О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1735/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.А.П. – пълномощник на Ю. И. К.,срещу решение от 13.11.2012 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 6179/2012 год.,с което е потвърдено решение от 29.12.2011 год.,постановено по гр.д.№ 18550/11 год. на Софийски районен съд,с което са отхвърлени обективно съединените по реда на чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ във вр.с чл.225,ал.1 КТ искове, предявени от касатора против Д. ф.”З.”,за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на уволнението,за възстановяването й на длъжността,която е заемал преди уволнението и за изплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 4536 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК без конкретно формулирани правни въпроси,като са цитирани мотивите на решения на ВКС,в които са разгледани различни казуси по приложението на чл.329 КТ.
Ответната страна Д. ф.”З.” представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и е изложил свои.Приел е,че съкращаване в щата е налице когато се намаляват бройките,определени за конкретната длъжност,както и когато всички бройки за длъжността са заличени.В случая щатните бройки за длъжността”експерт” се намаляват с 4 от общо 27 бройки,поради което съкращаването в щата е реално,независимо,че длъжността й продължава да съществува като съвкупност от функции,права и задължения.Налице е валидно взето решение ,прието по съответния ред от компетентен орган-УС на ДФ”З.”,съобразно чл.6 и чл.10 от УП на Д..Уволнението и съкращаването в щата са станали в един и същи ден,т.е.съкращаването на ищеца е станало при осъществено основание.Подборът е законосъобразно извършен,тъй като се съкращават еднакви длъжности и са изработени критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа,съобразно чл.329 КТ.След сумиране на резултатите ищцата е получила най-малко точки в сравнение с останалите служители и е предложена за уволнение.Съдът е направил извод,че съкращаването в щата при ответника е реално , подборът,извършен поради съкращаване на еднакви длъжност е законосъобразен,а съкращаването в щата е предприето от оправомощен орган ,поради което уволнението на ищцата е законно.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /под формата на собствени разсъждения върху мотивите на посочените решения/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.11.2012 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 6179/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: