Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. София 20.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 5209 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.73,ал.4, вр.ал.1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба, подадена от Л. М., частен съдебен изпълнител рег. № 78* с район на действие Софийски градски съд против решение от 26.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 75/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл.68,ал.1,т.2 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 8000 лв.
Жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение комисията е приела, че извършените действия по изп. дела №№ 29,52,53,94,95,96 и 97 по описа на ЧСИ Л.М. за 2014 г. разкриват схема, при която вземането, установено с един изпълнителен лист е раздробено на множество частични вземания с цел кумулиране на разноски и такси и събирането им от длъжника, като по този начин финансовият ефект в полза на взискателите е мултиплициран многократно, че схемата представлява злоупотреба с процесуални права, че действията на взискателите не са насочени само към събиране на вземането, инкорпорирано в представения изпълнителен лист, а към създаване на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на длъжника и последващото им събиране.
Според жалбоподателя посочените изпълнителни дела са образувани по молба на правоимащо лице, с редовни от външна страна изпълнителни листове, че страните са надлежни. Поддържа, че съдебният изпълнител е обвързан с молбите, представени по делата, че са приложени и уведомления до длъжника за извършените цесии, че последните са извършени и съобщени на длъжника преди образуване на изпълнителните дела, поради което ЧСИ не може да откаже конституиране правоприемниците по делото. Поддържа също, че длъжникът не е платил задълженията си и е изпаднал в забава от деня на влизане на решението в сила, че е имал възможност да стори това, като един от начините е чрез „влог под условие” в банка.
Жалбоподателят посочва, че длъжникът [фирма] е уведомен за цесиите, видно от приложените по всяко изпълнително дело уведомления и въпреки това няма данни същият да е предприел действия за полагане на дължимата от добрия стопанин грижа. Посочва също, че в хода на дисциплинарното производство са представени съдебни актове, които са постановени именно по делата, предмет на извършваната проверка по подадени жалби от длъжника [фирма], но комисията не се е съобразила с тях. Твърди, че е представено съобщение до длъжника, с което същият е уведомен, че изпълнителните дела, предмет на проверка са прекратени на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК, вр.чл.13,ал.1 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. и изпълнителните листове са върнати на взискателя, за което са съставени протоколи.
Поддържа, че по всяко от делата има издадени постановления за намаляване на разноските, след подадени възражения от длъжника, че същите са връчени на страните, като постановленията по ИД № 29/2014 г., № 52/2014 г. и ИД № 53/2014 г. не са обжалвани и са влезли в сила, че с произнасянето по всяко постъпило възражение от длъжника и издаването на постановления за намаляване на разноските съдебният изпълнител е защитил изцяло правата на длъжника. Искането е за отмяна на обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по посочените съображения и поради това, че производството е просрочено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт Д. М. поддържа доводите в жалбата, както и мотивира становище за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност – изтекъл е шестмесечния давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение са мотивирани и в писмена защита.
Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт Ал.Д. в съдебно заседание и в писмена защита мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт К. е изразил становище за прекратяване на производството по делото по отношение на същия, тъй като неправилно е конституиран като страна по делото и евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73,ал.2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че следва да се прекрати производството по делото по отношение на ответника по жалбата Министерство на правосъдието. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 3, вр. ал. 2 ЗЧСИ решението на дисциплинарната комисия може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд и от Министъра на правосъдието включително и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата. Само в този случай той е надлежна страна в производството пред ВКС. Настоящият случай не е такъв, поради което производството по отношение на Министерство на правосъдието следва да се прекрати.
По съществото на спора съдът приема за установено следното:
Производството по дисциплинарно дело № 75/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по реда на чл.70,ал.1 от ЗЧСИ въз основа на искане на Съвета на КЧСИ с изх. № 2144/18.12.2014 г. по описа на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Л. М., рег. № 78*, район на действие Софийски градски съд, поради допуснати нарушения по изпълнителни дела №№ 20147850400029, 20147850400052, 20147850400053, 20147850400094, 20147850400095, 20147850400096, 20147850400097.
От фактическа страна с обжалваното решение е прието, че от ЧСИ Л. М. с рег. № 78*, район на действие Софийски градски съд са образувани посочените изпълнителни дела срещу [фирма]. Прието е за безспорно, че всички дела са образувани от първоначален взискател [фирма], който се легитимира като цесионер на вземане, придобито от друго дружество – [фирма], който придобил вземането на основание договор за цесия от потребители, в чиято полза с влезли в сила съдебни решения са присъдени суми срещу [фирма].
Относно изпълнителните дела е прието следното:
Изп.дело № 20147850400029 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2014 г. по гр.дело № 37925/2012 г. на Софийски районен съд за сумата 1518.85 лв. и 950.76 лева разноски. Въз основа на становището на частния съдебен изпълнител е прието, че по изпълнителното дело са конституирани като взискатели частни правоприемници на първоначалния кредитор с представени договори за цесия и уведомления до длъжника. По посоченото дело на длъжника са изпратени 10 покани за доброволно изпълнение и във всяка от тях е посочен конкретния взискател със съответния размер на вземането. За първоначалния взискател [фирма] общото задължение е 281.70 лв., включващо 10 лв. присъдени разноски по изпълнителния лист, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 121.70 лв. такси по ТТЗЧСИ. За конституираните взискатели общият размер на задължението е 263.70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски по изпълнителния лист, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 103.70 лв. такси то ТТЗЧСИ.
Изпълнително дело № 20147850400052 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2014 г. по гр.дело № 22653/2012 г. на Софийски районен съд за сумата 2595.03 лв. По делото са конституирани като взискатели частни правоприемници на първоначалния кредитор. На длъжника са изпратени 10 покани за доброволно изпълнение и във всяка от тях е посочен конкретния взискател с размера на вземането, определен за всеки от конституираните взискатели поотделно. За първоначалния взискател [фирма] общото задължение е 281.70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски по изпълнителния лист, 150 лв. разноски по ИД и 121.70 лв. такси по ТТЗЧСИ. За конституираните взискатели общият размер на задължението е определен на 263.70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски по ИЛ, 150 лв. разноски по ИД и 103.70 лв. такси по ТТЗЧСИ.
Изп.дело № 20147850400053 е образувано въз основа на ИЛ от 18.02.2014 г. по гр. дело № 34249/2013 г. на Софийски районен съд за сумата 908.88 лв. По делото са конституирани като взискатели частни правоприемници на първоначалния кредитор. На длъжника са изпратени 10 покани за доброволно изпълнение и във всяка от тях е посочен конкретният взискател със съответния размер на вземането. На първоначалния взискател [фирма] общото задължение е 281.70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски по ИЛ, 150 лв. разноски по ИД и 121.70 лв. такси по ТТЗЧСИ. За конституираните взискатели общият размер на задължението е определен на 263.70 лв., от които 10 лв. присъдени разноски по ИЛ, 150 лв. разноски по ИД и 103.70 лв. такси по ТТЗЧСИ.
С обжалваното решение е приет за безспорен фактът, че посочените три дела са прекратени. Този извод дисциплинарният състав е извел като е обсъдил приложените по дисциплинарното дело писмени доказателства – покани за доброволно изпълнение, запори по ИД №№ 94, 95 и 96 по описа на ЧСИ М. за 2014 г. Прието е, че същите изпълнителни листове, въз основа на които са образувани ИД №№ 29, 52 и 53 са използвани като основание за образуване на ИД №№ 94, 95 и 96. С оглед на това е прието, че дела №№ 29, 52 и 53 са прекратени.
Прието е, че изпълнителни дела №№ 20147850400094, 20147850400095, 20147850400096 на ЧСИ Л.М. са образувани въз основа на изпълнителни листове, а именно:
ИД № 94/2014 г. е образувано въз основа на ИЛ от 06.01.2014 г. по гр.дело № 37925/2012 г. на Софийски районен съд/въз основа на същия ИЛ е образувано ИД № 29/2014 г./.
ИД № 95/2014 г. е образувано въз основа на ИЛ от 05.02.2014 г. по гр.дело № 22653/2012 г. на СРС/въз основа на същия ИЛ е образувано ИД № 52/2014 г./
ИД № 96/2014 г. е образувано въз основа на ИЛ от 18.02.2014 г. по гр.дело № 34249/2013 г. на Софийски районен съд/въз основа на същия ИЛ е образувано ИД № 53/2014 г./
По ИД 20147850400094 има 30 взискатели, прието за установено от П. изх. № 2099/22.05.2014 г. Общият размер на вземането по това дело е 12 951 лева, от които 300 лева по изпълнителния лист, 10 500 лева разноски и 2 151 лева такси.
