О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1285
София, 19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4141/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, против въззивно решение № 2087/21.03.2014 г.,постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-В въззивен състав,с което е потвърдено решение от 11.09.2012 г.,постановено по гр.д.№ 9149/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от К. С. Е. – С. против Столична дирекция на вътрешните работи обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се релевират основанията за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК- необоснованост и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК с доводи за незаконосъобразност по следния материалноправен въпрос : „От кой момент следва да тече срокът по чл.194 КТ, а именно от датата на получаване на справката на дирекция “Инспекторат” – МВР в СДВР/08.12.2011 г./, предвид факта, че работодател на служителката е именно директорът на дирекцията, който е субект на дисциплинарна власт и в този случай изтекъл ли е срокът по чл.194 КТ или от датата на справка рег.№ 19965/29.12.2011 г. по описа на ОПП-СДВР с констатациите относно субективния и обективен елемент на допуснатото от служителката дисциплинарно нарушение, от който момент нарушението може да се счита установено ?”.
Ответникът по касация – К. С. Е. – С., посредством процесуалния си представител – адв. П.Т., е депозирал отговор по чл.287 ГПК,в който оспорва основателността и допустимостта на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните по дисциплинарен ред е незаконосъобразно, поради нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, тъй като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок, предвиден в посочената правна норма. Не са зачетени доводите на ответника по исковата молба, че срокът по чл.194, ал.1 КТ е започнал да тече от по-късен момент.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай посоченият от касационния жалбоподател въпрос е фактически, а не правен, тъй като визира конкретно правоотношение и свързаните с него обстоятелства. Поради това той не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, на които обаче следва да бъде отговорено едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед гореизложеното и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2087/21.03.2014 г.,постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. по описа на Софийски градски съд,ІІ-В въззивен състав .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: