О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 996
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7436/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ст.Т. – пълномощника на С. Т. Б., против въззивно решение от 12.07.2013 г. по гр.д. № 14597/2012 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І -45-136/19.03.2012 г. по гр.д.№ 22118/2010 г. по описа на Софиски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против М. на п. искове с правно основание чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 25 000 лв. – пропуснати ползи,представляващи част от разликата между стойността на имота,който е следвало да плати на публичната продан и стойността ,която имотът е имал към момента на осуетяване на осуетяване възможността за довършване проданта – 15.02.2007 год. ,както и евентуалния иск за заплащане на сумата 1500 лв.-законна лихва върху внесения задатък в размер на 4500 лв. за периода 7.04.2009 год.-2.07.2009 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси-дали тежестта на доказване на валидността и размера на наддавателно предложение остава възложена върху наддавача,когато документът е изгубен по причини,за които отговаря ДСИ и е предявен иск за обезщетение за вреди,причинени от него;дали при разпределяне на доказателствената тежест съдът е длъжен да отчете спецификата на наддавателните предложения,които се подават в запечатан плик,поради което наддавачът е в невъзможност да разполага с екземпляр от предложението,върху който да бъде удостоверено,че именно то е подадено;дали за страната,домогваща се да докаже увеличената пазарна стойност на недвижимия имот е достатъчно да установи фактически извършена сделка с него;може ли съдът да приеме наличието на особени обстоятелства,без заинтересованата страна да е направила такова твърдение и без да са събирани доказателства в това отношение;дали съдебният изпълнител е длъжен и в какъв срок трябва да върне задатъка,когато проданта не е довършена и неговото бездействие съставлява ли деликт,за които се поддържа,че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които не е налице трайна практика на ВКС.
Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд,както и тези събрани пред нея по реда на чл.161,ал.1 ГПК е приела,че не е установено наддавателното предложение да е било съставено,както и неговото съдържание – размера,но е безспорно,че ищцата е заплатила задатъка за участие в публичната продан .Освен това е приела ,че не е установено по безпротиворечив начин,че участвайки в публичната продан ищцата би придобила процесния имот,от чиято увеличена стойност впоследствие – при сделка ,при други обстоятелства и отношения на други правни субекти е претърпяла пропуснати ползи,т.е.че би получила увеличаване на патримониума си,ако беше придобила имота .По отношение на евентуалния иск е приел,че увреждането на ищцата е настъпило не поради недовършването на публичната продан,а поради невръщането на внесения задатък,но тъй като съдия – изпълнителя не е ограничен в какъв срок следва да върне задатъка,то невръщането му не съставлява противоправно поведение.Освен това не е налице и покана за връщането на процесната сума.Прието е,че приключилото гр.д.№ 8019/2006 год.не формира сила на пресъдено нещо тъй като не е налице идентитет в предмета на спора на двете производства.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставените въпроси са разрешени в съответствие с константната практиката на ВКС,според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения. В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта /осъществил се е или не се е осъществил/, съдът дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съобразно изискванията на чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, несъобразяването със собствените указания за разпределение на доказателствената тежест, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Въззивният съд не прави доклад по делото. Според чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят /за това той следи служебно/, какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите, нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Когато лицето обявено за купувач внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Когато обявеният за купувач не внесе дължимата цена в срок, настъпват последиците на развалена продажба. За своята неизправност купувачът отговаря с внесения задатък. Понеже се смята постъпил в имуществото на длъжника, задатъкът се използва за удовлетворяване на взискателя / чл. 493, т. 1 ГПК/, а не се връща на купувача, чиято отговорност се изчерпва със задатъка. Разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Тази имуществена отговорност е за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител и са резултат именно на процесуалната му незаконосъобразност. В случая липсват твърдения за такива действия.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2013 г. по гр.д. № 14597/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: