3
РЕШЕНИЕ
№ 285/2019
София, 08.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3097/2019 година.
Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№9675/28.5.2019 г., подадена от Т. И. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от №116/20.5.2019 г. по гр.д.№136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което наложената на Т. И. Ц. глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН е отменена за разликата над 300 лева. Със същото решение е потвърдено решение №221/13.3.2019 г. на Шуменския районен съд, IV състав, с което е издадена заповед за защита срещу Т. И. Ц., по силата на която го задължава да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо малолетното си дете К. Т. Ц., предупреждава го, че при неизпълнение на посочената заповед, което неизпълнение бъде констатирано от съответните полицейски органи, същият ще бъде задържан и ще бъде уведомена компетентната районна прокуратура.
Като основания за отмяна на решението са посочени чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ГПК.
Твърди се по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, че пред двете инстанции са релевирани възражения, че за да не бъдат допуснати детето и майка му до самолета, трябва да е била налице наложена по законния ред принудителна административна мярка по ЗБЛД. Навежда се довод, че в съдебно заседание на 09.5.2019 г. по адм.д.№182/2019 г. е посочено обстоятелството, че не е издавана заповед по реда на чл.76, т.9 ЗБЛД, поради което и уведомяване или съобщаване на същата не е извършено, и това представлява ново обстоятелство, както и ново писмено доказателства, от съществено значение за делото по ЗЗНД, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което не е било известно както при решаване на гр.д.№80/2019 г. на ШРС, така и на в.гр.д.№136/2019 г. на ШОС.
За основанията на чл.303, ал.1, т.т. 5 и 6 ГПК се сочи изтъкнато тежко нарушение на закона, допуснато от първоинстанционния съд, подробно посочено в молбата. Сочи се пренебрегнато от съда негово служебно задължение от страна на съда да конституира пострадалото лице и да го призове в съдебно заседание.
Моли за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение на основание чл.303, ал.1, т.т.1, 5 и 6 ГПК.
Ответницата по молбата за отмяна малолетната К. Т. Ц., посредством майка си и неин законен представител Й. М. И., представлявана от адв. С. С., е депозирала отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. Претендират се разноски.
В съдебно заседание становището от отговора по чл.306, ал.3 ГПК се поддържа от процесуалния представител на ответницата по молбата – адв. С.. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представените доказателства, отговора на ответницата по молбата за отмяна, становището на процесуалния представител на същата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна обаче е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения:
Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането.
В процесния случай позоваването от страна на молителя на факти и обстоятелства по протокол от 09.5.2019 г. по адм.д.№182/2019 г. на Шуменския административен съд, не попада в хипотезата за чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същите са извършени след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция по гр.д.№80/2019 г., на 03.4.2019 г. Обстоятелството, че решение на въззивния съд, чиято отмяна се иска е обявено на 20.5.2019 г е без значение. Следователно твърденията, на които молителят се позовава са нововъзникнали.
В случая, не са налице и твърдените от молителя основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК- лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила и ненадлежно представляване на страната. По тези, визирани в молбата за отмяна основания, малолетното дете К. е било представлявано надлежно от майка си, на която е било възложено по силата на съдебно решение упражняването на родителските права, след развода на родителите.
По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответницата по молбата деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№9675/28.5.2019 г., подадена от Т. И. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от №116/20.5.2019 г. по гр.д.№136/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. И. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], В. з., пътят за [населено място], м.“Д. б., 228, [улица], да заплати на Й. М. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ет.5, ап.10, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: