. актовете за собственост на ищците са били вписани.При правилно разпределена доказателствена тежест е приел, че от влизане в сила на решението по адм.д. № 486/98 г. на ЯОС на 23.10.2001г., ищците се легитимират като собственици на процесния имот и от този момент те имат право да претендират сумите, с които ответницата се е обогатила, като го е отдавала под наем, а ищците са били лишени от възможността да получат доход за своя имот,т.е.налице е връзка между обогатяването на ответницата и обедняването на ищците, което произтича от един и същи факт – ползването от Х. без правно основание на частта от имота, собствена на ищците и е ангажирал гражданската извъндоговорна отговорност на същата.Приел е за неоснователно направеното от Х. твърдение, че е била добросъвестен приобретател и през процесния период 05.09.2006 год.-07.03.2011 год. не е държала имота без правно основание,защото от момента, от който ищците са били признати за собственици на процесния имот и при липса на годно правно основание, на което ответницата да го ползва, тя го държи без правно основание и дължи всички ползи, от които собствениците са били лишени. По отношение на размера на дължимото обезщетение е взел предвид заключението на назначената комбинирана съдебна експертиза,наличието на договорни отношения между ответницата и трети лица по два договора за наем и въвода във владение на ищците в имота на 07.03.2011год. По отношение на претенцията по чл.86 ЗЗД върху горепосоченото обезщетение е приел, че ищците са поканили ответницата да престира още с предявяването на исковете по чл.59 ЗЗД за предходните периоди от време, които искове са в предмета на гр.д.№ 1211/2003 год. на ЯРС и на гр.д.№ 359/2006 год. на ЯОС.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Константна е практиката,че с разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. При установено по спора относно собствеността на имота и фактическото му използване от страна на касатора без наличие на правно основание за това, на преценка подлежи размерът на вредата, с която собствениците са обеднели, тъй като не са реализирали полза от принадлежащото им право на ползване на имота.Следва да бъде посочено,че конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото са относими единствено към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
При този изход на спора на ответниците се дължат направените в настоящето производство разноски в размер на 840/осемстотин и четиридесет /лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/12.03.2013 г. на Ямболски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 64/2013 год.
ОСЪЖДА Д. К. Х.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.Я., [улица][жилищен адрес]вх.”А”,ап.3 да заплати на М. Н. Д.,ЕГН [ЕГН], Д. К. Д.,ЕГН [ЕГН] и П. К. Д.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 840/осемстотин и четиридесет /лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: