О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София 27.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1876 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата Б. Р. С., чрез адв.Н. К. срещу определение № 5433/02.03.2016 г. по ч.гр.дело № 16708/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 1112452/12.11.2015 г. от Б. Р. С., чрез адв.К. против разпореждане от 08.10.2015 г. по гр.дело № 47886/2010 г. на Софийски районен съд. С последното е върната искова молба вх. № 47831/05.10.2010 г. на Б. Р. С., чрез адв.Н. К. и адв.Р. Т., поради неотстранени в срок нередовности.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване на определението, съответно отмяна на същото и връщане делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба.
В изложението, което е част от касационната частна жалба е поставен правния въпрос както следва – жалбоподателката счита, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на Софийски градски съд по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като съставът на СГС е ограничил преценката си доколко е възможно удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда по смисъла на чл.63,ал.1 ГПК до определен срок от 64 дни и това определение за връщане на исковата молба е в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че обжалваното определение противоречи на определения, постановени от състави на ВКС и решение № 18/19.02.2014 г. по гр.дело № 3359/2013 г. на ВКС, които са цитирани. По всяко от посочените определения на състави на ВКС са цитирани правни изводи на съда по съответния правен спор. Съдебните актове не са приложени към частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното определение е прието, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. № 47831/05.10.2010 г. подадена от Б. С. срещу [фирма] с твърдения, че ищцата е собственик на ПИ № 449б, находящ се в [населено място], район И., м.”Н. И. I”, който се владее от ответника без правно основание. Искането е за осъждане на ответника да предаде владението върху имота.
С разпореждане от 09.05.2011 г. първоинстанционният съд дал указания на ищцата да отстрани констатирани нередовности на исковата молба. С определение от 21.10.2011 г. исковата молба е върната от районния съд, поради неизпълнени в срок указания. С определение от 13.03.2013 г. по в.ч.гр. дело № 2097/2013 г. на Софийски градски съд е отменено определението от 21.10.2011 г. по гр.дело № 47886/2010 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Б. С..
С разпореждане от 15.04.2013 г. на ищцата са били дадени указания да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба. С разпореждане от 29.01.2014 г. районният съд отново е дал указания на ищцата за отстраняване на нередовности на исковата молба. С разпореждане от 29.04.2014 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК. С определение от 12.06.2014 г. по ч.гр.дело № 7494/2014 г. на Софийски градски съд е отменено разпореждането на Софийски районен съд от 29.04.2014 г.
С определение от 30.09.2014 г. Софийски районен съд отново върнал исковата молба, като е приел, че ищцата не е отстранила в срок указаните й нередовности. С определение от 05.12.2014 г. по ч.гр.дело № 18975/2014 г. на Софийски градски съд е отменено определението на Софийски районен съд. Въззивният съд е приел, че същото е преждевременно постановено, тъй като няма произнасяне по подадена от ищцата молба за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Прието е, че с разпореждане от 23.02.2015 г. районният съд дал двуседмичен срок на Б. С. за изпълнение на дадените указания с разпореждане от 29.01.2014 г. Ищцата е била редовно уведомена за постановеното разпореждане чрез процесуалния представител на 20.03.2015 г., на която дата е връчен препис от разпореждането.
С молба от 09.04.2015 г. ищцата поискала даденият й срок от първоинстанционния съд да бъде продължен. Поискала издаване на четири броя съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с информация за историята на недвижимия имот, както и данъчна оценка на имотите, в които попада спорния имот, тъй като с депозирани по делото молби била отстранила другите нередовности на исковата молба.
Районния съд с разпореждане от 07.05.2015 г. уважил искането на жалбоподателката за издаване на съдебни удостоверения по представен проект в тридневен срок от получаване на съобщението. На ищцата бил даден нов двадесет дневен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, считано от получаване на съобщението за разпореждането. За това разпореждане ищцата била редовно уведомена чрез процесуалния представител на 03.06.2015 г.
С молба от 09.06.2015 г./изпратена по пощата на 05.06.2015 г./ ищцата представила проект за исканите съдебни удостоверения. С разпореждане от 10.06.2015 г. съдът постановил на страната да се връчат исканите съдебни удостоверения. Последните са били получени на 22.06.2015 г.
Прието е, че с молба от 26.06.2015 г., изпратена по пощата на 23.06.2015 г.ищцата поискала продължаване на дадения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С разпореждане от 02.07.2015 г. районният съд продължил на основание чл.63,ал.1 ГПК срока с тридесет дни, считано от изтичане на първоначално дадения. Въззивният съд е приел, че за продължаване на срока ищцата е била уведомена със съобщение.
Прието е, че с молба от 27.07.2015 г., изпратена по пощата на 23.07.2015 г. ищцата поискана продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, тъй като при извършена справка в имотния регистър е установено, че през месец февруари и април 2015 г. са сключени сделки за покупко-продажба на недвижимия имот. Съдът е приел, че не са посочени обективни пречки, поради които страната не е изпълнила указанията за представяне на удостоверение за данъчна оценка.
С разпореждане от 26.08.2015 г. районният съд оставил без уважение искането на ищцата, като посочил, че на същата са давани многократно възможности да уточни исковата претенция. За постановеното разпореждане ищцата е редовно уведомена на 23.09.2015 г. Прието е, че ищцата не е отстранила указаните й нередовности на исковата молба в срок и с разпореждане от 08.10.2015 г. районният съд върнал исковата молба.
Въззивният съд е преценил за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че не е уведомена за продължаване на първоначално определения срок за изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Позовал се е на разпоредбите на чл.63,ал.2,изр.2 ГПК, според които продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния и е формирал извод, че за съда няма задължение за уведомяване на страните за продължаване на срока. Приел е също, че съдът не следва да съобщава разпореждането за продължаване на срока и от този момент съответно да започва да тече продължения срок, че страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда.
Според въззивния съд с разпоредбата на чл.63,ал.2, изр.2 ГПК законодателят е определил момента, от който започва да тече продължения срок и поради това не е необходимо молителят да бъде уведомяван. Посочил е, че първоинстанционния съд е уведомил страната за разпореждането от 07.05.2015 г., с което е бил продължен първоначално определения срок, като съобщението е връчено на процесуалния представител на ищцата на 03.06.2015 г. Прието е също, че ищцата е поискала ново продължаване на срока, което е уважено от районния съд. Посочил е, че общо даденият срок на страната за отстраняване на нередовностите е в размер на 64 дни, в който ищцата не е предприела постъпки за представяне на удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот.
Прието е за правилно оставянето без уважение от районния съд на поредното искане за продължаване на дадения срок за изпълнение на указания, формулирано в молба от 27.07.2015 г. Посочил е, че ищцата не е посочила обективни пречки, с оглед на които не може да се снабди с исканата информация във връзка с предоставените й съдебни удостоверения. Прието е също, че съдът не дължи да продължава дадения срок за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба за да може страната да насочи иска срещу трето лице, придобило в хода на процеса право на собственост върху спорния имот.
С оглед на посоченото съдът е извел извода, че ищцата не е изпълнила в дадения й срок указанията на районния съд и поради това правилно исковата молба е върната на основание чл.129,ал.3 ГПК. Прието е, че поради това частната жалба е неоснователна.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос в изложението, инкорпорирано в частната жалба не е правен. Според тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение или определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното определение. Формулираният от жалбоподателката въпрос касае правилността на обжалваното определение и с оглед на това не е правен въпрос. Съобразно разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение или определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ВКС ще извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на определението на Софийски градски съд по поставения въпрос от жалбоподателката Б. С., чрез адв. Н. К..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 5433/02.03.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 16708/2015 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 45361/04.04.2016 г., подадена от ищцата Б. Р. С., чрез адв.Н. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис № 10.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: