О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 708/2018 год.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ЧСИ Г. Н. К., подадена чрез адв. Г. П.-С., за изменение на определение № 133/21.03.2018 г. по ч.гр.д. № 708/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о. в частта за разноските. Иска се отмяна на определението в частта, с която ЧСИ Г. Н. К. е осъден да заплати на П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. сумата от 600 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски. Молителят е навел доводи, че в производство по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК разноски не се дължат.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК, установи следното:
С определение № 133/21.03.2018 г. по ч.гр.д. № 708/2018 г., настоящият състав на IV г.о. на Върховен касационен съд се е произнесъл по частната касационна жалба на ЧСИ Г. Н. К. против определение № 4245/29.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5664/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 649/24.08.2017 г., постановено по гр.д. № 128/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е допълнено постановеното определение в частта за разноските като П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. са осъдени да заплатят на ЧСИ Г. Н. К. сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение по предявения от тях иск срещу съдебния изпълнител за отмяна на извършената публична продан на недвижим имот по изп.д. № 20127920400111, производството по който е прекратено и е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата от 1 704 лв. /хиляда седемстотин и четири лева/, представляваща разликата над присъдените 300 лв. до претендираните 2 004 лв. /две хиляди и четири лева/.
Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е изпълнена. Насрещните страни по молбата П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. са подали писмен отговор чрез адв. И. Б., в който са изразили становище за недопустимост и неоснователност на заявеното искане.
По същество молбата на ЧСИ Г. Н. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд се е произнесъл в производство по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С отговора на частната касационна жалба ответните страни по касация П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т. са приложили договор за правна помощ, сключен с адв. И. Б., в който е обективирано заплащане в брой на уговореното възнаграждение от 600/шестстотин/ лв. Налице са предпоставките по чл. 81 вр. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на сторените разноски в полза на насрещните страни по частната жалба. Настоящият състав не споделя разбирането, че в производството по чл. 248 вр. 274 ГПК разноски не се дължат. От една страна не съществува законодателна уредба, която да отрича това право на ответната страна по жалбата. От друга страна е заявена претенция за възстановяване на заплатения адвокатски хонорар за защита по подадената касационна жалба. Правната защита и съдействие по граждански дела, предоставяна от адвокат, не е безплатна, освен в предвидените случаи /чл. 38 ЗАдв/. Нещо повече законодателят третира приподписването на частната касационна жалба от адвокат или юрисконсулт /освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност/ като изискване за редовност на частната касационна жалба – арг. чл. 284, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо не е налице основание за отричане на правото по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на сторените разноски в производство по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че молителят има право да възрази срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като заяви, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в случая не е релевирано, а с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, прокламиран в чл. 6 ГПК, съдът не може да се произнесе служебно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се в молба с вх. № 3106/26.03.2018 г. за изменение на определение № 133/21.03.2018 г. по ч.гр.д. № 708/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: