О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София 09.03.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3972 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. Г. Д., чрез адв.В. С. срещу решение от 29.01.2016 г. по в.гр.д.№ 9787/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.04.2015 г. по гр.дело № 9845/2014 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя против Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 1300 лв. до 6500 лв., заедно със законната лихва, считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е формулиран правния въпрос относно обективните критерии, които следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението въззивният съд не е посочил и обосновал всички относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства, имащи отношение към справедливия му размер, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 94/27.04.2011 г. по гр.дело № 679/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК и ППВС № 4/1968 г. Цитираното решение на състав на ВКС не е приложено към изложението.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБългария не е изразила становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че на 26.04.2012 г. на жалбоподателя-ищец е предявено постановление за привличане на обвиняем за престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че за времето от 10.12.2011 г. до 16.02.2012 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление – с две деяние е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, че с това постановление му е взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда от 12.04.2013 г. по нохд № 10688/2012 г. на Софийски районен съд ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в сила на 30.04.2013 г.
Прието е въз основа на показанията на разпитания свидетел К. М. е установено, че поради повдигнатото обвинение ищецът е бил притеснен, съпругата му била възмутена, че поради това между двамата е имало конфликти.
Съдът е приел за установено от представената по делото справка за съдимост, че ищецът не е осъждан, като по нахд № 9054/2012 г. и нахд № 13490/2011 г. ищецът е бил признат за виновен в престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Прието е, че по делото се спори за размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди. Според въззивния съд в случая от значение е тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на поддържаното обвинение, видът и продължителността на наложените мерки за процесуална принуда, включително и мярка за неотклонение, ако такива са взети, отражението на незаконното обвинение по отношение на психиката и социалния живот на ищеца, както и данните за личността му.
Въззивният съд е приел, че обвинението, повдигнато на ищеца не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, че периода от време от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда е около една година. Посочил е, че ищецът Е. Д. не е бил обвинен в две престъпления, че обвинението е за едно престъпление при условията на продължавано престъпление, че броят на инкриминираните деяния в рамките на обвинението – две деяния повишава тежестта на обвинението.
Преценено е за неоснователно оплакването, че основание за завишаване на отговорността на Прокуратурата е отхвърлена жалба на ищеца срещу постановлението за привличането му в качеството на обвиняем. Посочил е, че отговорността на прокуратурата се ангажира с поддържане на незаконно обвинение, като обжалването на действия по повод на това незаконно обвинение не може да обоснове по-значителен обем вреди.
Прието е за ирелевантно за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелството, че по цитираните административно наказателни дела ищецът е осъден да плати глоби в общ размер на 6500 лв.Прието е също, че административно наказателната отговорност и тази по ЗОДОВ почива на различно основание, че глобите са санкция, която се налага с превъзпитателна и превантивна цел, а отговорността по ЗОДОВ има обезщетителен характер и обезщетението се съизмерява с причинените вреди. Преценено е за неоснователно претендираното от ищеца съответствие между размера на налаганите от държавни органи финансови санкции и размера на присъжданите обезщетения за незаконосъобразни действия на държавен орган.
Съдът е приел, че при определяне на дължимия размер на обезщетението следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът е търпял неудобства във връзка с извършената полицейска регистрация по повод процесното обвинение. При тези съображения съдът е формирал извод, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение е сумата 1300 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди над сумата 1300 лв. до 6500 лв.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС. В случая съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца Е. Д. неимуществени вреди. Съобразил е периода от време на проведеното наказателно производство – около една година, преживяното неудобство във връзка с извършената полицейска регистрация по повод на обвинението в извършване на престъпление по чл. 343в,ал.2,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК, че обвинението, повдигнато на ищеца не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК, обстоятелството, че по отношение на ищеца не са взети мерки за процесуална принуда, както и че не е взета мярка за неотклонение, която да ограничи сериозно личната му сфера. Правните изводи на съда относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени с посочената практика на ВС.
Цитираното от жалбоподателя решение № 94/27.04.2011 г. по гр.дело № 679/2010 г. на ВКС, III г.о. съдът не обсъжда, тъй като същото не е приложено към изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя Е. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 29.01.2016 г., постановено по в.гр.дело № 9787/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 50822/13.04.2016 г., подадена от ищеца Е. Г. Д., [населено място], ж..”Д.”, [жилищен адрес] чрез адв.В.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: