О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3142 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. К. М., чрез адв.Х. М. против решение № 938/10.02.2015 г. по гр.дело № 2640/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № III-117-242/12.11.2013 г. по гр.дело № 8239/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната част относно ползване на семейното жилище. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. следва ли да се произнесе съда в противоречие на исканото разпределение на ползване, като създава поводи за конфликти между бившите съпрузи, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 116/11.04.2011 г. по гр.дело № 466/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. налице ли е превишаване на правомощията на съда при постановяване на решението и непроизнасяне по възражения, повдигнати от ищеца относно основанията за обжалване, 3. налице ли е ограничаване на правата на ищцовата страна, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск за ползване на семейното жилище, обективно съединен с иск за развод по чл. 49 СК.
Прието е, че първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано в частите относно прекратяване на брака, фамилното име и държавната такса.
От фактическа страна е прието, че Софийски районен съд е бил сезиран от М. М. с иск за прекратяване на брака. В хода на делото последният е направил искане за предоставяне на него ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], кв.”Б., [улица] със съответното му разпределение – ползване на част от първия етаж и на част от втория етаж, като алтернативно е претендирал предоставяне на втория етаж на същото.
Ответницата по иска Н. М. в отговора по исковата молба е заявила съгласие за прекратяване на брака, без да се издирва вината, като относно разпределение на ползването на семейното жилище е претендирала първият етаж на къщата да се предостави за ползване на съпруга М. М., а вторият надпартерен етаж от къщата да се предостави за ползване на нея, поради това, че този етаж реално се ползвал и от децата им, макар и пълнолетни, заедно с внуците им.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за установено, че дълги години страните са живеели фактически разделени, като раздялата им е настъпила около 1998 г., поради напускане на семейното жилище от ищеца. Прието е за установено от показанията на разпитаните свидетели, че при раздялата на страните вторият етаж от семейното жилище на страните е бил недовършен, в груб строеж, и е завършен след това – в отсъствието на ищеца. Прието е също, че довършването на втория етаж от семейното жилище е било извършено в отсъствието на ищеца, с помощта на децата на страните и роднини. Посочил е, че при завръщането на ищеца М. в семейното жилище преди няколко години същият се е установил на втория етаж, който бил обитаван от ответницата, заедно с децата на страните, като бил предвиден за последните.
Прието е за установено, че семейното жилище е това на адрес [населено място],[жк], [улица] представлява къща на два етажа.
Въз основа на изслушаната СТЕ от въззивния съд е прието, че къщата се състои от два етажа. Първият етаж в момента на огледа представлява едно жилище и се състои от кухненски бокс, трапезария, дневна, две стаи и санитарен възел, и цялото жилище се ползва. На втория етаж има обособени две самостоятелни жилища, като всеки апартамент е с отделен вход към стълбищната площадка. Единият апартамент е с изложение юг – изток и се състои от коридор, кухненски бокс с трапезария, три стаи, балкон и санитарен възел – без мазилка в две от стаите, няма вътрешни врати на апартамента, във всички помещения няма подова настилка. Съдът е направил извода, че този апартамент към момента не е пригоден за живеене. Прието е, че вторият апартамент на втория етаж е този с изложение юг – запад и се състои от коридор, кухненски бокс с трапезария, дневна, балкон, две стаи, като едната е преходна от дневната, и санитарен възел, че същият е в завършен вид – прозорци, подови настилки, шпакловани стени и тавани, оборудван санитарен възел.
От правна страна съдът е преценил за правилен извода на районния съд, че по насрещните искания за втория етаж от семейното жилище следва да се даде предпочитание на жената, тъй като този етаж е бил завършен през отсъствието на ищеца.
Прието е, че претендираното в хода на производството разпределение от ищеца на ползването на семейното жилище – част от първия етаж и част от втория етаж не е технически издържано и има различие от действителното състояние – съобразно СТЕ състои се от три апартамента, а не както ищецът е посочил четири апартамента – по два на етаж. Според въззивния съд при така претендираното разпределение на семейното жилище страните биха контактували непрекъснато и това би довело до техни конфликти, което губи смисъла на предоставяне ползването на семейното жилище при условията на разпределение.
Съдът е преценил за неоснователно алтернативното искане на ищеца за предоставяне ползването на втория етаж от семейното жилище на него, а първият етаж на ответницата. Възприет е извода на първоинстанционния съд, според който е дадено предпочитание на жената да ползва тя втория етаж от семейното жилище, поради основното му довършване в отсъствието на ищеца. Въззивният съд е приел, че в завършения и оборудван апартамент на този етаж живее семейството на пълнолетната дъщеря на страните, която има запазени права и ответницата ползва част от този апартамент на втория етаж. Съдът е изложил и доводи по уточнението на ищеца, извършено в хода на устните състезания, че претендира ползване на апартамента на втория етаж с изложение юг – изток, като е приел, че този апартамент е в незавършен вид и поради това самостоятелно не може да бъде предмет на предоставяне за ползване. Прието е, че апартаментът на първия етаж е в добро състояние и завършен вид, ползва се и от семейството на пълнолетния син на страните,който също има запазени права, като няма основание същото да не бъде предоставено за ползване от ищеца. Доводите за налична ипотека върху тази част от семейното жилище съдът е преценил като неотносими в настоящото производство.
По тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за законосъобразност на първоинстанционното решение и е потвърдил същото в частта относно ползване на семейното жилище.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението – т.1,т.2 и т.3, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че всеки от въпросите в т.1,2 и т.3 от изложението не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно всеки от въпросите не представлява правен въпрос и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и също не са правни въпроси съобразно посочената практика на ВКС. В същото тълкувателно решение – № 1/2010 г. по т.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Както се посочи всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не са правни въпроси. На това основание не следва да се допусне касационно обжалване както се посочи по-горе, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя М. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 938/10.02.2015 г., постановено по в.гр.дело № 2640/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 40050/26.03.2015 г., подадена от ищеца М. К. М., чрез адв.Х. М., съдебен адрес, [населено място], [улица]-101,вх.А, партер, ап.А-22
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: