О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София 17.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 135 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал. 1.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. Д. П. против определение от 11.11.2014 г. по гр. дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката, като особен представител на въззиваемата В. С. К., обективирано в частна жалба, против решение № 988/13.02.2014 г., постановено по гр. дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която Б. А. К. е осъден да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., като процесуално недопустимо.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Претендира заплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по гр.дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд в по-голям размер, съобразно разпоредбите на Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждениия.
Ответникът по частната жалба Б. А. К. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира за установено следното:
Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимара страна, против определение, подлежащо на обжалване и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на жалбоподателката/наименована частна жалба/ за изменение на въззивното решение в частта на присъденото й, като особен представител на въззиваемата В. К. възнаграждение е процесуално недопустима, тъй като е подадена от страна, която не е представила списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК. При липса на тази положителна процесуална предпоставка според въззивния съд е налице ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази му част. Крайният извод е за процесуална недопустимост на тази молба.
Настоящият съдебен състав преценява изводите за въззивния съд за неправилни.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото ответницата по иска с пр.осн.чл.49,ал.1 СК В. С. К. е призована при условията на чл.47 ГПК – не е намерена на посочения по делото адрес и призовката е връчена чрез залепване на уведомление. Адвокат Д. П. е била назначена от районния съд за особен представител на ответницата по брачното дело на основание чл.47, ал.6 ГПК и на същата е определено възнаграждение в размер на сумата 150 лв., която сума е внесена от ищеца Б. А. К. и е получена от адв. П..
По подадена въззивна жалба от ищеца Б. К. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта относно вината за настъпилото разстройство на брака е образувано гр.дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката, като особен представител на ответницата В. К. е подала писмен отговор по въззивната жалба, постъпил в съда на 09.08.2013 г. и в същия е формулирала искане за определяне на възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция. С молба от 19.12.2013 г. жалбоподателката отново е поискала от съда да й се определи възнаграждение за процесуалното представителство пред тази инстанция. В съдебното заседание на което е даден ход на устните състезания на 27.01.2014 г. въззивният съд е постановил, че с решението си ще се произнесе и за възнаграждението на особения представител.
С въззивното решение от 13.02.2014 г. по гр.дело № 11074/2013 г. Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно вината, разноските и дължимите държавни такси и е обявил, че вина за разстройството на брака има жената В. С. К.. Осъдил е последната да заплати по сметка на СГС окончателна държавна такса 50 лв. Със същото решение е осъден въззивника Б. А. К. да заплати на особения представител на въззиваемата адв.Д. П. сумата 150 лв. определено адвокатско възнаграждение.
С т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС т.6 е застъпено становището, че процесуалното представителство, регламентирано в чл.47,ал.6 ГПК не е законово, тъй като произтича от акт на съда при осъществяване на предвидените за това предпоставки. В хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото. В този случай особеният представител се назначава с акт на съда-определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство, съгласно чл.36,ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Според същото тълкувателно решение възнаграждението е разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие на предпоставките на чл.78 ГПК. Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо. Посочено е, че същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47,ал.6 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
С оглед на това тълкуване се налага извода, че дължимото на особения представител възнаграждение за осъщественото процесуално представителство не съставлява разноски по смисъла на чл. 78 и сл. ГПК.
Назначеният от съда особен представител на страната в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК има право на възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и пред въззивната инстанция независимо от изхода на подадената от него въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд или на подадената въззивна жалба от другата страна по спора.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че при искане на особения представител за изменение на въззивно решение по чл.248 ГПК в частта, с която му е определено възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция не следва да представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Касае се за специална хипотеза относно определяне възнаграждение на назначен от съда особен представител на ответник в условията на чл.47,ал.6 ГПК, при която непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не представлява процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото да се иска от особения представител изменение на решението в частта, с която му е определено възнаграждение. Неправилно въззивният съд е приел, че в случая се касае до искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските по чл.248 ГПК и поради това особеният представител е следвало да представи списък на разноските по чл.80 ГПК, както и извода, че непредставянето на такъв списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази част. Молбата на адв. Д. П., обективирана в частна жалба вх. № 24247//27.02.2014 г. за изменение на въззивното решение на Софийски градски съд в частта, относно определеното й възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция е процесуално допустима.
При тези съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането на особения представител на В. С. К. адв.Д. П., формулирано в посочената частна жалба за изменение на въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение от 11.11.2014 г. по гр.дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат Д. П., особен представител на въззиваемата В. С. К., обективирано в частна жалба, против решение № 988/13.02.2014 г., постановено по гр. дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която Б. А. К. е осъден да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., като процесуално недопустимо.
Връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по искането на адвокат Д. П., особен представител на въззиваемата В. С. К., обективирано в частна жалба, против решение № 988/13.02.2014 г., постановено по гр. дело № 11074/2013 г. на Софийски градски съд за изменение на посоченото решение в частта, имаща характер на определение, с която Б. А. К. е осъден да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: