10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр. София 29.10.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2496 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. П. М., чрез адв.Ц. З. против решение № 406/02.04.2019 г.по в.гр.дело № 2758/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 2191/29.05.2017 г. по гр.дело № 1537/2017 г. на Варненския районен съд и вместо това са отхвърлени предявените искове от М. П. М. срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 6 712.20 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 19.12.2016 г. Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, съответно е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и вместо това тези искове да се уважат като основателни.
В изложението са формулирани въпросите: 1. жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. Счита, че по отношение на основанието на иска, релевирано като отделно такова – нарушение на чл.8,ал.1 КТ от страна на работодателя липсва съдържание на исковата молба по чл.127,ал.1,т.4 ГПК – не са посочени фактите и обстоятелствата, които го обосновават. Въззивният съд поради това е постановил решението по нередовна искова молба, 2. за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235,ал.2 и чл.12 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. относно мотивите на въззивното решение и приложението на чл.272 ГПК , решен в противоречие с практиката на ВКС, 4. относно наличието на добросъвестност на работодателя по смисъла на чл.8,ал.1 КТ в случая, когато преди прекратяване на трудовото правоотношение на служителя на основание чл.328,ал.1,т.2, вр.чл.329,ал.1 КТ по отношение на дадена трудова функция, първият/работодателят/ е предложил на служителя възникване на друго трудово правоотношение с предмет друга трудова функция/чл.66,ал.2 КТ/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. следва ли съдът при осъществяване на контрол за законосъобразност на подбора да извършва преценка за съответствието на дадената оценка на действителните качества на работника, както и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и т.решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез юрисконсулт П. В. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени искове от М. П. М. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Производството по делото пред Върховния касационен съд е второ по ред след постановено решение № 288/12.12.2018 г. по гр.дело № 1046/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено решение № 1630/2017 г. по гр.дело № 1687/2017 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните и установено от приложените писмени доказателства, че на основание сключен с „В и К – Варна“ ООД трудов договор от 29.07.2009 г., ищецът М. М. е заемал длъжността „инженер-електроник” в отдел „Енерго-механична дейност”.
Прието е също за безспорно и обстоятелството, че на заеманата от него длъжност на 06.08.2009 г. М. е подписал длъжностна характеристика, съобразно която работникът е пряко подчинен на инженер-електроник ръководител на звеното „Диспечерски системи“ или на негов заместник, като в процеса на работа работникът изпълнява трудовите си задължения съвместно с останалите членове на звеното, а при необходимост и с други работници от дружеството.
Приел е за безспорно обстоятелството и установено от представеното по делото заявление до Инспекцията по труда от 14.01.2016 г., че в предприятието на работодателя от 01.01.2016 г. е подписан колективен трудов договор между работодателя „В и К Варна“ ООД и синдикалните организации „КТ Подкрепа“ и „КНСБ“. Според от изявлението на Председателя на СС КТ „Подкрепа“, представено по делото на ВРС, М. М. е член на синдикалната организация от 12.11.2009 г.
Съдът е приел, че със Заповед № ЗД-281 от 17.10.2016 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е наредено промяна в длъжностното щатно разписание в дружеството относно звеното „Диспечерски системи“ към отдел „Енергомеханична дейност”, чрез съкращаване на 1 щатна бройка от общо 4 щатни бройки на длъжността „инженер, електроник“.
Според заповед № ЗД-286/20.10.2016 г. управителят на „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД е наредил да се сформира комисия за провеждане на подбор поради съкращаване на щата за длъжността, като е посочил критериите, по които да бъде извършен подбора, начина и метода на оценяване на работниците. Съобразно заповедта са формирани два критерия – „изпълнение на трудовите задължения (работи по-добре) при точкова система от 0 до 6 и „квалификация“ – от 0 до 4. Посочено е, че оценяването следва да се извърши от всеки от един от членовете на комисията поотделно, оценките да бъдат сборувани и разделени на броя на членовете на комисията. Разпоредено е участието на заседанието на комисията на главния енергетик и ръководителя на звеното, в което ще се извършва подбора, за запознаване с нивото на изпълнение на работата на участниците.
Прието е за установено от представения протокол от 21.10.2016 г. от работата на комисията, назначена със заповед № ЗД-281 от 17.10.2016 г., че в подбора участват четирима работници на длъжността „инженер, електроник“ – В. Ч., С. С., П. П. и М. М.. Посочил е, че според отразяването в протокола на заседанието на комисията присъстват инж. Ю. Т. – главен енергетик на дружеството и инж. И. Ж. – ръководител на звено „Диспечерски системи“. Посочил е, че са обобщени качествата, които всеки от работниците притежава, нивото на изпълнение на възложената работа и изпълнение на трудовите задължения. Резултатите от персоналното оценяване на работниците са обективирани в таблица, представляваща неразделна част от протокола на комисията.
Приел е, че според протокола и таблицата към него В. Ч. е получил 9,2 точки, С. С. – 9,8 точки, П. П. – 9,2 точки и М. М. – 6,4 точки. По отношение критерия „квалификация“ всички оценявани работници са получили по 4 точки, а по критерия „изпълнение на трудовите задължения“ В. Ч. – 5,2 точки, С. С. – 5,8 точки, П. П. – 5,2 точки и М. М. – 2,4 точки. Посочено е, че служителят М. М. трудно се справя с преките си задачи, трудно работи в екип, не е организиран, не проявява инициатива в работата си, конфликтен, избухлив, създаващ предпоставки за проблеми в работата на звеното и отказващ изпълнение на възложената му работа с неадекватни мотиви. Изложено е, че служителят М. М. изпълнява незадоволително трудовите си задължения. Нивото на изпълнение на трудовите задължения е преценено и по отношение на останалите служители като отлично и много добро. Прието е, че въз основа на така получените резултати и констатираната най-ниска оценка на работника М. е предложено трудовото му правоотношение да бъде прекратено.
Съдът е приел за установено въз основа на от писмо с изх. № ИП-1055/17.11.2016 г. на „В и К“ – Варна ООД, получено от М. М. на 18.11.2016 г., че на основание чл. 119 от КТ е предложено на работника преназначаване от длъжността, заемана от последния в звено „Диспечерски системи“ на длъжност „специалист В и К системи“ в отдел „Централна диспечерска служба“. В случай на отказ е отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326 вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Прието е за безспорно между страните и установено от заповед 617/16.12.2016 г. на „В и К – Варна“ ООД, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Според отбелязването върху заповедта същата е връчена лично на ищеца на 19.12.2016 г.
Съдът е приел за установено от представеното по делото щатно разписание в сила от 01.10.2012 г., утвърдено от работодателя „В и К – Варна“ ООД, че в звено „Диспечерски системи” са предвидени следните длъжности – „Ръководител звено”, Инженер – електроник”, „Специалист компютърни мрежи и системи” и „Техник полупроводникова техника”. За заеманата от ищеца длъжност „Инженер, електроник” в Звено „Диспечерски системи” в щатното разписание са предвидени 4 щатни бройки, които след 17.10.2016 г. са три щатни бройки и са заети от В. Ч., С. С. и П. П..
От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение въззивният съд е възприел е прието за
установено, че в звено „Диспечерски системи” в щатното разписание фигурират четири щатни бройки, а след 17.10.2016 г. – три щатни бройки, като няма вакантни щатни бройки. Прието е също, че от отдела „Енергомеханична дейност” няма лица, които да са получили по-нисък резултат при подбора от ищеца и да са оставени на работа. Формиран е извод, че дадените оценки от работодателя по критерия „квалификация“ отговарят на действително притежаваните от работниците съобразно представените документи по личните им трудови досиета.
Посочил е, че по делото е представена трудова характеристика, изготвена от инж. И. Ж. 20.12.2016 г., в която се сочи, че инж. М. притежава опит за работа с контролно-измервателни прибори, системи за автоматизация и телеуправление. Изложени са добри характеристични данни за справяне с работата.
Посочено е, че според показанията на разпитания свидетел И. Ж. същият разказва за проблеми в комуникацията между ищеца и останалите работници в звеното, посочва конкретни обстоятелства, при които като ръководител и организатор на работата е получил отказ от страна на М. да изпълни възложената му задача. Съгласно показанията ищецът трудно работи в екип и не успява да организира работата си. Принципно заявява, че ищецът се е справял добре със служебните си задължения, но останалите работници се справяли по-добре при организация на работата. Споделя, че характерът на работата по диспечерските системи изисква екипност и добра координация между отделните работници.
Прието е за безспорно между страните и установено от представеното удостоверение с изх. № 7Д-48-4/17.02.2017 г., че размерът на последното получено трудово възнаграждение за пълен отработен месец е размер на 1118,70 лева.
От правна страна е прието, че едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя поради „съкращаване в щата“, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ предполага премахване за в бъдеще на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващите на заеманите от тях длъжности трудови функции, че с премахването им съществуването и запазването на трудовия договор би било невъзможно, което води до прекратяването му на посоченото основание. Прието е също ,че за да е законно уволнението е необходимо съкращаването в щата да е извършено по законоустановения ред и от орган, който има право да извършва промени в щата, същото да е реално – съответната длъжност като конкретна трудова функция действително да е съкратена или съществено променена.
С оглед на посоченото е формиран извод, че твърденията, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, за липса на реално
съкращаване в щата и същото да е извършено от некомпетентен орган, не се подкрепят от анализа на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че в случая, заповедта за извършване промяна в щата е издадена от компетентен орган – управителя на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, разполагащ с работодателска власт, че съгласно представеното утвърдено щатно разписание и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, бройката заемана от ищеца е била съкратена – от 4 броя заемащи длъжността „инженер електроник” е намалена на 3 броя, като след 17.10.2016 г. няма вакантни места. Изведен е извод, че съкращаването на щата е реално – съответната длъжност като конкретна трудова функция действително е съкратена.
Прието е, че според трайната съдебна практика при извършване на подбор работодателят не е задължен да съставя нарочен акт за сформиране на комисия или да спазва определена процедура при провеждането му. Когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник истинността на отразените в него обстоятелства, подлежат на пълно доказване от работодателя с всички допустими доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица.
Съдът е приел, че в случая работодателят е назначил нарочна комисия за извършване на подбора като е формулирал точни и ясни критерии за оценка на участниците, че оценките, поставени на всеки един от работниците, са обективирани в писмен документ на 21.10.2016 г. и отразяват показателите, по които са съпоставяни. Според съда обстоятелството, че не са посочени отделните оценки на всеки от членовете на комисията, не може да опорочи процедурата по подбора. Приел е, че резултатите са базирани на общия сбор от оценките на всички членове на комисията по определената от работодателя методика.
Прието е, че по критерия „квалификация“ оценката на комисията по подбора, възприета и от работодателя, отговаря на действително притежаваната от ищеца. Прието е също за установено от приложените по делото доказателства, както и от заключението на назначената по делото експертиза, че ищецът и останалите трима участници в подбора са с висше образование и придобита образователно-квалификационна степен магистър по съответната специалност, които от своя страна не се различават съществено. Посочил е, че не е установено ищецът да е придобил допълнителни квалификации, поради което е изведен извод, че действително по законовия критерий „квалификация“ резултатът на всички участници е равен, така както е определен и от комисията – по 4 точки, че това е максималният такъв съобразно възприетата от работодателя методика.
Съдът е приел, че по критерия „ниво на изпълнение на работата“
участниците са оценени съобразно изложените пред тях данни от прекия им ръководител в звеното, както и от главния енергетик на дружеството. Приел е също, че според протокола на комисията останалите трима работници В. Ч., С. С., П. П. се отличават с добра организираност, професионални умения, способност за работа в екип, коректно изпълнение на възложените задачи, като по отношение на работника М. М. са изложени констатации за незадоволително изпълнение на трудовите задължения, неорганизираност, трудно сработване с колектива. Посочил е, че в тази част констатациите на комисията са оспорени, поради което по делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на И. Ж.. Прието е, че съобразно данните по делото, в т.ч. длъжностната характеристика на ищеца, лицата на длъжност „инженер-електроник“ са пряко подчинени на ръководителя на производствено звено „Диспечерски системи“, каквато трудова функция свидетеля Ж. изпълнява. Съдът е възприел показанията му като непротиворечиви, последователни и вътрешнологични, доколкото като пряк ръководител на звеното, в което работят участващите в подбора, има непосредствени наблюдения върху начина им на работа и нивото на изпълнение на трудовите им задължения. Приел е, че не са установено обстоятелства, които да разколебават достоверността на депозираните от свидетеля показания, че в тях се съдържат конкретни факти и обстоятелства въз основа на които съдът може формира извод за наличие за обективно съответствие между притежаваните от ищеца качества и получената оценка. Посочил е, че по отношение на ищеца свидетелят споделя, че се справя с работата (изявление което съответства и на изготвената от него трудова характеристика), но в сравнение с останалите свои колеги е по- неорганизиран и отказва да изпълнява някои от възложените му задачи, че разказва за ситуации, в които е разчитал на добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от С. С., че изказва добри впечатления и от работа на П. П. и В. Ч.. Посочил е също, че според показанията на свидетеля е имало случаи, в които неоснователно ищецът М. не е изпълнявал поставените задачи. Прието е за установено от показанията на свидетеля Ж., че ищецът трудно работи в екип, а характерът на дейността изисквала съвместна работа на участниците в колектива. Според съда изложените факти напълно кореспондират на констатациите в протокола на комисията от 21.12.2016 г. при оценяване на работниците. С оглед на това е изведен извод, че поставените от комисията оценки, отговарят на действително притежаваните от участниците способности за справяне с работата.
При тези съображения съдът е извел извод, че подборът извършен от работодателя е законосъобразен, че при извършването му работодателят е приложил еднакви критерии спрямо всички участници в подбора и е
извършил комплексна оценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на трудовите задължения, като е спазил икономическите критерии за подбор – на работа да останат по-добрите работници. Прието е за установено от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза, че всички работници от съответната длъжност са участвали в подбора и никой от тях не е получил по-ниска оценка от ищеца, съответно да е останал на работа някой, който да е с по-ниска оценка. Прието е също, че преценката за ниво на изпълнение на трудовите задължения обхваща не само образованието, но и знанията, уменията и ефективността на работниците, като от анализа на ангажираните доказателства според съда се извежда, че останалите трима работници се справят по-добре със задълженията си, имат отлична трудова дисциплина, проявяват по-голяма активност и по-добра работа в екип от ищеца, поради което и са по-подходящи да останат на работа. Посочил е, че работниците, които са съпоставени са оценени според критериите по чл. 329 от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Приел е, че обективното съответствие между притежаваните от ищеца качества и получената оценка е установено от протокола за подбор и ангажираните гласни доказателства, и поради липса на данни, които да сочат на обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества на ищеца, както и на недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя (злоупотреба с права с оглед чл. 8 от КТ), според съда са налице всички основания, обуславящи законността на уволнението съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Прието е, че в настоящото производство не се изследва въпросът за липсата или наличието на трудови и личностни качества на работника за изпълнение на възложената работа, както в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, че на ищеца не му липсват такива, че същият е дългогодишен работник в предприятието. Посочил е, че при съпоставяне на работниците по законовите критерии по чл. 329 от КТ ищецът е постигнал по-нисък резултат, поради което и трудовото правоотношение с него е прекратено и тези критерии са правилно приложени.
Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да навеждат на извод за недобросъвестно поведение на работодателя при упражняване на потестативното му право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника. Според съда в хода на производството са ангажирани доказателства за това, че преди уволнителната заповед работодателят е отправил предложение до работника за заемане на друга длъжност в предприятието – с писмо, получено от него на 18.11.2016 г., но работникът не я е заел. Прието е, че въпреки извършения подбор, работодателят е положил усилия да запази трудовото правоотношение с работника, макар и на работа с различна трудова функция от съкращаваната, което според съда показателно за добросъвестно упражняване на работодателска власт. Прието е също, че това обстоятелство е и индиция, че извършеното съкращаване в щата се дължи на икономически причини в предприятието, а не самоцелно съкращаване на длъжности с мотив по-лесно да се освободи от някои от своите работници. Съдът е приел, че не са налице доказателства съкращението да е предприето с цел прекратяване на трудовото правоотношение по субективни причини, изпълними чрез заобикаляне на закона. С прекратяване на трудовото правоотношение с работника, щатната численост при ответника е намалена на три бройки и не е заемана от друго лице, поради липса на вакантни места. Посочил е, че обективно не е имало възможност трудовото правоотношение с работника, получил най-ниска оценка при подбора да се запази.
С оглед на формираните правни изводи съдът е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразно постановена, поради което искът на ищеца за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяната му е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Прието е, че с оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК, неоснователни са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съдът е извел решаващ извод, че поради несъвпадане на крайните изводи на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да се отмени отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като се постанови друго с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да се отхвърлят.
Въззивният съд се е поизнесъл по предявените евентуални искове с правно основание чл.222,ал.1 КТ и чл.222,ал.1 КТ, вр.чл.45 КТД.
Прието е, че в случая от приложените по делото писмени доказателства е установен факта на безработица на ищеца в период от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение от 19.12.2016 г. Към датата на исковата молба 06.02.2017 г., този период е изтекъл, като ответникът не е ангажирал доказателства за изплащане на обезщетение на това основание. С оглед на това е изведен извод, че същото е дължимо от работодателя като за определяне на неговия размер е съобразено представеното по делото удостоверение от работодателя, съгласно което полученото от работника последно брутно трудово възнаграждение е 1118,70 лева, за което обстоятелство липсва и спор между страните. Прието е, че искът с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ следва да уважи изцяло в заявения от ищеца размер от 1118,70 лева.
Приет е за основателен и предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ вр. чл. 45 от КТД.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 45 от колективния трудов договор от 01.01.2016 г., подписан между работодателя и синдикалната организация, в която ищецът участва, според която при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 от КТ на работник или служител (с изключение на чл. 328, ал. 1, т. 5, т.10 и т. 10а) работодателят изплаща допълнително обезщетение освен това по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Посочил е, че в случая уволнителната заповед попада в хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, т.е. извън предвидените в колективния трудов договор изключения, обосноваващи неангажиране отговорността на ответника. Прието е за безспорно установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение работникът е останал без работа. Размерът на последно получено от него трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1118,70 лева. Прието е също ,че ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на задължението му за заплащане на обезщетение на основание постигнатото в колективния трудов договор съглашение, поради което според съда искът е основателен в пълния предявен размер от 1118,70 лева.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба в частта относно основанието на иска, релевирано като отделно такова в исковата молба-нарушение на чл.8,ал.1 КТ от страна на работодателя, че липсва съдържание на исковата молба по чл.127,ал.1,т.4 ГПК – не са посочени фактите и обстоятелствата, които го обосновават – въпрос първи от изложението. С исковата молба е въведено твърдение за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване трудовия договор на ищеца, поради злоупотреба с права от работодателя – нарушение по чл.8,ал.1 от КТ и с допълнителна молба вх. № 26452/12.05.2017 г. ищецът – сега жалбоподател е посочил фактите въз основа на които е обосновал злоупотреба с право от работодателя-ответник при прекратяване на трудовия му договор с атакуваната заповед, съответно за незаконосъобразност на същата заповед. Въззивният съд е постановил обжалваното решение по искова молба, която по съдържание отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 ГПК, съответно се е произнесъл по въведените твърдения от ищеца и заявените искания по всеки от предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. С оглед на посоченото съдът преценява за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 292/20.01.2016 г. по гр.дело № 952/2015 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл. 290 ГПК е възприета задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001 г., т. 19 ОСГК на ВКС, според която мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Прието е, че като решаваща инстанция по същество
съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че следва да се обсъдят в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор и доводите на всяка от страните, преценил е установените правнорелевантни факти и е формирал свои фактически и правни изводи по всеки от предявените обективно съединени искове – главни и евентуални. Следователно не е установено посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С решение № 420/16.02.2016 г. по гр.дело № 1633/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Въззивната инстанция не е контролноотменителна, а втора по ред по съществото на материалния спор. Поради това, и в съдебния си акт, тя не изследва първоинстанционното решение, което означава, че оплакванията във въззивната жалба, коментира доколкото те са свързани с материалноправния спор. Прието е, че при постановяването на своя съдебен акт, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. Въззивната инстанция трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрания пред нея и пред първата инстанция, да направи собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния акт. Когато въззивният съд възприема осъществяването или не на определи фактически положения, следва да ги посочи в своето решение, като може
да препрати към обосновката на първоинстанционния съд, т. е. да не анализира сам относимите към даден факт доказателства, но в същото време не може да излага различни логически и правни съображения. В този случай, втората инстанция не действа като контролноотменителна (дали едно разрешение на първостепенния съд е правилно или не, обосновани ли са заключенията му), а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. С решението съдът е обсъдил събраните по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред него и пред първата инстанция, направил е собствени фактически и правни изводи, които е обосновал от анализа на целия доказателствен материал по делото и е стигнал до свое решение, което е намерило отражение и в мотивите му. С оглед на това съдът преценява, че правния въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът съдът преценява, че не е правен, а фактически. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че посочения въпрос не е правен. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението.
С т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ пр