О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София 11.04.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3383 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез гл.юрисконсулт Л. Ч.-Т. срещу решение № 121/11.05.2017 г. по в.гр.дело № 109/2017 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58/16.01.2017 г. по гр.дело № 4762/2015 г. на Добричкия районен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД срещу жалбоподателя за сумата 5 555 лв., част от цялото вземане в размер на 25 001 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2015 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване, съответно да се отмени обжалваното решение и предявеният иск се отхвърли, алтернативното искане е за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. за приложение принципа за справедливост, съобразно разпоредбите на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и относно съпричиняването на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ЗЗД, 2. следва ли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, след като едно от твърденията на ищеца е останало недоказано в хода на съдебното производство, 3. при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трябва ли да бъде взето предвид противоправното поведение на водач на мотопед с монтиран двигател с вътрешно горене, а именно:неспазване на правилата за движение по пътищата, разписани в чл.80 от ЗДвП, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са ППВС № 7/1958 г., т.7 ППВС № 17/18.11.1963 г., ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по касационната жалба И. С. И., чрез адв. Х. Х. в писмен отговор е мотивирал становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] [населено място] е изразил становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя и за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 49,вр.чл.45 ЗЗД е предявен като частичен.
Прието е, че според твърденията в исковата молба противоправното бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура”гр.С./А. [населено място]/, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение да стопанисва и поддържа пътното платно, да осигури необходимата сигнализация на съответната неизправност, е довело до ПТП с него вечерта на 05.06.2015 г. Същата вечер около 22.40часа-23.10часа , при движение по път ІІІ-9701 в посока към [населено място], на 500 метра от [населено място], управлявания от него велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене навлязъл в неравност/вдлъбнатина, дупка/ върху пътното платно, загубил равновесие, паднал и получил увреждания :счупване на дясна бедрена кост и четвърто дясно ребро ,травма на главата –комоцио . На 09.06.2015г. бил опериран в МБАЛ-Д. и хоспитализиран за периода 06.06.2015г.-17.06.2015г.
Приет е за установен от събраните по делото гласни и писмени доказателства механизма на ПТП.
От приложената епикриза, издадена от ортопедично отделение на МБАЛ-Д. е прието за установено, че на 06.06.2015г. ищецът е приет в отделението с основна диагноза „пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост.закрито”и придружаващи заболявания: счупване на 4-то ребро в дясно и травма на главата . Поставен е на директна скелетна екстензия. Оперативно наместване на бедрото е извършено на 09.06.2015г. На 17.06.2015г. е изписан. Прието е също въз основа на заключението на вещото лице д-р М. Ж., че посочените травми могат да бъдат следствие от падане от велосипед на пътното платно по посочения от пострадалия механизъм. Според заключението на вещото лице при получаване на счупването на бедрото в горния му край, поради изразения кръвоизлив и спецификата на анатомичната зона, болката е значителна. Травмата на гръдния кош със счупване на реброто също води до изразена болезненост. В хода на лечението интензитетът на болките постепенно намалява. Възстановителният процес при черепно-мозъчната травма трае приблизително 30 дни, този при счупване на реброто е от порядъка на 30 до 60 дни, а при счупване на бедрената кост – 6 до 7 месеца, като след посочения период обикновено се позволява пълно натоварване на крайника. Според заключението на вещото лице за настоящото състояние на ищеца – установен е спокоен оперативен цикатрикс/белег/ от извършената операция в областта на дясната тазобедрена става, бедрена мускулатура с леко изразена хипотрофия, ограничени движения при сгъване и разгъване в дясна тазобедрена става с около 5 градуса под референтните стойности, отвеждането – ограничено с около 5 градуса, външната ротация -ограничена с около 15 градуса, вътрешната- с около 20, походката самостоятелна, леко накуцваща. При рентгеново изследване е констатирано състояние след петрохантерно счупване на дясната бедрена кост в стадий на консолидация/костно срастване / и метална остеосинтеза с плака/DHS система/. По гръдния кош експерта не е установил патологични изменения –ограничение в дихателните движения или палпаторна болка. Възприето е становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание, според което ограничението на движенията в тазобедрената става не се очаква да отзвучи, защото при счупване винаги има и увреда на ставния хрущял, ограничения за сметка на меки тъкани, което създава и болкови усещания в лека степен . Прието е за установено от представено ЕР на ТЕЛК от 28.11.2016г., че на ищеца е определена 10% намалена работоспособност за срок от три години за болезнените ограничени движения лека степен в дясната тазобедрена става. Относно претърпените болки, негативни изживявания и неудобства в резултат на получените увреждания съдът е възприел показанията на свидетелите Д. Г. и Г. И..
Съдът е приел за безспорно установено, че пътя между „с. М., общ.Д. – [населено място], общ.Г. Т.” е част от третокласен републикански път III-9701 „Д.-С.”, т.е. част от републиканската пътна мрежа. Прието е, че съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Посочил е, че според чл.19, ал.1 т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”, което управление съгласно ал.2 включва действията и по поддържане, като изрично разпоредбата на чл.30 от същия закон възлага в задължение на А. дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Изведен е извод, че по силата на закона, на Агенция „Пътна инфраструктура” е възложено задължението да подържа и ремонтира и конкретния път, в участък от който, съгласно събраните по делото доказателства ищецът е претърпял ПТП. Прието е, че ПТП е възникнало в резултат на попадане в дупка на пътното платно на управляваното от ищеца пътно превозно средство, че съществуването на необезопасена пътна неравност/дупка/, причинила ПТП, е в резултат на неизпълнението на възложеното на ответника задължението да подържа и ремонтира конкретния път, в причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Формиран е извод за наличие на всички предпоставки на чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните психични преживявания от ищеца в резултат на ПТП .
Въззивният съд е приел при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД с оглед времетраенето, характера и интензивността на уврежданията, претърпяната оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период, констатираното от медицинската експертиза и понастоящем ограничение на движенията в тазобедрената става съпроводено с болкови усещания в лека степен, че обезщетение в размер на 25 500 лева е адекватно на претърпените от ищеца вреди-болките и страданията от травматичните увреждания, с изключение на негативните емоционални изживявания – страх от неизвестното, недоказан като вреда, за която се търси обезщетение.
Прието е, че за претърпените вреди ответникът не следва да отговаря изцяло, поради наличие на твърдяното от него основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Приел е, че ищецът е претърпял ПТП при управление на велосипед, снабден с двигател, който по смисъла на §6,т.11 и т.10 на ПР от ЗДвП съставлява пътно превозно средство. Прието е, че правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП забраняват на водачите да управляват пътното превозно средство под въздействието на алкохол/чл. 5, ал.3, пр.1 от ЗДвП/ и ги задължават да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/чл. 20, ал.1 от ЗДвП/, да намаляват скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/чл.20, ал.2 от ЗДвП/. Посочил е, че по данни от съставения при вземане на кръвната проба протокол ищецът е признал употребата на алкохол в деня на ПТП от 2-3бири към 18.00часа. Прието е, че според приложения по делото протокол №799/09.06.2015г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца, взета при приемането му в спешно отделение, ищецът е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 0.72 промила. Прието е също, че нарушение на правилата на чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е констатирано и с акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2015г. и издаденото въз основа на него НП № 15-0851-001485/04.08.2015г. на началник сектор към ОДМВР Д., влязло в сила на 28.12.2015г. С оглед на тези факти е преценено за основанелно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Прието е, че принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Прието е също, че в случая, с факта на управление на пътно превозно средство в тъмната част на денонощието под въздействие на алкохол, ищецът сам се е поставил в състояние на повишен риск, сам се е лишил от способност за адекватна реакция съобразно пътната обстановка. Съдът е посочил, че личните впечатления на свидетеля Р. при оказване помощ на ищеца непосредствено след произшествието са за липса на адекватно поведение на последния, говорел несвързано, на свидетеля му се сторило, че ищецът е употребил алкохол. Прието е, че това поведение е в причинна връзка с резултата. Според възивния съд приносът му в резултата е наличен въпреки заболяването глутенова ентеропатия /непоносимост към глутен/, диагностицирано през 2009г., в ремисия, по данни от представеното ЕР на ТЕЛК от 28.11.2016г., независимо, че заболяването води до трудно разграждане на алкохола в кръвта. Преценено е за неоснователно възражението на ответника за принос на ищеца чрез поведение в разрез с изискванията за носене на светлоотразителна жилетка и движение в най-дясната част на платното за движение, с оглед конкретно установената фактическа обстановка във връзка с механизма на произшествието. В тази насока е прието, че целта на светлоотразителна жилетка е да направи водача по-лесно забележим на платното, което в случая според съда не би могло да предотврати произшествието, че само от местоположението на колелото и пострадалия, предвид и данните за състоянието на пътя, не може да се направи извод, че не се е движел възможно най-вдясно на платното за движение или, че движението най-вдясно би предотвратило произшествието.
С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че размерът на съпричиняването от страна на ищеца е 50% и поради това на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв. следва да бъде намалено съразмерно на приноса или с 12500 лв., вследствие на което ответникът дължи обезщетение в размер на 12500 лв. Приел е, че искът за сумата от 5 555лева, предявен като частичен е основателен, заедно с претендираната законна лихва от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1, т.1 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обв.Д.в.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца И. И. неимуществени вреди. Съобразил е времетраенето, характера и интензивността на уврежданията, претърпяната оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период, констатираното от медицинската експертиза и понастоящем ограничение на движенията в тазобедрената става съпроводено с болкови усещания в лека степен, Правните изводи на съда относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС.
С т.7. от ППВС № 17/1963 г. по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с тази практика на ВС. С обжалваното решение е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. За да направи извода съдът е взел предвид установения факт, че ищецът И. е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 0.72 промила, че с факта на управление на пътно превозно средство в тъмната част на денонощието под въздействие на алкохол, ищецът сам се е поставил в състояние на повишен риск, сам се е лишил от способност за адекватна реакция съобразно пътната обстановка. Прието е също, че това поведение е в причинна връзка с резултата. С оглед на това е изведен извод, че размерът на съпричиняването от страна на ищеца е 50% и поради това на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди от 25000лв. следва да бъде намалено съразмерно на приноса или с 12500 лв., че вследствие на това ответникът дължи обезщетение в размер на 12500 лв. Крайният извод на съда е за основателност на частичния иск за сумата 5 555лева, заедно с претендираната законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Тези изводи на съда са в съответствие с практиката на ВС, обективирана в т.7. от ППВС № 17/1963 г. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Цитираното от жалбоподателя ППВС № 7/1958 г. е неотносимо към поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият е формулиран общо и бланкетно, и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът е поставен хипотетично, доколкото с обжалваното решение съдът е приел, че не е установено нарушение на ищеца на задължението, предвидено в чл.80,т.2 ЗДвП – като водач на велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Освен това както се посочи по-горе въззивният съд е приел, че в случая е налице принос от страна на ищеца за вредоносния резултат и подробно е изложил съображения в подкрепа на този извод. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК /редакцията на текста до изменението, обн. В Д.в.бр.86/2017 г./ по поставените въпроси от жалбоподателя Агенция”Пътна инфраструктура” [населено място].
С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 580 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 121/11.05.2017 г., постановено по в.гр.дело № 109/2017 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3967/19.06.2017 г., подадена от ответника Агенция”Пътна инфраструктура” [населено място], чрез гл.юрисконсулт Л. Ч.-Т..
Осъжда Агенция”Пътна инфраструктура” [населено място] да заплати на И. С. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], общ.Г.. Т. сумата 580 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е постановено при участие на третото лице помагач [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] на страната на ответника Агенция”Пътна инфраструктура” [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: