О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София 16.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 1773 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба 7747/03.07.2015 г. от А. К. А. срещу определение № 365/16.06.2015 г. по ч.гр.дело № 2726/2015 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. К. А. срещу определение № 10922/26.05.2014 г. по ч.гр.дело № 3270/2014 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което да се разгледа подадената частна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е обжалвано определение на окръжен съд, постановено като въззивна инстанция по жалба срещу акт на районен съд, издаден в заповедно производство. Прието е, че съгласно т.8 от т.решение № 4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Според съда заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чиито акт е окончателен редът за инстанционен контрол е изчерпан. Прието е също, че атакуваното определение с частната жалба е в обхвата на хипотезата на т.8 от посоченото тълкувателно решение, поради което подадената частна жалба е недопустима. Формиран е извод, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото да се прекрати.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
По подадено от [фирма] [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е образувано гр. дело № 48220/2012 г. на Софийски районен съд. По посоченото дело на 30.01.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист от същата дата за сумата 23723.31 лв., представляваща незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 12.10.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 915.37 лв. за периода от 30.01.2012 г. до 04.04.2012 г., наказателна лихва в размер на 1241.84 лв. за периода 07.02.2012 г. до 11.10.2012 г., 517.61 лв. държавна такса и 708.80 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20137910400208 по описа на ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 79*. В двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение А. А. е подала молба с искане за спиране на принудителното изпълнение .
С определение от 20.08.2013 г. по гр.дело № 48220/2012 г. на Софийски районен съд е оставено без уважение искането на длъжника А. А. за спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 20137910400208 по описа на ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 79*. Първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.420 ГПК.
С определение № 10922/26.05.2014 г. по ч.гр.дело № 3270/2014 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на А. А. срещу определението от 20.08.2013 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката по чл.420,ал.2 ГПК за спиране изпълнителното производство по изп.дело № 20137910400208 по описа на ЧСИ Т. В.-Н., рег. № 79*. Въззивният съд е приел, че не са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420,ал.2 ГПК, че вземането не се дължи, даващи основание да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи от жалбоподателката. Приет е за законосъобразен изводът на СРС за неоснователност на молбата по чл.420,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното определение на Софийски градски съд като въззивна инстанция е срещу определение на Софийски районен съд, издадено в заповедно производство. Според т.8 от т.решение № 4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в същото тълкувателно решение въззивните актове постановявани в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, тъй като същото производство е уредено от закона като двуинстанционно. В този смисъл са и изводите на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване, тъй като попада в категорията „други производства”, свързани с исковия процес по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. С оглед на това заповедното производство не е „друго производство” свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство – т.8 от цитираното т.решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 365/16.06.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 2726/2015 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. К. А. срещу определение № 10922/26.05.2014 г. по ч.гр.дело № 3270/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: