2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 06.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3952/2019 год.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. М. Е.-В., пълномощник на И. А. П. с искане да бъде допълнено определение № 499/25.11.2019 г. по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че молителят като ответник в частното производство е поискал заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение още с отговора на частната жалба, но съдът не ги е присъдил, тъй като доказателствата за направени такива – банковото бордеро, не е било придружено с превод на български език.Представя превод на български език на банковото извлечение за плащане на адвокатско възнаграждение на адв. М. Е.-В., съгласно разпоредбата на чл. 185 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл. 248 ГПК намира за установено следното:
Молбата е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е изпълнена, като молбата е връчена на ответника по нея чрез процесуалния му представител адв. И. З.. В писмения отговор е взето становище за недопустимост и неоснователност на молбата.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С определение № 499/25.11.2019 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е потвърдил определение № 2009/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4944/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на С. В. С. за изменение на постановеното по делото решение от 14.03.2019 г., в частта за разноските.
Разноски не се присъждат в производство по чл. 248 ГПК, тъй като същото не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК на И. А. П. за изменение /допълване/ на постановеното определение № 499 от 25.11.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: