О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1090/2016 год.
Производство по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК/в редакция преди изм.ДВ бр.50 от 2015 год.вр.§14 ЗИДГПК/.
Образувано е по частна жалба на М. К. А. срещу определение № 9386/04.05.2015 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 9056/2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата й с вх. № 101603/29.08.2014 г. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 5252/14.07.2014г. в частта за разноските.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК/в ред. преди изменението с ДВ бр. 50/2015 г./
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че във въззивното производство страната не е представила списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК и при неизпълнение на това процесуално задължение същата няма право да иска изменение на присъдените разноски. Позовал се е на задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 9 на ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд е сезиран с жалба, подадена от М. А. срещу първоинстанционното решение, постановено по гр.д. 41891/2012г. по описа на Софийски районен съд, 44 с-в. В открито съдебно заседание, провело се на 06.06.2014г., на което въззивницата се явява лично, е даден ход на устните състезания. А. е поискала въззивната й жалба да бъде уважена и да й бъдат присъдени сторените разноски по делото. В протокола от заседанието не е отбелязано въззивницата да е представила списък на направените разноски. С решение № 5252/14.07.2014г. СГС се е произнесъл по въззивната жалба, като е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил решение, с което е отменил взетите на 25.07.2012 г. решения на ОС на етажните собственици на етажна собственост в [населено място] по предявените искове на М. А. с правно основание чл. 40 ЗУЕС и е осъдил етажните собственици да й заплатят разноски по делото пред двете инстанции в общ размер от 140 лв. С молба от 29.08.2014г. М. А. е поискала изменение на постановеното решение в частта за разноските, като й бъдат присъдени допълнителни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за ангажирания адвокат, посочени в списъка на разноските, представен пред първоинстанционния съд, който е приложила и към молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Законоустановеното правило е ясно и не се нуждае от допълнително тълкуване. Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки. Те са определени с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не може валидно да сезира съда, т.е. да породи задължение за произнасяне по него. Преценката за допустимостта, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице. Липсата на представен списък на разноските от страната води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че е представила списък на разноските пред първа инстанция.Това действие е ирелевантно, доколкото процесуалният закон изрично изисква прилагане на списък пред всяка инстанция и то до точно определен момент, а именно – до приключване на съдебното заседание. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателката не е представила списък по чл.80 ГПК пред СГС,а в подадената частна жалба тя не е заявила и противни твърдения.
С оглед изложеното определението на въззивния съд, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9386/04.05.2015 г. постановено по възз. гр. д. № 9056/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: