О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София 04.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 133 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Старс Керамикс” ЕООД гр.Габрово, чрез адв. Б. Г. против решение № 196/09.10.2017 г. по в.гр.дело № 205/2017 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 87/24.03.2017 г. по гр.дело № 1962/2016 г. на Габровския районен съд в частта, с която е уважен предявен от Д. Г. К. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените в полза на ищцата разноски по делото 1502.86 лв.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявения иск да се уважи в минимален размер.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. допустимо ли е въззивният съд, при наличие на доказателства за проява на груба небрежност от страна на работника, да не обсъжда същите, а да приеме безмотивно, че не е налице „груба небрежност”препращайки към мотивите на районния съд, 2. правилно ли е въззивният съд да постанови решение, с което определя размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и решава въпроса за наличието или липсата на съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ без да е изяснил напълно и в детайли механизма на трудовата злополука, както и действията или бездействията на работника, 3. допустимо ли е въззивния съд при постановяване на решението си да не излага правни изводи относно въпроса за съпричиняването, който в случая е свързан изцяло с техническата експертиза по делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, 4. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на въззивния съд да обсъди исканията и възраженията на страните, да прецени събраните по делото доказателства и да формира свои изводи по предмета на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. К., чрез адв.А. А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 242/10.07.2018 г. съдът е спрял производството по гр.дело № 133/22018 г. на ВКС, IV г.о. до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. По посоченото конституционно дело е постановено решение № 15/06.11.2018 г. Решението е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. С оглед на посоченото производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Габровския окръжен съд е обжалвано от ответника в частта, с която е потвърдено решението на Габровския районен съд по гр.дело № 1962/2016 г. в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ. В отхвърлената част на иска въззивното решение не е обжалвано от ищцата.
От фактическа страна е прието за безспорно, че ищцата Д. К. към момента на настъпване на злополуката е работила на трудов договор при „Стар Керамикс“ ЕООД на длъжност общ работник в промишлеността.
Прието е също за безспорно между страните, че с влязло в сила разпореждане № 11 от 24.02.2016 г. на ТП на НОИ – Габрово е установено, че на 04.02.2016 г. в „Стар Керамикс“ ЕООД с Д. К. е станала трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е установено, че внезапното увреждане /множество счупвания на пръстите/ е настъпило вследствие на притискане с хидравлична преса. Съдът е приел за установено от декларация за трудова злополука № 5101-07-11/09.02.2016 г., че управителят на дружеството е декларирал пред ТП на НОИ [населено място] настъпилата трудова злополука, като е посочил, че същата е станала на 04.02.2016 г. в 13,40 ч., в цеха в [населено място]. Отразил е, че при работа с хидравлична преса лицето /ищцата/ не е поставило предпазителя на същата, вследствие на което „пресата притиска пръстите”. Към декларацията е приложен изготвен от представители на работодателя – ответник протокол за трудова злополука № 1/04.02.2016 г., в който са отразени същите обстоятелства. Относно механизма на трудовата злополука, характера, и естеството на получените от ищцата увреждания съдът е взел предвид събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели Л. М., Т. П., Г. Й., заключенията на допуснатата съдебно-техническа експертиза, СМЕ, експертиза по охрана и безопасност на труда.
От заключението на допуснатата и приета съдебно – медицинска експертиза е прието за установено, че Д. К. е получила травма на двете ръце, изразяваща се в размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и сухожилия – екстензори) на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка, със счупване на основните фаланги на същите пръсти; размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и сухожилия – флексори) на 5-ти пръст на лявата ръка; счупване на базалните фаланги на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка; разкъсване на меки тъкани (предимно кожа) на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, със счупване на средната фаланга на 2-ри пръст и на базалните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти вдясно, деформация на главичката на базалната фаланга на 5-ти пръст вдясно. Проведено е неколкократно сложно оперативно лечение с поставяне на метални остеосинтези на счупените кости и възстановяване на меките тъкани, остеопластика на костен дефект. Съдът е приел, че според заключението към момента освен контрактури на засегнатите и описани по-горе пръсти, има деформация на 4-ти пръст на дясната ръка, както и липса на сетивност на 3-ти пръст на лявата ръка. Прието е, че уврежданията са довели до трайно затрудняване на движението на двата горни крайника (ръце), за срок над 11 месеца, че с оглед увредените меки тъкани на двете ръце с размачкване и разкъсване на същите, интензитетът на търпените болки към момента на увреждането е бил значителен, че болката е била повлияна едва при болничното лечение. Според съда при направените операции болката персистира, но с по- нисък интензитет – най-вече около месец след първата операция и с повтаряне на локалната болка при последващите две операции, както и по време на раздвижването. Прието е, че към момента болката е умерена и е свързана най-вече с раздвижването на получените контрактури, което се извършва с прилагане на сила срещу съпротивление и е болезнено. Посочил е, че от експертизата е установено, че са предприети 5 оперативни интервенции за възстановяване на пострадалата, че съгласно заключението на експертизата, работоспособността на ищцата, вследствие на получените увреждания е намалена до степен да не може да си служи пълноценно с двете ръце. Прогнозата по отношение на възстановяването е умерено добра – употребата на двете ръце в ежедневието предстои да се възстанови, но не в пълен обем, поради неминуемото развитие на контрактури на засегнатите пръсти. Вещото лице е заключило, че получените травматични увреждания на двете ръце се намират в пряка причинно – следствена връзка с преживяната на 04.02.2016 г. злополука по време на работа.
Прието е, че от представеното във въззивното производство експертно решение на ТЕЛК № 1398 от заседание № 081 от 12.05.2017 г. е установено, че ищцата е освидетелствана със 71 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, с диагноза смазване на китката и дланта при трудова злополука – конквасация на двете ръце с отворени ф-ри на ІІ, ІІІ, ІV пръсти в дясно и ІІ, ІІІ, ІV пръсти в ляво, лезия флекс, V пръст в дясно, трайно нарушена хв. способност на двете ръце.
Съдът е приел за установено от съдебно – техническа експертиза, че ответникът не представя конструктивна документация на процесната машина, тъй като същата била индивидуално производство, изготвена на база затварящ механизъм на шприц машина. Основната функция на машината се заключава в поставяне на изходна заготовка на диска на изхвъргача от работника и задействане на затварящият механизъм, при което, при въртяща се горна полуформа на матрицата се затваря последната, като долната полуформа на матрицата, заедно с подвижната плоча достига до горно положение – цикъл на пресоване. Конструкцията и електрическото управление на машината определя два основни режими на работа – полуавтоматичен и ръчен. При нормално използване на машината (процес на формоване) се работи при полуавтоматичен режим на работа. При този режим се поставя заготовка на диска на изхвъргача и чрез кнопката за ход нагоре се привежда в действие затварящият механизъм – стартира се работния цикъл. Подвижната плоча осъществява ход нагоре, до горно положение, остава за определено време в това положение и след това изпълнява ход надолу, до долно крайно положение, при който изхвъргача и избутва полученото пресовано изделие. При достигане на долното крайно положение на подвижната плоча, хидравличните цилиндри спират движение. Повторен цикъл може да започне само при ръчно задействане на пусковия бутон (кнопката за ход нагоре).
Прието е за установено от експертизата, че към момента на извършването й – 16.12.2016 г., когато вещото лице е посетило фирмата, хидравличната пресоваща машина, от която е причинена вредата е била преработена и е монтиран допълнителен централен стоп бутон. Централния „СТОП” бутон се задейства ръчно, а изключвателя на предпазния екран – при повдигане на екрана. Към момента на произшествието, не е имало монтиран бутонен изключвател на машината, задействан от предпазния екран.
Посочил е, че според вещото лице времето за движение през отделните фази на полуавтоматичния цикъл е ход нагоре до затваряне на матрицата (достигане горно крайно положение на подвижната плоча), от долно положение на подвижната плоча и ръчно задействане на бутона за начало на цикъла – 4 секунди; време на изчакване и доформоване на изделието в горно положение – 1 секунда; ход надолу до долно крайно положение – 4 секунди. Общото време на цикъла на формоване, от момента на ръчно задействане на пусковия бутон за ход нагоре, до връщане в изходното долно положение на подвижната плоча е 9 секунди. При време за реагиране и извършване на двигателни действия до около 1,6 секунди, при своевременно реагиране на работничката в началото на ход на горе на подвижната плоча, технически е възможно изваждане на пръстите на ръцете от зоната на матрицата, преди нейното затваряне (преди намаляване на размера между полуформите под 10 – 15 мм). При работа на машината се чуват характерни шумове, определящи движение на хидравличните цилиндри и превключване на състоянието на контакторите. Нормалното изпълнение на полуавтоматичния цикъл се отразява и в характерна звукова картина. Ако се допусне хипотезата за неуправляемо задействане на движението на подвижната плоча нагоре, то това ще е съпроводено със съответни звуци.
Съдът е приел, че останалите изводи в експертизата са направени въз основа на сведения на ответното дружество. Прието е, че към 16.12.2016 г. и по сведение на ответника, към момента на произшествието, на горната неподвижна плоча на затварящият механизъм е монтирано на шарнирни панти предпазен екран от плексиглас, с размери 0,16 м на 0,5 м. Установени са основни размери на работната зона, при монтирана пресформа (матрица), която по сведение на ответника е била идентична (сходна) на тази, към момента на протичане на произшествието. Ширината на работната зона е 0,765 м, а на предпазния екран е с размери 0,16 м на 0,5 м. Разстоянието между двете части на матрицата в горната част на неподвижната полуформа, при „затворено” положение зависи от самото изделие, като по сведение на ответника е в рамките на 5 мм ч 7 мм. Към момента на посещението от вещото лице, това разстояние е 5 мм. Тези размери според вещото лице определят като технически невъзможно пъхане и на пръстите на дясната ръка в зоната между двете полуформи, при затворена матрица, ако вече са били притиснати пръстите на лявата ръка.
От приетата по делото експертиза по охрана и безопасност на труда е прието за установено, че на работниците и служителите в дружеството-ответник е извършван начален и периодичен инструктаж, както и такъв на работното им място. Инструктажът е извършен по утвърдени програми от управителя на дружеството, в които са залегнали правилата и инструкциите за безопасна работа с машините и съоръженията, както и използването на работното оборудване. Посочил е, че всички машини и съоръжения имат изготвени инструкции за работа с тях. Чрез тях се провежда обучение и инструктаж на работното място. Пропуските в осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са констатирани от Дирекция „ИТ” – Габрово и се състоят в неизвършено преразглеждане на оценката на риска на работното място, което е задължително след трудова злополука. Съгласно т. 2 от заключението работодателят е предоставил информация на работниците за рисковете за здравето и безопасността им, както и мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането им. Това става чрез обучение и регистриран инструктаж в определените книги, съобразно Наредба № РД-07-02/16.02.2009 г. Тази информация се съдържа и в длъжностната характеристика, която е подписана едновременно с трудовия договор. Прието е, че вещото лице е установило, че липсва подписана от ищцата длъжностна характеристика на ищцата, както и регистриран начален инструктаж. Прието е също, че съгласно материалите по делото инструктажът е извършен устно. Посочил е, че наредбата допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и инструктажа на работното място в предприятия с персонал до 50 работници, което не отменя документирането му. Съдът е приел, че в „Стар Керамикс” ЕООД е извършена оценка на риска на работното място от Служба по трудова медицина „Медико”, като при извършената проверка от Дирекция „ИТ” е констатирано, че тази оценка не е пълна, че липсват карти за работни места – „филтър – преса” и „пещи за изпичане на керамични изделия”. Прието е, че съгласно заключението, на капака на главното електрическо табло на пресата за керамични изделия е залепена инструкция за безопасна работа с пресата, че на главния превключвател има означение за двете основни положения – включване и изключване. Бутоните за управление на операциите на машината са в зелен и червен цвят, съответно за пускане и спиране. Посочил е, че според заключението, ищцата е нарушила чл. 187 ал. 1 т. 5 КТ /неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд/, чл. 33 и чл. 34 т. 1 и т. 3 от ЗЗБУТ, както и инструкцията за безопасна работа с хидравлична преса – работа с накити по ръцете и работа с вдигнат предпазен екран. Съдът е приел, че според вещото лице машината е имала частично оборудване за безопасна работа с нея, като липсващите елементи са отразени в протокола от проверката на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], а именно – липсва блокировка за извършване на операция с хидравличната преса при вдигнат предпазен екран.
С оглед на установените по делото факти въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първонистанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
От правна страна е прието, че в конкретния случай са налице основанията за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя „Старс Керамикс” ЕООД за вредите причинени на работничката Д. К., която е работила по трудов договор в дружеството, за трудовата злополука станала на 04.02.2016 г., установена с влязъл в сила акт на ТП на НОИ – Габрово.
Прието е също, че в случая отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е безвиновна и гаранционно обезпечителна, като същия отговаря за уврежданията на здравето на работника, причинени при изпълнение на трудовите му задължения, тъй като е длъжен да осигури безопасни условия на труд и да предотврати настъпването на злополуки. Съдът е посочил, че имуществената отговорност на работодателя се носи за имуществените и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Въззивният съд е приел за установено от съдебно медицинската експертиза, че ищцата е получила травма на двете ръце, изразяваща се в размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и сухожилия – екстензори) на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка, със счупване на основните фаланги на същите пръсти; размачкване и разкъсване на меките тъкани (кожа, мускули и сухожилия – флексори) на 5-ти пръст на лявата ръка; счупване на базалните фаланги на 3-ти и 4-ти пръст на лявата ръка; разкъсване на меки тъкани (предимно кожа) на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, със счупване на средната фаланга на 2-ри пръст и на базалните фаланги на 3-ти и 4-ти пръсти вдясно, деформация на главичката на базалната фаланга на 5-ти пръст вдясно. От заключението на вещото лице по съдебно -медицинската експертиза е прието за установено, че травматичните увреждания на двете ръце кореспондират с описания механизъм на претърпяването им от пострадалата, от което следва, че са в следствие на преживяната на 04.02.2016 г. злополука по време на работа. Според въззивния съд причината за настъпване на травматичните увреждания на двете ръце на работничката не се оспорва и от ответното дружество, а то е в следствие от притискането на ръцете на същата, от хидравличната преса, на която е работила в този ден, че в подкрепа на причинно следствената връзка между полученото увреждане от К. и работата й с хидравличната преса са доказателствата по делото. Приел е, че на ищцата К. в следствие на трудовата злополука е причинена трайно намалена работоспособност от 71 %, което е установено от представеното решение на ТЕЛК. Според съда по делото е установено, че в следствие на трудовата злополука работничката Д. К. е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се във физически болки и психическо страдание, страх от отстраняване пръстите на ръцете. Формиран е извод за основателност на предявения иск.
Съдът е приел, че спорен по делото е въпроса за размера на присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв. и за наличието на основания за намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ.
Прието е, че определения размер от първоинстанционния съд на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на ищцата – 40 000 лв. е съобразен в пълна степен с принципа на справедливост, изискващ в най – пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Според съда при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че работничката е претърпяла увреждане на двете ръце, като са размазани пръстите й, в следствие на работата й с хидравличната преса, че тези увреждания засягат двете ръце, което е довело до затруднение на ищцата да се обслужва пълноценно за дълъг период от време, както и период от време, в който не е могла да се грижи за детето си, като в тази насока са свидетелските показания на св. Й.. Приел е, че на ищцата е определен и висок процент на нетрудоспособност от 71 %., че същата е претърпяла силни болки и страдания, че за възстановяване на хватателните функции на ръцете е претърпяла 5 операции, като периода на възстановяване е продължил повече от 1 година. Съдът е приел, че ищцата е в активна трудоспособна възраст, като в следствие на злополуката физическото и психическото здраве са влошени и употребата на двете ръце в ежедневието няма да се възстанови в пълен обем, поради неминуемото развитие на контрактурите на засегнатите пръсти, според заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Като е преценил изложените факти и е отчел средното ниво на обществено развитие и благосъстояние към момента на настъпване на увреждането, и с оглед продължителността на претърпените болки и страдания съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв.
По доводите на ответника „Стар Керамикс” ЕООД, въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение не е в завишен размер и, че не са налице основания за намаляване на отговорността на работодателя на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ. Прието е, че за да се намали отговорността на работодателя работникът следва да е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност според съда е налице, когато работникът е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици – увреждане на здравето му, но е мислил или самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Посочил е, че това означава, че работникът е извършил определени действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който той се е надявал да избегне. Посочил е също, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представляват груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най – небрежният би положил. Според съда в тежест на работодателя е да докаже, извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със знанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване.
Прието е, че в конкретния случай не е доказано, че ищцата Д. К. е действала при условията на груба небрежност при настъпването на трудовата злополука. Прието е също, че е изяснен механизма на причиняване на вредата на ищцата и е преценено за неоснователно твърдението на ответника, че първоинстанционния съд не го е установил и не се е съобразил с приетата по делото техническа експертиза. Въззивният съд е взел предвид, че извършването на съдебно -техническата експертиза от назначеното вещо лице е след като машината е била доработена от работодателя, факт за който свидетелстват св. М.. и св. П., чрез монтирането на нов механизъм върху същата и голяма част от изводите на експертизата се базират на сведенията дадени от представител на дружеството. Приел е, че заключението на вещото лице за невъзможността да се премаже и дясната ръка от машината, не кореспондира с останалите доказателствата по делото, че пръстите на двете ръце са премазани при настъпилата трудова злополука. Според съда безспорно е установено, от събраните гласни и писмени доказателства, че Д. К. е получила констатираните увреждания на двете си ръце в следствие на притискането им при работа с хидравлична преса – влязлото в сила разпореждане на ТП на НОИ – Габрово за установяване на трудовата злополука, свидетелските показания на св. Л.М., съдебно – медицинската експертиза, в която е прието че естеството на увреждания – размазване пръстите на двете ръце, съответстват на твърдения от ищцата механизъм на получаването, т. е. те са следствие от злополуката. Посочил е, че фактът на настъпилата злополука в следствие работата на работничката на пресоващата машина не е оспорен от работодателя в отговора.
Съдът е приел, че ищцата е била назначена на длъжност общ работник, съгласно трудовия й договор, а не е назначена да работи с хидравличната преса, че същата е била оставена да работи на машина, която е с повишен риск на опасност, само седмица след като е постъпила на работа на 27.01.2016 г. Преценени са за недоказани възраженията от работодателя за допуснати нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като не е доказана пряка причинно-следствена връзка между нарушаването им и настъпването на вредоносния резултат. Според съда не могат да с вменяват в груба небрежност поведението на ищцата, за действия, за които тя не е била назначена да извършва съгласно сключения трудов договор. Прието е за установено от извършената експертиза по охрана и безопасност на труда, че работодателя е допуснал нарушаване на правилата, като не е предоставил длъжностна характеристика на работничката, нито е документирал извършването на инструктаж на същата, което е в пряко нарушение на 9, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочил е, че след настъпването на трудовата злополука хидравличната преса е била преработена и е добавен стоп бутон при вдигнат екран.
С оглед на приетото от съда, както и краткия трудов стаж на ищцата, и поставянето й да работи с машина, която е с повишен риск на опасност, при допуснати нарушения на безопасните и здравословни условия на труд от работодателя е изведен извод, че същата не е действала при условията на груба небрежност при работата си, в следствие на което е претърпяла констатираната трудова злополука.
При тези съображения въззивният съд е преценил за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в уважената част на иска и го е потвърдил.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия, втори и трети въпроси, формулирани от жалбоподателя. Същите касаят правилността на обжалваното решение, и целят произнасяне на съда по съществото на спора във фазата по селекция на касационните жалби. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че първи, втори и трети въпроси не са правни. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 191/25.07.2013 г. по гр.дело № 63/2013 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК. Тази възможност намира приложение при съвпадане на фактическите и правни констатации на двете инстанции, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, а също така и при положение, че не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. Приложението на чл. 272 ГПК при тези предпоставки не се свежда до формално препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а до изготвяне от въззивния съд на собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора.
Според съдебния състав констатацията във въззивното решение, че съдът е обсъдил доводите на страните и преценил доказателствата, като приема за установена на основание чл. 272 ГПК фактическата обстановка в мотивите на първостепенното решение, при липсата на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти, в конкретния случай съпричиняване на вредоносния резултат, както и за споделяне на приетите от първоинстанционния съд правни изводи по същия въпрос не съставлява собствени мотиви по смисъла на чл. 272 ГПК.
Правният въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд освен, че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, както и доводите на всяка от страните, и се е произнесъл по спорния предмет на делото. Формирани са фактически и правни изводи, които са намерили израз в мотивите на решението, които мотиви са подробни и ясни. Следователно правния въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, сочена по-горе.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и чл.280,ал.2 ГПК на въззивното решение на Габровския окръжен съд в обжалваната част от ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Възобновява производството по гр.дело № 133/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на решение № 196/09.10.2017 г. по в.гр.дело № 205/2017 г. на Габровския окръжен