По ИД № 20147850400095 има 30 взискатели, установено от П. изх. № 2107/26.05.2014 г. Общият размер на вземането по това дело е 12 951 лева, от които 300 лева по изпълнителния лист, 10 500 лева разноски и 2 151 лева такси.
По ИД № 20147850400096 има 30 взискатели, установено от ПДИ изх. № 2111/26.05.2014 г. Общият размер на вземането по делото е 12 951 лева, от които 300 лева по изпълнителния лист, 10 500 лева разноски и 2 151 лева такси.
ИД № 20147850400097 е образувано въз основа на ИЛ от 14.03.2014 г. по гр.дело № 28536/2013 г. на Софийски районен съд за сумата 739.08 лева. Прието е въз основа на приложената ПДИ изх. № 2115/26.05.2014 г., че по делото са конституирани 30 взискатели. Общият размер на вземането по делото е 12 951 лева, от които 300 лева по изпълнителния лист, 10 500 лева разноски и 2 151 лева такси.
Дисциплинарният състав е приел, че по изпълнителните дела №№ 94-97/2014 г. на ЧСИ Л.М. вземането по всяко от тях е формирано както следва: 300 лева неолихвяеми вземания, присъдени със съответния изпълнителен лист, които са разделени между тридесет взискатели, 10 500 лева разноски, представляващи вземания за юрисконсултско възнаграждение в полза на тридесет взискатели, които претендират всеки от тях по 350 лева върху вземане в размер на 10 лева, 2 151 лева такси по ТТЗЧСИ в полза на ЧСИ Л.М.. Прието е, че общо вземането за такси и разноски по тези дела надвишава повече от четиридесет пъти размера на вземането, установено в изпълнителния лист/300 лева вземане – 12 651 лева разноски/.
След сезиране с възражение от длъжника ЧСИ Л.М. намалил претендираните от взискателите юрисконсултски възнаграждения както следва: по изп.дела №№ 29/2014 г., 52/2014 г. и 53/2014 г. от 150 лева на 100 лева. По изп.дела №№ 94/2014 г., № 95/2014 г., № 96/2014 г. и 97/2014 г. от 350 лева на 150 лева. Според дисциплинарния състав след намаляването на юрисконсултските възнаграждения приетите разноски са неадекватно надвишаващи претендираните по изп.лист вземания – по изп. дела №№ 29, 52 и 53 разноските за адвокат по всяко от делата са 1000 лева за вземане от 100 лева, раздробено на 10 взискатели по 10 лева. По ИД №№ 94-97/2014 г. разноските за адвокат по всяко от делата са 4500 лева при претендиран дълг от 300 лева, раздробен на 30 взискатели по 10 лева.
От правна страна е прието, че действията, осъществени по посочените изпълнителни дела по описа на ЧСИ Л.М. разкриват схема, според която вземане, установено с един изпълнителен лист е раздробено на множество частични вземания с цел кумулиране на разноски и такси и събирането им от длъжника, като финансовия ефект в полза на взискателите е мултиплициран многократно. Прието е, че тази схема представлява злоупотреба с процесуални права, че действията на взискателите не са насочени само към събиране на вземането, инкорпорирано в представения изпълнителен лист, а към създаване на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на длъжника и последващото им събиране. Според дисциплинарния състав замисълът е реализиран поради поведението на частния съдебен изпълнител, тъй като същият е признал и приел за събиране по делата претендираните от взискателите адвокатски възнаграждения и е начислил неоснователно обикновени такси и пропорционална такса върху всяко едно от вземанията поотделно. Прието е, че с действията си частният съдебен изпълнител е улеснил и е подпомогнал злоупотребата с права.
Дисциплинарният състав е посочил, че всеки от взискателите е предявил за събиране вземане в размер на 10 лева, а за осъществяването на юридическата защита по изпълнителните дела на всеки от тях е признато отделно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/150 лева.
Прието е въз основа на справка в Търговския регистър, че всички дружества-цесионери се представляват от едно и също лице и имат един и същи едноличен собственик на капитала – [фирма]. Формиран е извод, че единственият интерес на кредиторите от придобиване на вземане в размер на 10 лева е да се претендира след това юрисконсултско възнаграждение и така да се увеличи тридесеткратно ефекта от един изпълнителен лист. Посочил е, че всички дела са се развили по един и същи начин – по тях единственото изпълнително действие е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. С оглед на това е направен извода, че юрисконсутската защита е само предлог да се начислят и съберат от длъжника още суми.
Дисциплинарният състав е приел, че по ИД № № 94-97/2014 г. не са извършвани отделни изпълнителни действия по отношение на всеки от взискателите, а е изготвена обща покана за доброволно изпълнение и един общ запор. Според дисциплинарния състав приетото от ЧСИ, че всеки един от взискателите има право на отделно адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и, че ЧСИ има основание да начисли всички описани такси, определени върху размера на частичните претенции, ведно с юрисконсултските възнаграждения означава формален и повърхностен подход, че не се отчита действителния замисъл, който е осъществен по делата – да се кумулират разноски и да се съберат впоследствие от платежоспособния длъжник. Прието е, че има нарушение на ТТЗЧСИ, като таксите са начислени и събрани върху неправилно признати разноски, както и с оглед обстоятелството, че се касае до едно вземане, макар и раздробено на множество части, придобити от търговски дружества, притежавани и управлявани от едно и също лице.
По делото е прието, че ЧСИ не е страна в гражданския процес, за да носи отговорност по чл.3 ГПК. Прието е също, че като орган по изпълнението, изпълняващ правомощия, делегирани му от Държавата ЧСИ с още по-голяма грижа от тази, с която страните в процеса упражняват правата си следва да изпълнява тези правомощия. Според състава на дисциплинарната комисия дължимата грижа и критериите за добросъвестност се съдържат в разпоредбите на чл.14 ЗЧСИ, според които частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на функциите си се подчинява само на закона и в чл.29 ЗЧСИ, според които ЧСИ има задължение да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията. Посочил е, че според тези разпоредби задължение на ЧСИ е да основава действията си само на закона – т.е. да действа добросъвестно при упражняване на правомощията си и да съобразява действията си с правилата на професионалната етика. Формиран е извод, че с действията си по образуване, конституиране на последващи взискатели, приемане на необосновани и неразумни разноски по изпълнителните дела за всеки от взискателите, начисляването на такси по ТТЗЧСИ по всяка една частична претенция, вместо върху общия размер на претендираното вземане, събиране на такси по т.11 от ТТЗЧСИ по изп.дела №№ 29,52 и 53 ЧСИ е нарушил правилата на добросъвестността, залегнали като основни принципи в ЗЧСИ, както и разпоредбите на чл.14, чл.29 ЗЧСИ, чл.11,чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ.
С обжалваното решение е прието, че дисциплинарната отговорност е санкционна и вида и размера на наложените наказания следва да се съобразят с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, цялостната професионална дейност на съдебния изпълнител с оглед изискването на принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Прието е ЧСИ е професионалист, осъществяващ специализирана дейност по съдебно изпълнение, че има висока подготовка в нормативната уредба и с оглед обичайната практика, и опитните правила не може да се приеме, че е бил въведен в заблуждение относно действителната цел на разработената схема. С оглед становището на ЧСИ е прието, че същият не възприема действията си критично и не осъжда поведението на взискателите и своето собствено. Прието е, че нарушенията на ЗЧСИ и Етичния кодекс от ЧСИ Л.М. са извършени виновно, че нарушението е особено тежко, тъй като е системно, че уронва престижа на професията, че създава силен негативен обществен отзвук. Прието е, че дисциплинарното наказание следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства, че наказанието глоба в размер на 8000 лв. е съответно на извършените нарушения.
Фактическите изводи на дисциплинарния състав в обжалваното решение са основани на установените по делото факти, след цялостен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Правните изводи са съобразени с разпоредбите на чл.14, чл.29 ЗЧСИ, както и чл.11,чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по изпълнителните дела №№29, 52, 53, 94, 95, 96 и 97, всички по описа на ЧСИ Л. М. за 2014 г. са образувани по молба на правоимащо лице, с редовни от външна страна изпълнителни листове с надлежни страни, че съдебният изпълнител е обвързан с молбите, представени по делата, че са приложени и уведомления до длъжника за извършените цесии, че последните са извършени и съобщени на длъжника преди образуване на изпълнителните дела, поради което ЧСИ не може да откаже конституиране на правоприемниците по делото.
Извършените процесуални действия по всяко от изпълнителните дела №№ 29, 52, 53, 94, 95, 96 и 97 описани по-горе – цедиране на малки суми от задължението по всеки от изпълнителните листове и встъпване по изпълнителните дела на всеки от цесионерите – по първите три изпълнителни дела по 10 на брой, а по останалите по 30 на брой с предявено вземане за събиране от всеки от тях от по 10 лева и претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, което след намаляването с постановление на жалбоподателя е редуцирано до по 100 лева по първите три изпълнителни дела и на по 150 лева по останалите налага категоричния извод за злоупотреба с процесуални права от взискателите. Тези процесуални действия са зачетени от жалбоподателя в нарушение на чл.3 ГПК. Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно, какъвто е настоящият случай по всяко от посочените по-горе изпълнителни дела следва да откаже тяхната защита.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като е бил сезиран с възражение от длъжника намалил претендираните от взискателите юрисконсултски възнаграждения по всяко от изпълнителните дела и по този начин защитил правата на длъжника. От събраните по делото доказателства е установено, че по изп.дела №№ 29/2014 г., 52/2014 г. и 53/2014 г. претендираните от взискателите юрисконсултски възнаграждения са намалени от 150 лв. на 100 лв., а по изп.дело №№ 94/2014 г., 95/2014 г., 96/2014 г. и 97/2014 г. от 350 лв. на 150 лв. След това намаление на юрисконсултските възнаграждения приетите от ЧСИ разноски надвишават многократно претендираните за събиране вземания от всеки от взискателите, какъвто е и извода на дисциплинарната комисия. Следователно налице са зачетени от ЧСИ процесуални действия от взискателите, представляващи злоупотреба с права, но не и защита на правата на длъжника. Както вече се отбеляза действията на ЧСИ, подробно описани по-горе представляват нарушение на чл.14 и чл.29 ЗЧСИ и чл.11,чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ. Нарушенията са извършени виновно и са особено тежки, както е прието от състава на дисциплинарната комисия и уронват престижа на професията.
Настоящият съдебен състав преценява, че определеното дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 8000 лв. с обжалваното решение е съответно и съразмерно на тежестта на извършените нарушения от жалбоподателя. Посочените изводи не се променят от обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е представил писмо изх. № 172/30.01.2015 г. до [фирма], с което дружеството е уведомено, че изпълнителните дела, посочени по-горе са прекратени на основание чл. 433,ал.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението на комисията, тъй като е изтекла погасителната давност по чл.69,ал.1 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност. Откриване на нарушението по смисъла на чл.69,ал.1 ЗЧСИ е узнаване на нарушението от органа по чл.70,ал.1 ЗЧСИ, който е направил искането за налагане на дисциплинарно наказание. Моментът на узнаване на нарушението е началото на шестмесечния давностен срок, в който органа по чл.70,ал.1 ЗЧСИ следва да направи предложение за налагане на наказание.
Съгласно т.12 от т.решение № 2/2013 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл.69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато Председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на ЧСИ. В настоящият случай органът по чл.70,ал.1 ЗЧСИ – Съвета на камарата на ЧСИ е узнал за нарушенията на ЧСИ Л.М. с постъпване на жалбата от [фирма] на 19.06.2014 г. в администрацията на КЧСИ и това е началото на шестмесечния давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. Съвета на камарата на ЧСИ е сезирал Председателя на дисциплинарната комисия за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя на 18.12.2014 г. – в рамките на шестмесечния давностен срок по чл.69,ал.1 ЗЧСИ. С оглед на това не е изтекла погасителната давност по чл.69,ал.1 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за извършените нарушения, описани по-горе.
Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК на ответника Министерство на правосъдието и на ответника Камара на частните съдебни изпълнители следва да се присъдят направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение – по 300 лв. на всеки от тях.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Прекратява производството по делото по отношение на Министерство на правосъдието на РБългария.
Оставя в сила решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България от 26.06.2015 г., постановено по дисциплинарно дело № 75/2014 г.
Осъжда Л. Е. М., рег. № 78*, район на действие Софийски градски съд, с адрес [населено място], [улица],ет.1 да заплати на Министерство на правосъдието сумата 300 лв. разноски за съдебното производство, а в полза на Камарата на частните съдебни изпълнители да заплати сумата 300 лв. разноски за съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в частта, с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: