О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 02.08.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3461 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 245/02.04.2013 г. по в.гр.дело № 869/2011 г. на Добричкия окръжен съд е оставено без уважение искането на ищеца П. Й. П., обективирано в молба рег. № 1419/27.02.2013 г. за връщане на сумата 89.97 лв. като недължимо внесена държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба вх. № 2590/15.03.2013 г. от молителя П. П..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Жалбоподателят иска отмяна и постановяване на друго, с което да се върне на молителя посочената държавна такса на молителя като недължимо внесена.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
За да остави без уважение искането на молителя за връщане на платената държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд в общ размер на 89.97 лв. въззивният съд е приел, че с решение № 194/07.06.2012 г. по в.гр.дело № 869/2011 г. е обезсилено първоинстанционно решение № 53/17.05.2011 г. по гр.дело № 425/2010 г. на Районен съд [населено място].Т. в частите, с които районният съд е отхвърлил исковете на молителя П. П. срещу Г. Й. П. и М. Д. П. и срещу Г. И. А. и А. А. А. за признаване на осн.чл.589, ал.2 ГПК на нищожността на пълномощно с рег. № 220/12.01.2010 г. , на нищожността на основание чл.40, вр.чл.26,ал.1 ЗЗД и на относителна недействителност по чл.76 от ЗН на договор за покупко-продажба, извършена между Д. Г. Й. като продавач, чрез пълномощника Г. Й. П. от една страна и Г. Й. П. като купувач от друга страна, обективирана в нот.акт, вписан в СлВп гжр.Г..Т. с вх. № 609/09.03.2010 г. и производството по делото е прекратено в тези части. Прието е, че внесените по сметка на Окръжен съд [населено място] държавни такси в общ размер на 89.97 лв. за въззивното разглеждане на тези възражения не са били недължими, че по тях е имало произнасяне като по искове от първоинстанционния съд, поради което за въззивното разглеждане на първоинстанционното решение в тези му части ищецът-въззивник е дължал държавна такса. Приел е, че внесените от него държавни такси по сметка на въззивния съд в размер на 89.97 лв. не са недължимо платени и не подлежат на връщане.
Изводите на съда са неправилни.
Съгласно разпоредбите на чл.4б от Закона за държавните такси по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. В тези случаи таксите представляват недължимо платени – платени са без да има основание за това според текста на чл.3 ЗДТ.
Според чл.4,б.”а от Закона за държавните такси е предвидено, че държавна такса се заплаща за искови молби, а именно предявен иск, чрез подаване на искова молба до съответния съд. Основанието за заплащане на държавната такса е предявяването на иск, чрез подаване на искова молба до съда, а не извършване на определено съдопроизводствено действие от страна на съда. В текста на чл.2,ал.2 от ЗДТ е установен механизма, по който държавните такси следва да бъдат определени от Министерския съвет по предвидения в чл.1,ал.2 от ЗДТ ред, а не и действията, които следва да бъдат извършени от съда при подадена искова молба срещу внесена държавна такса.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав преценява, че неправилно въззивният съд в съдебно заседание на 19.09.2011 г. е указал на молителя – въззивник П. П. да представи банков документ за внесени държавни такси в общ размер на 89. 97 лв. за въззивното разглеждане на неоценяем иск за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, на оценяеми искове за прогласяване нищожността на осн.чл.40, вр.чл.26,ал.1 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 160/2010 г. и за прогласяване на основание чл.76 ЗН на относителната недействителност на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот. Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на делбения иск са земеделски имоти. Първоинстанционния съд е приел, че твърдяната от ищеца П. П. нищожност на упълномощаване поради договаряне във вреда на представлявания и на извършената с него сделка поради накърняване на добрите нрави, поради липса на еквивалентност и искане за установяване относителна недействителност на сделка на осн.чл.76 ЗН представляват възражения на ищеца. С първоинстанционното решение по тези възражения съдът се е произнесъл с отделен диспозитив по всяко от тях– отхвърлен е иска за нищожност на осн.чл.40, вр.чл.26,ал.1 ЗЗД и иска за относителна недействителност по чл.76 от ЗН, съответно е отхвърлен иска за делба спрямо Г. Й. П. и М. Д. П.. По отношение на два от делбените имоти съдебна делба е допусната между молителя и Г. и А. А.. За третия имот искът е отхвърлен. Неправилно въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е приел, че са предявени заедно с иска за делба и други три иска. В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е внесъл държавна такса в размер на 89.97 лв. за въззивното разглеждане на посочените възражения.
Възраженията на ищеца за нищожност на упълномощаване поради договаряне във вреда на представлявания и на извършената с него сделка поради накърняване на добрите нрави, поради липса на еквивалентност и искане за установяване относителна недействителност на сделка на осн.чл.76 ЗН не представляват отделни искове, при предявяването на които ищецът дължи съответната държавна такса. Това са искания по които съдът се произнася в мотивите на решението, но не и в диспозитива. Следователно за всяко от тях не се дължи държавна такса.
Неправилен е извода на въззивния съд, че по посочените искания производството по делото е било прекратено и след връщане на делото на въззивния съд последният се е произнесъл с решение по подадената въззивна жалба от ищеца П. П., включително и по посочените възражения, поради което таксите в общ размер 89.97 лв. не са били недължими, тъй като по възраженията е имало произнасяне като по искове от първоинстанционния съд и за въззивното разглеждане на първоинстанционното решение в посочените части ищецът е дължал държавна такса. Такава такса ищецът дължи само ако предяви иск, чрез подаване на искова молба. Посочените възражения по-горе не представляват отделни искове, поради което внесената държавна такса за всяко от тях представлява недължимо платена и следва да се върне на молителя. Обжалваното определение следва да се отмени и на молителя следва да се върне сумата 89.97 лв. държавна такса, внесена по сметка на Добричкия окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 245/02.04.2013 г., постановено по в.гр.дело № 869/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
Да се върне на П. Й. П. от [населено място], [улица],вх.В, ет.1, ап.1 сумата 89.97 лв.като недължимо внесена държавна такса по в.гр.дело № 515/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: