О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
гр. София, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1097 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 7530/27.12.2018 г. от ищеца М. Л. Ж., приподписана от адвокат М. К. и допълнена с касационна жалба вх. № 160/10.01.2019 г., против решение № 152/26.11.2018 г., постановено по в. гр. дело № 263/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 406/09.03.2018 г. по гр. дело № 1442/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта по предявения от жалбоподателя срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 400 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване в разумен срок на сл. дело № 1022/2005 г., към което са присъединени сл. дело № 6049/2000 г. и сл. дело № 7047/2001 г. по описа на ОСлС – гр. Варна, като производството в тази част е прекратено. Касационната жалба е насочена и срещу въззивното решение, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените от Ж. срещу Прокуратурата на РБългария искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на проявено нечовешко и унизително отношение към ищеца при извършване на ареста му на 26.07.2005 г., от нарушаване на правото му да бъде незабавно и в подробности информиран за характера и причините на обвинението срещу него и на разбираем за него език, както и от нарушаване на правото му да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор в първите две денонощия след задържането му на 26.07.2005 г. по сл. дело № 1022/2005 г. на ОСлС – гр. Варна; 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите във връзка с публикацията във вестник „Труд” от 01.08.2005 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.08.2005 г., до окончателното ? изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В първоначалната касационна жалба вх. № 7530/27.12.2018 г. се съдържа искане за приемане на следните доказателства, свързани с доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания акт: декларация от М.Ж.,заповед за полицейско задържане, декларация от А. Ц. Г., писмо от 17.07.2007 г. по пр. пр. № В-1011/2006 г. на пети военен следовател при Военно-окръжна прокуратура – гр. Варна до председателя на Варненския окръжен съд; писмо от адвокат К. К. от ВАК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, но не е формулиран ясен правен въпрос. Искането на жалбоподателя към настоящата инстанция е да се допусне касационно обжалване, да се отмени въззивното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на РБългария, не е подал отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
Варненския апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с решение № 895/07.06.2017 г., влязло в сила на 21.05.2018 г. по гр. дело № 1448/2016 г. на Варненския окръжен съд е бил отхвърлен предявеният от М. Ж. против Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 200 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на сл. дело № 7047/2001 г. по описа на РУП – гр. Девня в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Варненският окръжен съд е бил сезиран от ищеца с твърденията, че сл. дело № 7047/2001 г. е било образувано за престъпление по чл. 152, ал. 1 НК, а ищецът е бил привлечен като обвиняем на 01.08.2001 г. На 11.10.2001 г. делото е било прекратено, като постановлението за прекратяване е потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура – гр. Варна от 10.08.2005 г. Впоследствие, с постановление от 12.08.2005 г. на Апелативна прокуратура – гр. Варна, постановлението за прекратяване на производството по сл. дело № 7047/2001 г. на ОСлС – гр. Варна е отменено и делото е било присъединено към сл. дело № 1022/2005 г. По последното ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, извършени на 01.08.1996 г. и на 17.07.2001 г., както и за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 НК, извършени на 22.05.2000 г. и на 20.04.2004 г. Поради неизвършване или несвоевременно извършване на следствени действия от образуването на сл. дело № 7047/2001 г. до постановяването на осъдителна присъда са изминали повече от пет години, а от повдигането на обвиненията по сл. дело № 1022/2005 г. до постановяване на присъдата – повече от тринадесет месеца, с което било нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Посочил е, че след извършен анализ на всички извършени против ищеца процесуално-следствени действия по сл. дело № 7047/2001 г. и сл. дело № 1022/2005 г., както и по наказателното производство в съдебната му фаза – н. о. х. д. № 2244/2006 г. на Варненски окръжен съд, н. о. х. д. № 1873/2008 г. на Варненски окръжен съд и инстанционните им дела, съдът е приел, че разследването за четирите тежки умишлени престъпления от общо двадесет месеца е проведено в разумен срок с оглед вида и тежестта на извършените от ищеца деяния.
Прието е, че до същия извод е достигнал ВКС в окончателния си акт по делото (определение № 375/21.05.2018 г. по гр. дело № 450/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Посочено е, че Касационният съд е приел, че преценката на разумността на срока за провеждане на предварителното производство за всяко едно от извършените от ищеца четири тежки престъпления, представляващи продължителна престъпна дейност, започнала още през 1996 г. и продължила през 2000 г., 2001 г. и 2004 г., следва да се извършва спрямо цялостно проведеното разследване за всички престъпления. Прието е, че не може изкуствено да се отдели производството по едно от престъпленията и да се констатира, че то е продължило извън разумния срок. Поради това цялото предварително производство за всички престъпления против ищеца е проведено в разумен срок.
Въззивният съд е приел за безспорно в настоящото производство, че сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна е последното образувано досъдебно производство за последното извършено от ищеца престъпление от 2004 г., към което са били присъединени образуваните преди това сл. дело № 866/1996 г., сл. дело № 6049/2000 г. и сл. дело № 7047/2001 г. за предходно извършените от ищеца престъпления. Приел е също, че ищецът е бил осъден с влязла в сила на 22.03.2010 г. присъда за престъпленията по чл. 116 НК и с предходно влязла в сила на 05.12.2008 г. присъда за престъпленията по чл. 152 НК.
С оглед на изложеното, предвид влязлото в сила решение по гр. дело № 1448/2016 г. на Варненски окръжен съд, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че е налице сила на пресъдено нещо – абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск срещу същия ответник за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради разглеждане на наказателното дело срещу ищеца извън пределите на разумния срок (макар и в друг размер и при цитирането на последното следствено дело). Поради това първоинстанционното решение № 406/09.03.2018 г. по гр. дело № 1442/2016 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетение в размер на 400 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото му по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, като производството в тази част е прекратено.
В останалите му части първоинстанционното решение е прието за допустимо. По отношение на основанието на иска за нарушаване на правата на ищеца да се ползва от адвокатска защита от момента на задържането му съдът е счел, че същото е допустимо, тъй като, макар наказателният съд да е обсъждал оплаквания относно допуснати на фазата на досъдебното производство процесуални нарушения, включително и по отношение на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, то в настоящия процес това нарушение има друго измерение, преценявано през призмата на ЕКЗПЧОС.
От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че на 26.07.2005 г., в 23.20 часа, ищецът е бил задържан на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР /обн. в ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. и в сила до 11.07.2006 г./ за срок от 24 часа със заповед за полицейско задържане № 1127/26.07.2005 г., в която е отразено, че задържаният е уведомен за правата му по чл. 70, ал. 3 и 4 ЗМВР и му е бил връчен екземпляр от заповедта срещу разписка. Ищецът е подписал декларация от 26.07.2005 г., че е запознат с правото си на адвокатска защита, декларирал е, че няма здравословни проблеми; че не желае медицински преглед; че желае член от семейството му или друго заинтересовано лице за бъде уведомено за задържането му.
От представено по делото пълномощно от 27.07.2005 г. е установено, че ищецът е упълномощил адвокатите А. П., С. П. и Р. Ж. И. да го представляват по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна.
Прието е за установено, че с постановление за предварително задържане от 27.07.2005 г. по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна на следовател от ОСлС – гр. Варна е разпоредено М. Л. Ж. да бъде задържан за 24 часа, считано от 17.00 часа на 27.07.2005 г., като задържането му е продължено на основание чл. 203, ал. 2 НПК до три дни, считано от 17.00 часа на 27.07.2005 г., по разпореждане на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Варна.
Въззивният съд е приел за установено от представените по делото протоколи за разпит на заподозрян по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна от 27.07.2005 г., от 28.07.2005 г. и от 29.07.2005 г., че ищецът, в качеството му на заподозрян, е разпитан за времето от 17.30 часа до 17.55 часа на 27.07.2005 г., за времето от 13.30 часа до 15.25 часа на 28.07.2005 г. и за времето от 13.58 часа до 14.06 часа на 29.07.2005 г., като разпитите са били извършени в присъствието на защитника му адвокат Р. Ж. И., който е положил подпис върху посочените протоколи.
Прието е за установено, че с постановление от 30.07.2005 г. на следовател при ОСлС – гр. Варна ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна и по отношение на него е направено предложение за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, като е постановено задържането му за 24 часа, считано от 18.00 часа на 30.07.2005 г. до довеждането му пред съда. Тези действия, както и последвалият разпит на обвиняем, проведен по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна за времето от 16.05 часа до 16.20 часа на 30.07.2005 г., са били извършени в присъствието на защитника на ищеца адвокат Р. Ж. И..
Приел е, че според протокол от съдебно заседание от 01.08.2005 г. по ч. н. дело № 4102/2005 г. по описа на Варненски районен съд, XXII състав, по отношение на обвиняемия по сл. дело № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – гр. Варна (М. Ж.), е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, като в това производство обвиняемият е бил защитаван от адвокат Ж. Ж..
Приел е също за установено от материалите по делото, че в брой вестник „Труд“ от 01.08.2005 г. е била публикувана статия, озаглавена „Таксиджия – сериен убиец и изнасилвач“, сочеща ищеца като извършител на тежки умишлени престъпления срещу личността – посегателство върху живота и половата неприкосновеност на повече от едно лице. Прието е за установено, че като източник на информация е посочен главният секретар на МВР, а не прокурор или друг служител на Прокуратурата на РБългария.
След обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително гласните такива – показанията на свидетелите Г. М. (едноутробна сестра на ищеца), Н. К. (жената, с която ищецът е бил във фактическо съжителство), В. В. (оперативен работник в МВР към 2005 г., участвал в задържането на ищеца) и Ж. К. (оперативен работник в МВР, снел писмените обяснения на ищеца след задържането и отвеждането му в ІІІ РПУ на гр. Варна), въззивният съд е приел за установено, че ищецът е задържан на основание заповедта за полицейско задържане малко преди полунощ на 26.07.2005 г. (в 23.20 ч.), като арестът е извършен от органите на МВР, а не от служители на ОСлС или прокуратурата. Прието е, че по делото няма нито писмени, нито гласни доказателства, които да сочат за проявено насилие или унизително отношение спрямо ищеца при осъществяване на неговото задържане. Отчетено е, че задържането е извършено от специализирана тактическа група, най-вероятно въоръжена, но това обстоятелство не сочи задължително за проява на насилие, а е обусловено от данните за високата обществена опасност на задържаното лице – заподозрян в извършването на сексуални престъпления и убийства. Съдът е счел, че не са налице данни за проявено насилие нито в писмените доказателства, нито в изслушаните по делото свидетелски показания. Освен това е установено, че още на следващия ден (най-късно до 17.00 часа на 27.07.2005 г.) ищецът е упълномощил писмено трима адвокати, като адвокат е присъствал на всички провеждани с ищеца в качеството му на заподозрян, а след това – на обвиняем, процесуално-следствени действия по делото, че защитник е участвал и в производството пред съда по разглеждане на искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Посочено е, че в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело (в публично съдебно заседание на 19.01.2017 г. по гр. дело № 1442/2016 г. на Варненския окръжен съд) ищецът е заявил, че още във вечерта на задържането му е разбрал за какво е бил арестуван и на база на тези показания е бил осъден.
При тези данни въззивният съд е приел, че спрямо ищеца не е било проявено нечовешко или унизително отношение при извършване на ареста му на 26.07.2005 г., че арестът не е бил извършен от служители на Прокуратурата на РБългария, не е било нарушено и правото на му да бъде незабавно и в подробности информиран относно характера и причините за обвинението на разбираем за него език, както и да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор (чл. 3, чл. 5, § 2 и чл. 6, § 3, б. „а” и „с” ЕКЗПЧОС). Отчитайки липсата на противоправност при извършените от органите на досъдебното производство действия, въззивният съд е направил извод, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБългария за вреди от непозволено увреждане, включително и по реда на чл.49 ЗЗД.
За неоснователна е приета и претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на предоставяне от органите на прокуратурата на неверни сведения на медиите, предвид липсата на доказателства публикуваната във вестник „Труд“ информация да е предоставена с одобрението или друго съдействие на органите на прокуратурата, а и предвид това, че ищецът е бил осъден не въз основа на процесната публикация, а въз основа на проведен наказателен процес във всичките му фази и пред всички възможни съдебни инстанции.
Съдът е приел, че в диспозитива на първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка – било е посочено само нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. Въпреки това е прието, че в мотивите си Варненския окръжен съд е обсъдил всички наведени от ищеца основания за извършено непозволено увреждане, а именно – нарушение на правата му по чл. 3, чл. 5, § 2 и чл. 6, § 3, б. „а” и „с” ЕКЗПЧОС. Предвид това, за да бъде поправена допуснатата очевидна фактическа грешка, в диспозитива на въззивното решение са посочени всички основания, на които е била претендирана неоснователно отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД.
По направеното с касационна жалба вх. № 7530/27.12.2018 г. искане за приемане на нови доказателства:
Касационната инстанция е инстанция по правото, осъществяваща проверяваща дейност, а не инстанция по съществото на спора (тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и тълк. решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС). В касационното производство не се допуска посочване на нови факти или представяне на нови доказателства освен, по изключение, в производство по реда на чл. 295 ГПК, което е различно от настоящото. Предвид изложеното искането за приемане на посочените в касационната жалба писмени доказателства следва да се остави без уважение.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените в изложението на жалбоподателя М. Ж. въпроси, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Според цитираната по-горе практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали формулираният от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид посочените практика на ВКС съдът намира, че въпросите в изложението касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси, а представляват основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Наличието на тези основания Касационният съд следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Неустановяване на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като взема предвид изложеното, съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от жалбоподателя М. Ж. въпроси.
Жалбоподателят е подал молба вх. № 5858/03.04.2019 г. за изискване на гр. дело № 1000/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, адм. дело № 1900/2018 г. по описа на Варненския административен съд, адм. дело № 52/2018 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и гр. дело № 2536/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, които да бъдат разгледани от касационната инстанция. В молбата са изложени оплаквания относно ненадлежно осъществено процесуално представителство от страна на назначения на жалбоподателя служебен адвокат по гр. дело № 1000/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд – прекратено и изпратено на Варненския административен съд, който от своя страна е повдигнал препирня за подсъдност между него и окръжния съд. В производството по чл. 135, ал. 4 АПК смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е приел, че компетентен да разгледа делото е Варненски окръжен съд. Подадената молба следва да се остави без уважение, доколкото искането за изискването на посочените дела е свързано с поддържаните от Ж. оплаквания за ненадлежно осъществено процесуално представителство от назначения му в друго производство служебен адвокат, които са неотносими към предмета на настоящото дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на М. Л. Ж. за приемане на посочените в касационна жалба вх. № 7530/27.12.2018 г. писмени доказателства.
Не допуска касационно обжалване на решение № 152/26.11.2018 г., постановено по в. гр. дело № 263/2018 г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба вх. № 7530/27.12.2018 г., подадена от ищеца М. Л. Ж., [ЕГН], приподписана от адвокат М. К. и допълнена с касационна жалба вх. № 160/10.01.2019 г.
Оставя без уважение искането на М. Л. Ж., обективирано в молба вх. № 5858/03.04.2019 г., за изискване на гр. дело № 1000/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, адм. дело № 1900/2018 г. по описа на Варненския административен съд, адм. дело № 52/2018 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, гр. дело № 2536/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, както и искането посочените дела да се разгледат от ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: