О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София,21.05.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 1943 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Пл.Ч. – пълномощник на СД” Б., Г. и с-ие”, против определение № 5139 от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 402/ 2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав,с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 26.10.2012 год.,постановено по гр.д.№ 35762/12 год. на СРС,62 състав,с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 80 лв.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като недопустим,неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалния закон, по подробно изложени съображения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос : може ли да бъде разгледана частна въззивна жалба срещу определение за изменение на решението в частта за разноските преди разглеждането по същество на подадената въззивна жалба срещу правилността на постановеното решение или двете жалби следва да се разгледат заедно.
Ответникът по частната жалба Г. И. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима по правилата на чл.274,ал.2 вр.чл.274,ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния жалбоподател въпрос обуславя атакувания съдебен акт и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне.
С жалбата се атакува определение № 5139 от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 402 /2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, което е постановено по частна жалба срещу определение от 26.10.2012 г. на Софийски районен съд.
С определението от 26.10.2012 г. се допълва решение от 11.10.2012 г. по гр.д. № 35762/2012 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
С посоченото решение, първостепенният съд е уважил единият от предявените искове от Г. И. И. срещу СД” Б., Г. и с-ие” и допълнително с атакуваното определение го е осъдил да заплати разноски,представляващи държавна такса за първата инстанция в размер на 80 лв., т.е. постановени са два съдебни акта, единият по съществото на спора , а другият по въпроса за разноските.
СД” Б., Г. и с-ие” е подал въззивна жалба срещу решението и частна жалба срещу определението, които Софийски градски съд е разгледал в отделни производства.
По въззивната жалба е образувано гр.д. № 11026/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, което е завършило с решение № 8640 от 19.12.2013 г., с което е обезсилено решението в частта, с която наложеното „дисциплинарно наказание” на Г. И. И. е било признато за незаконно и е прекратено производството в тази част. По този иск жалбоподателят е бил осъден да заплати разноски в размер на 80 лв.
По частната жалба срещу определението за разноските, постановено от СРС е образувано ч. гр.д. № 402 от 2013 г. СГС , VІ състав и е постановено касираното определение. С него е потвърдено първостепенният съдебен акт.
Определението е неправилно,а частната жалба е основателна.
Страната може да обжалва съдебния акт за допълване на решение в частта му относно присъдени такси на основание чл. 78, ал. 6 ГПК с отделна жалба, но когато е подала и въззивна жалба срещу решението проверката по двете жалби следва да се извърши в едно производство. Въпросът за това, кой дължи държавна такса в производството по чл.344 КТ зависи от изхода на основния спор.На самостоятелен инстанционен контрол подлежат онези определения, чиято валидност, допустимост и правилност не се проверява посредством обжалване на решенията. Преценката за правилността на определението за допълване на решението в частта му за дължимата се държавна такса е обусловена от преценката за правилността на обжалваното въззивно решение. Въпросът за дължимостта и размера на държавната такса в случая, следва да бъде разрешен с оглед изхода на спора по чл. 344 КТ в едно общо производство.
Касираното определение е неправилно, защото жалбоподателят не дължи разноски, тъй като исковете не са уважени. Определението не е недопустимо, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки за неговото постановяване и липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5139 от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 402/ 2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав.
ОТМЕНЯ определение № 5139 от 13.02.2013 г. по ч. гр.д. № 402 /2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав и определение от 26.10.2012 г. ,с което се допълва решение от 11.10.2012 г. по гр.д. № 35762 /2012 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: