О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
София, 23.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2630/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.И.И.-пълномощник на А. Д. Т., срещу решение от 20.09.2012г. на Окръжен съд -Монтана, постановено по гр.д.№ 164/2012 год.,с което е обезсилено решение № 107 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1342/2011 г. на Ломски районен съд като недопустимо и е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на касатора против М. – Л., като недопустимо.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба не се сочи дори и бланкетно чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел,че първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание и по реда на чл.270,ал.3 ГПК, а производството по делото – прекратено,тъй като е постановено срещу ненадлежна страна – непритежаваща процесуална легитимация,тъй като съгласно чл.7 ал.1 от Закона за митниците , юридическото лице е А. „М.” , със седалище – [населено място],а митническите управления са подразделения на А. „М.”и не притежават процесуална легитимация. Въззивният съд е приел, че в процесния случай не следва да намери приложение т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ВКС, която визира задължение за въззивния съд да остави без движение нередовната искова молба само в случай, когато за първи път е констатирана нередовност на същата и то от въззивната инстанция.В процесния случай нередовността на исковата молба – предявен иск против процесуално нелегитимна страна, е констатирана от първоинстанционния съд и същият е дал указания на ищеца да я отстрани, като уточни ответника: А. „М.” – С. или М. – Л.. Изпратен е писменият отговор по чл. 131 ГПК на М. – Л., в който е направено възражението за липса на процесуална легитимация и с нарочна писмена молба ищецът е посочил, че искът е предявен против ответника – М. – Л..
Инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси и не посочване на някое от основанията визирани в чл.280,ал.1 ГПК. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Условие за редовност на касационната жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК-т.е.следва да се формулира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото,като в първите две хипотези се посочват конкретните решения,на които се позовава касатора и се представят преписи от тях,а в третата хипотеза се обоснове с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото.Подадената касационна жалба не съдържа такова изложение и е била върната на въззивния съд от председателя на ІV г.о. за отстраняване на недостатъците й,които въпреки даданета възможност не са отстранени от касатора,дори и при повторната му дадена възможност от председателя на ІV г.о.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.09.2012г. на Окръжен съд -Монтана, постановено по гр.д.№ 164/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: