О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София 10.03.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 365/2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2, ал. 2 , изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Б. В. срещу определение № 648/11.09.2014 г. по гр.д. 4801/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение от 29.04.2014 г. по гр.д. 222/2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се възстанови срок.
В жалбата са изложени съображения за недопустимост, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания акт и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
С определение № 648 от 11.09.2014 г. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Н. В. срещу въззивното определение на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д.№222/2014 г. от 29.04.2014 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се възстанови срок и е оставил в сила посоченото определение в останалата част, с която е прекратено производството по обжалване на определение, с което се отказва продължаване на срок. За да постанови обжалваното определение ВКС е приел, че касационното производство срещу въззивно определние, с което се потвърждава първоинстанционното за отказ да се възстанови срок, е недопустимо на основание чл. 274, ал. 4 вр. 280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения иск е под 5000 лв. и постановените определения не подлежат на касационна проверка.
Настоящият състав на ВКС установи следната фактическа обстановка: производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. Б. В. срещу К. К. В., В. И. В. и С. К. З.. С разпореждане от 13.05.2013 г., постановено по гр.д. 2018/2013 г. Добричкият районен съд е приел, че исковата молба е нередовна и я е оставил без движение, като е дал указания на ищцата в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането да отстрани констатираните нередовности, а именно да посочи пълен и точен адрес на ответника К. К. В., да посочи цена на иска и представи доказателства за внесена по сметката на Д. държавна такса по чл. 1 ТДТССГПК вр. чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК като представи актуална данъчна оценка на имота и скица, да посочи в какво се състои искането като въведе в петитума на иска ясно описание и пълна индивидуализация на имота, предмет на изкупуването, да впише исковата молба в Служба по вписванията. С определение № 258 от 20.06.2013 г. съдът е приел, че в предоставения едноседмичен срок указанията не са изпълнени,с оглед на което е прекратил производството. Постановеният акт е обжалван с частна жалба пред Добричкия окръжен съд и с определение № 538/06.08.2013 г., постановено по ч.гр.д. 607/2013 г. въззивният съд го е отменил като е констатирал, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата за продължаване на срок от 07.06.2013 г., подадена от ищцата. С оглед дадените задължителни указания от въззивния съд, с разпореждане от 12.09.2013 г. Добричкия районен съд е оставил така подадената молба без движение и дал възможност на ищцата да я уточни. В указания срок В. е настояла съдът да приложи правомощията си по Наредба №14/18.11.2009 г. за снабдяване с постоянен и настоящ адрес на ответницата К. К. В., както и е уточнила, че желае достатъчно срок за отстраняване на всички нередовности. Съдът е удовлетворил искането й, като е извършил служебна справка и е продължил срока за отстраняване на всички останали нередовности, посочени в разпореждането от 13.05.2013 г. с една седмица, считано от 17.10.2014 г. С определение № 422/05.11.2013 г. производството по гр.д.2018/2013 г. е прекратено, поради неотстраняване на констатираните нередовности по исковата молба. Съдът е посочил, че актът, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страните и е приел, че в продължения едноседмичен срок, изтекъл на 24.10.2014 г., ищцата не е изпълнила задълженията си. Определението е връчено редовно на ищцата на 07.11.2013 г., а на 14.11.2013 г. тя е подала молба с вх. №33753/20.11.2013 г. относно „удължаване на срок за нередовности на 1 месец или възстановяване на срока за нередовности”. С разпореждане от 06.01.2014 г., връчено на В. на 30.01.2014 г., съдът е оставил без движение молбата. С молба от 12.02.2014 г./п.к. 06.02.2014 г./ ищцата е направила пояснение, че прави искане за удължаване на срок за отстраняване нередовности по исковата молба, след което при отказ да се разгледа като молба за възстановяване на срок. Съдът се е произнесъл с определение № 42/13.02.2014 г., в което е установил, че не са налице законоустановените условия по чл. 63, ал.1 ГПК за продължаване на определения от него срок, а именно молбата да е подадена преди изтичането на срока и да са налице уважителни причини за неизпълнение на задълженията в срок, а доколкото молбата за продължаването му е подадена на 14.11.2013 г., т.е. след изтичането му на 24.10.2013 г., искането е недопустимо. Посочил е, че от своя страна молбата за възстановяване на срок е подадена в законоустановения едноседмичен срок, тъй като определение № 422/05.11.2013 г. е връчено на В. на 07.11.2013г., а молбата е изпратена по пощата с п.к. от 14.11.2013 г. Доколкото обаче молителката не е навела твърдения, нито е представила доказателства за особени непредвидени обстоятелства, попречили й да извърши своевременно процесуалните си задължения, съдът е приел, че молбата за възстановяването на срока е неоснователна и я е оставил без уважение.
Постановеното определение № 42/13.02.2014 г. по гр.д. 2018/2013 г. е обжалвано с частна жалба от ищцата пред Добричкия окръжен съд. Въззивният съд е приел, че частната жалба в частта, с която се обжалва оставянето на молбата за продължаване на срок за отстраняване на нередовности без уважение е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, а производството по нея следва да бъде прекратено. По отношение на частната жалба в частта, с която се обжалва отказът на първоинстанционния съд да възстанови пропуснатия срок, продължен с разпореждане от 17.10.2013г., въззивният съд е приел, че е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да достигне до този извод, съдът е констатирал гореизложената фактическа обстановка и е възприел изводите на районния съд, че в молбата за възстановяване на срок не са изтъкнати особени непредвидени обстоятелства, които ищцата не е могла да преодолее, освен това са налице и основанията за отхвърляне на молбата по чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК, а именно забрана да се възстановява срок, ако е било възможно неговото продължаване.
От изложените обстоятелства следва да бъде направен изводът, че производството по делото е прекратено с определение № 422/05.11.2013 г. от първоинстанционния съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, констатирани в разпореждане от 13.05.2013 г. От посоченото разпореждане е видно, че съдът е дал възможност на ищцата да посочи цена на иска и да представи доказателства за внесена по сметката на Добрички районен съд държавна такса, като представи актуална данъчна оценка на имота за определяне на държавната такса. От петитума в исковата молба може да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС от Н. Б. В. срещу К. К. В., В. И. В. и С. К. З.. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава пазарната цена на вещното право. Доколкото в кориците на делото не се съдържа актуална към предявяване на иска данъчна оценка и няма данни цената на иска да е определена съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК,а напротив давани са указания да се посочи цената на иска и съответно да се внесе държавна такса, необоснован е изводът на ВКС, че определението на въззивният съд не подлежи на касационна проверка на основание чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. При условие, че въпросът относно цената на иска не е изяснен, не следва да се ограничава процесуалното право на защита на ищеца и в частност да се ограничава достъпът до касационна проверка на това основание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 648 /11.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4801/2014 г., на ВКС, ІІІ г.о. с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Н. В. срещу определение № 246/29.04.2014 г. по ч.гр.д.222/14 г. на Добрички окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на производството по разглеждане на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: