8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 1496 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. Г. Ж., чрез адвокат М. Р. и адвокат Д. С., срещу решение № 2079 от 04.12.2017г. по в.гр.д.№ 1656/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2023/11.05.2018г. по гр.д.№ 12560/2017г. на Варненски районен съд.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд, евентуално да се постанови решение, с което да се измени режима на лични отношения между касатора и малолетната му дъщеря съобразно петитума на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. ,,Следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички относими по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето, при спор по иск по чл.59, ал.9 от СК? (ППВС № 1 от 12.11.1974г.)”; 2. ,,Следва ли съдът служебно да назначи изготвяне на експертно заключение по въпросите, касаещи родителския капацитет, в случаите, когато се иска изменение на режим на лични контакти, когато са предвидени защитни мерки за изпълнението му, и такава експертиза не е поискана от страните?”; 3. ,,Налице ли е изменение на обстоятелствата при констатирана неефективност на първоначално определения режим на лични отношения между бащата и детето, което изменение да е основание за определяне на различен такъв режим, който да охранява в максимална степен интересите на детето и да удовлетворява нуждата от контакт и с двамата родители?”; 4. ,,При случаите, в които при първоначалното определяне на режим на лични контакти са предвидени защитни мерки за изпълнението на решението относно личните отношения на детето с родителя, следва ли съдът по иск за изменение на тези мерки да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима?”; 5. ,,Следва ли съдът при констатирано наличие на синдром на родителско отчуждение да определи адекватни мерки относно режима на лични отношения на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права с детето?”; 6. ,,Следва ли съдът, когато определя режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права да се произнесе с нарочен диспозитив, с който да задължи един от двамата родители да взема или води детето за осигуряване изпълнението на определения режим на лични отношения?”; 7. ,,Следва ли съдът, при констатирана нужда от психологическа терапия на детето, с оглед защита на неговия интерес и правата му, да приложи аналогия на правото и да разпореди задължителна работа с психолог, а не просто да дава препоръка за това?”.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а по отношение на пети, шести и седми въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Х. Ф. Х., чрез адвокат И. Д., в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното:
Приел е, че с решение по в. гр. д. № 277/2017 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение по гр. д. № 5559/2016 г. на РС-Варна от 09.12.2016 г., с което на ищеца М. Ж. е определен режим на личен контакт с детето М., като му е дадена възможност да го вижда и взема при себе си всяка първа събота от месеца от 10ч. до 12ч., като е определено срещите да бъдат осъществявани в защитена среда, посочена от Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място]. По отношение на родителския капацитет на бащата е отчел безспорното между страните обстоятелство, че последният страда от параноидна шизофрения, като за лечение на същата е бил настанен в психиатрично заведение, а по настоящем грижата за лечението му е предоставена на родителите му – решение № 188/17.08.2017 г. на ВОС. Обсъдил е и е възприел като обективно и компетентно дадено заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза. Вещото лице е посочило, че детето М. изпитва страх от загубата на близък човек, което според съда предвид отношенията между родителите му го поставя в силна зависимост от майката. Посочило е още, че детето има формирано силно негативно отношение към ищеца и не желае близък контакт с него, като в тази част заключението на вещото лице е кредитирано като кореспондиращо на преките наблюдения на първоинстанционния съд от събеседването, проведено с детето в защитена среда, при което детето, при провеждане на картинен тест (приканено е да нарисува родителите и себе си) отказва да нарисува баща си на един лист заедно със себе си и майка си, а заявява, че ще го нарисува отделно. Прието е за установено от заключението на СПЕ, че е налице синдром на родителско отчуждение от втора към трета степен, като е формиран извод, че това състояние, при други обстоятелства, ако бащата не беше болен от параноидна шизофрения, се спира чрез промяна на титуляра на родителските права. Съдът е установил, от представеното пред въззивния съд определение № 352 от 23.02.2018 г. по ЧНД № 883 от 2018г., че принудителното лечение на ищеца М. Ж. продължава. Посочил е, че са събрани доказателства, от които е видно, че ответницата Х. Х. показва нежелание за провеждане на срещи, предлагани от Отдела за закрила на детето към Дирекция “Социално подпомагане” – [населено място]. Взел е предвид изслушването на родителите по реда на чл.59, ал.6 ГПК, при което изслушване ищецът е обяснил, че от две години не е виждал дъщеря си и ответницата нарушава неговите права, а ответницата е обяснила, че не ограничава детето от срещи с баща му, но детето не желае контакт с него, както и че същата се чувства несигурна за живота си и вероятно това се отразява на детето.
В съответствие с правомощията си по чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, включително към съдържащия се в тях извод, че към настоящия момент режимът на лични отношения на ищеца с детето М. М. Ж. е напълно подходящ, предвид установеното по делото значително напрежение между бащата и детето, за преодоляването на което са нужни време и подходяща среда. Приел е, че режимът на лични отношения между ищеца и детето М. следва да бъде такъв, какъвто е определен с влязло в сила решение по гр.д.№ 277/2017г., а именно М. Г. Ж. да вижда детето М. всяка първа събота от месеца от 10ч. до 12ч., които срещи с детето да бъдат осъществявани в защитена среда, посочена от Дирекция ,,Социално подпомагане”- [населено място], в присъствие по време на срещите поне на един служител на Дирекция ,,Социално подпомагане” – [населено място]. Посочил е, че от представеното експертно заключение на д-р А.П. е видно, че въпреки подобреното психично състояние на ищеца М. Ж., следва да се продължи амбулаторното лечение. Приел е още, че не е налице промяна на обстоятелствата, която да обуславя промяна на режима на лични отношения, тъй като срещите за контакт на бащата с детето не се осъществяват така, както са постановени с решението, и че е необходимо психолог да работи с детето и родителите.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи и пети въпроси в изложението.
Налице е задължителна съдебна практика за обстоятелствата от значение при определяне и изменение на режима на лични отношения между дете и родител, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени и в множество решения на ВКС – решение № 152/18.06.2012 г. по гр. дело № 1066/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/28.02.2014 г. по гр. дело № 4202/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 290 от 07.11.2012г. по гр.д.№ 640/2012г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 243/08.07.2014 г. по гр. дело № 7289/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази съдебна практика упражняването на родителските права и мерките на личните отношения между деца и родители следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от значение за интересите на детето. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По съществени от тях са възпитателските качества и морален облик на родителите, грижата и отношението им към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, социалното обкръжение и помощта на трети лица, жилищно – битовите и материални условия, като изброяването на обстоятелствата не е изчерпателно. Според Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите, ако обстоятелствата се изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др./, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
С въззивното решение правните въпроси по т.1 и т.5 от изложението са разрешени в съответствие с тази практика на ВС и ВКС. Варненски окръжен съд е формирал решаващ правен извод, че режимът на лични отношения между ищеца и детето М. следва да бъде такъв, какъвто е определен с влязло в сила решение по гр.д.№ 277/2017г., след извършена комплексна и всестранна преценка на всички установени по делото правнозначими обстоятелства с водещ критерий интереса на детето. Обсъдил е и зачел конкретното психо-емоционално състояние, чувства и желания на детето, което има силно негативно отношение към ищеца и не желае близък контакт с него. Взел е предвид поведението на родителите и дадените от тях обяснения по реда на чл.59, ал.9 СК. Съобразил е установения със заключението на приетата съдебно-психологична експертиза синдром на родителско отчуждение у детето по отношение на ищеца, но е споделил извода на първоинстанстанционния съд, че това не налага промяна на режима на лични отношения между бащата и детето, предвид родителския капацитет на бащата и обстоятелството, че същият страда от заболяването параноидна шизофрения, чието амбулаторно лечение продължава. С оглед на посоченото решаващите правни изводи на въззивния съд относно определения режим на лични контакти на детето с неговия баща не са в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това и не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По пети въпрос от изложението не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание, т. е. не е посочил какво е значението на посочения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. По поставения въпрос, касаещи приложението на нормата на чл.59, ал.4 СК и чл.59, ал.9 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Неоснователни са и доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос от изложението към касационната жалба. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационнните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните извода на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. В настоящия случай вторият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, преценен съобразно указанията в тълкувателното решение, касаe правилността на въззивното решение и поради това не e правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неустановяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран общо и хипотетично – изведен е въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. В мотивите на обжалваното решение липсва решаващ правен извод, че определеният режим на лични отношения на жалбоподателя М. Ж. с детето М. Ж. с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 277/2017 г. на Варненски окръжен съд е неефективен. С оглед на това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
В решение № 147 от 04.06.2014г. по гр.д.№ 1557/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, e прието, че при положение, че при първоначалното определяне на режима на личните отношения с утвърдено от съда споразумение по чл.51 СК, са предвидени защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на решението относно личните отношения на детето с родителя, съдът по иск за изменение на тези мерки, следва да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от цитираната практика на ВКС. Варненски окръжен съд е формирал решаващ правен извод, че режимът на лични отношения между ищеца и детето М. следва да бъде такъв, какъвто е определен с влязло в сила решение по гр.д.№ 277/2017г., включително и определените защитни мерки, след обсъждане на събраните по делото доказателства и установените правнорелевантни факти, преценени комплексно и взаимосвързано, с оглед интересите на детето. Този извод на съда не е в противоречие с разрешението, дадено в цитираното решение на ВКС. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по шести и седми въпроси от изложението. Въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид тази практика съдът преценява, че шести и седми въпроси от изложението не са правни, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид гореизложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2079 от 04.12.2017г., постановено по в.гр.д.№ 1656/2018г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Г. Ж., [населено място], [улица], № 9 А, ет.1,ап.4, чрез адв.М. Р. и адв. Д. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, кантора 6.
ОСЪЖДА М. Г. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 9 А, ет.1,ап.4 да заплати на Х. Ф. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1,ап.14 сумата 500 лв. – разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: