О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 09.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5510/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Хр. В. – процесуален представител на ответника по исковата молба ТП-Д. г. с. А., против въззивно решение № 1036/11.06.2013 г. по гр.д.№ 1405/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74/21.03.2013 г. по гр.д.№ 2306/2012 г. по описа на Районен съд – Асеновград,с което са уважени предявените от К. П. З. против ТП-Д. г. с.А. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2,3 и 4 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Разгледан ли е правилно материалноправния въпрос за законността на дисциплинарното уволнение на З. и съобразен ли е този въпрос с трайно установената практика на ВКС; 2. Наложеното дисциплинарно наказание”уволнение”адекватно ли е на тежестта на извършеното нарушение.Позовава се на определение № 61/5.11.2008 год.по гр.д.№ 3469/08 год. на ВКС,ІІІ г.о.,определение № 16/19.01.2009 год.по гр.д.№ 3730/08 год. на ВКС,ІV г.о.и решение № 127/5.03.2007 год.по гр.д.№ 1102/04 год. на ВКС,ІІІ г.о.
Ответникът по касация К. П. З., чрез процесуалния си представител – адв. Р., представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и отчитайки доказателствената тежест на работодателя е приела, че към момента на уволнението,в поверения подотдел на З. е била извършена незаконна сеч,като площта на изсечената просека е два пъти по-голяма от проектираната,за което обаче той не носи отговорност.Причина за разширяване на площта на извършената сеч е неправилното маркиране,извършено в отклонение от одобрения технологичен план,в което З. не е участвал,нито пък има задължение да упражнява контрол в тази връзка,както и да сигнализира,поради което наложеното му най-тежкото дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При този изход на делото се дължат направените разноски на ответника за настоящата инстанция в размер на 450/четиристотин и петдесет/лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1036/11.06.2013 г. по гр.д.№ 1405/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд .
ОСЪЖДА ТП-Д. г. с. А.,със седалище и адрес на управление – А., [улица],представлявано от Т. Х. В. да заплати на К. П. З., ЕГН [ЕГН],жив.с.Ч.,П. област, [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 450/четиристотин и петдесет/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: