О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3889/2015 год.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от Министерството на правосъдието на Република България, представлявано от процесуалния си представител юрисконсулт В. Д., с искане да бъде допълнено определение № 631/01.10.2015 г. по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че молителят като ответник в частното производство е поискал заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение още с отговора на частната жалба, но съдът е пропуснал да ги присъди.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното:
С определение № 631/01.10.2015 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е потвърдил определение № 296/19.05.2015 г., постановено по гр.д. № 2547/2015 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение № 15/03.02.2015 г. по гр.д. № 3377/2015г. на Върховния касационен съд, III г.о. в частта, с която е прекратено производството по молбата против Столична община за признаване на установено, че Ж. И. К. се е изселил за държавата И. през ноември 1948 г. С това определение разноски не са присъдени в полза на ответника Министерството на правосъдието на Република България по частната жалба – сега молител, а такива са своевременно поискани.
Молбата е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл.248,ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна,поради което е процесуално допустима.Процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е изпълнена, като молбата е връчена на ответника по нея чрез процесуалния му представител адв. Г. на 27.11.2015 г. и той не е взел становище в едноседмичния срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Ответникът по частната жалба,подадена от Ж. И. К., е бил защитаван от юрисконсулт и редовно е заявил претенция за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лв., съгласно чл. 7, ал.1, т. 7 вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските са поискани с писмения му отговор на частната касационна жалба. Тъй като с постановеното по делото определение не е била уважена частната жалба подадена от Ж. И. К. и е потвърдено обжалваното определени на ВКС, молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена.Частният жалбоподател Ж. И. К. следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените разноски по делото за настоящето производство на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 631/ 01.10.2015 г. по ч. гр. дело № 3889/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. на основание чл. 248 ГПК като :
ОСЪЖДА Ж. И. К. да заплати на Министерство на правосъдието на Република България 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :