О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София 23.02.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4920 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Д. И. Д. и Г. А. Д., чрез адв. Л. Г. срещу решение от 10.04.2014 г. по гр.дело № 1389/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 01.11.2013 г. по гр.дело № 921/2013 г. на Софийски районен съд и е признато за установено по искове с пр.осн.чл.422, ал.1,вр.чл.124, ал.1 ГПК, предявени от [фирма] [населено място], против Д. И. Д. и Г. А. Д., че Д. И. Д. и Г. А. Д. дължат на [фирма] [населено място] сумата по ? от 3 684.91 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.09.2009 г. до м.05.2012 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ап.114, ап.22, аб. № 186***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и по ? от сумата в размер на 646.66 лв., представляваща лихва за забава, считано от първия ден след срока на плащане на всяко задължение до 29.09.2012 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело № 21311/2012 г. на СРС.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателите същите, като купувачи на топлоснабдения имот не са заявявали откриване на партида при ищеца и не са заявявали воля за встъпване в договорни отношения с ищеца-продавач. Поддържат, че според трайно установената съдебна практика след прехвърляне на собствеността, ако не е подадено заявление за промяна на партидата според ОУ на [фирма] предишният собственик остава задължен за ползваната след прехвърляне на имота топлинна енергия, че до закриване на партидата страна в облигационното отношение продължава да е предходният собственик. Поради това считат, че решението на въззивния съд, с което е прието, че дължат суми, представляващи стойност на ползвана топлинна енергия за посочения в решението период от време е незаконосъобразно и следва да се отмени, а предявените искове се отхвърлят.
В касационната жалба е инкорпорирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и са поставени правните въпроси:1. при липса на заявление за закриване/откриване на партида и предвид разпоредбата на чл.41 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и чл.61,ал.1-3 от ОУ за 2008 г. на Т./чл.47, ал.3 ОУ за 2002 г. и чл.59, ал.2 от ОУ за 2005 г./ кое е задълженото лице със сметки към Т. С. ЕАД след прехвърлянето на собствеността – старият или новият собственик на имота? 2. от кой момент старият собственик на имота се счита, че не е в договорни отношения с топлопреносното предприятие – от момента на промяната на правото на собственост или от момента, в който титулярът на правото направи писмено изявление по реда на чл.41 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването и чл.61 от Общите условия/чл.47,ал.3 ОУ от 2002 г. и чл.59, ал.2 от ОУ от 2005 г., 3. автоматично ли възникват по силата на закона договорните отношения между топлопреносното предприятие и собственика на имота или той следва да изяви воля за встъпване в договорни отношения с предприятието, 4. ако се приеме, че договорните отношения възникват автоматично по силата на закона от момента на придобиване на собствеността върху имота, то следва ли да се приеме, че купувача на енергия е неидентифицирано лице, доколкото топлопреносното предприятие не знае за неговото съществуване и за обстоятелството, че е придобил имота? Ако е неидентифицирано лице, то следва ли да се счита за валидно сключен такъв договор при който липсва индивидуализация на една от страните? 5. При положение, че в Общите условия на топлопреносното предприятие съществува клауза изрично указваща на стария собственик, че следва да закрие партидата си и в случай, че не го направи той остава задължен с последващите сметки след прехвърляне правото на собственост, обвързан ли е той от тази клауза и възникнало ли е задължение за новия собственик да заплати сумите или следва единствено да се съобрази кой е „потребителят на енергия” след прехвърлянето на вещното право? 6. при неизпълнение на договорното задължение за закриване на партидата, съответно за откриване на партидата старият или новият собственик дължи цената за потребена топлинна енергия след прехвърлянето на собствеността върху топлоснабдения имот? 7. какво е значението на заявлението за откриване/промяна/ закриване на партида? Следва ли такова заявление да се тълкува като желание за встъпване/прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия? 8. намира ли чл.62 З. приложение в отношенията с топлопреносното предприятие и следва ли да се приеме, че ако не бъде отправено искане до него за продажба на енергия /със заявление за откриване на партида/, то следва ли да се дължи цена за доставена енергия? 9. може ли съда сам да прави преценка кое е задълженото лице спрямо „Т. С.” при условие, че никоя от страните по делото не е навела твърдение за нищожност на чл.61 от Общите условия/чл.47,ал.3 ОУ от 2002 г. и чл.59,ал.2 от ОУ от 2005 г./, 10. при наличие на няколко наследника, които се явяват съсобственици на топлоснабден имот и при положение, че само един от тях е подал заявление за откриване на партида, този наследник, който си е открил партидата ще дерогира ли другите съсобственици/сънаследници/ от задължението им за заплащане на топлинна енергия или всички ще дължат съразмерно на наследствения си дял или солидарно? Ако всички дължат съразмерно на наследствения си дял или солидарно, то тогава какво е значението на заявлението за откриване на партида, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и които са решавани противоречиво от съдилищата.
В изложение към касационната жалба са поставени и въпросите относно значението на „заявлението за откриване на партида”, за правното значение на обстоятелството на кое лице се води партидата в Т. С. ЕАД, както и за обстоятелството откога правните субекти се считат в договорни отношения с топлопреносното предприятие, дали от момента на придобиване на собствеността/вещното право на ползване на топлоснабден имот или от момента на подаване на заявлението за откриване на партида, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и които са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са решения на състави на СГС и на Софийски районен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] и третото лице помагач на страната на ответника [фирма] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
От фактическа страна е прието, че съобразно представения нот. акт № 53/2007 г. жалбоподателите-ответници са придобили собствеността върху апартамент № 22, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] считано от 02.05.2007 г. – преди претендирания процесен период. Приел е също, че със заявление -декларация, приложено по делото ответникът Г. А. Д. е поискал да се извърши смяна на партидата за процесния имот.
Прието е за установено въз основа на приетата СТЕ, че процесният имот е топлоснабден и че за исковия период от м.12.2007 г. до м.05.2012 г. реално е ползвана топлинна енергия, стойността на която е начислена от ищеца в съответствие с нормативните изисквания.
От заключението на ССЕ е установено, че за процесния период задълженията за ползвана топлинна енергия са в размер на 5797,38 лв., съответно за периода 01.09.2009 г.-м. 05.2012 г. задължението за главница е в размер на 3 684,91 лв., а за лихва за забава на 646,66 лв.
Въззивният съд е приел за установено, че ответниците-жалбоподатели са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката.
Взети са предвид разпоредбите на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./, според които продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. С оглед на това е прието, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Приел е също, че този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия с оглед разпоредбите на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, че топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съдът е направил извода, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Прието е също, че според пар.1,т.42/отм.считано от 17.07.2012 г./ от ДР на ЗЕ не е от значение на чие име се води партидата, а кой има качеството на потребител и съответното задължение за заплащане на извършеното потребление.
Въззивният съд е изложил доводи по възражението на ответниците-жалбоподатели за кратката/тригодишна/ погасителна давност. Прието е, че процесните задължения се погасяват с изтичане на кратката погасителна давност, че задължението на потребителя е за периодично плащане по смисъла на чл.111,б.”б” ЗЗД. Взето е предвид ТР от 18.05.2012 г. по т.дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на исковата претенция, а именно да се признае за установено по отношение на [фирма], че ответниците дължат сумите по ? от 3 684.91 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м.09.2009 г. до м.05.2012 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.22, абонатен № 186605, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и по ? от сумата 646.66 лв., представляваща лихва за забава, считано от първия ден след срока на плащане на всяко задължение до 29.09.2012 г. Прието е, че искът до пълния предявен размер от 6585.18 лв. главница и 1386.39 лв. за законна лихва и за съответните периоди е неоснователен. В отхвърлената част на предявените искове решението на въззивния съд е влязло в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.п.1,2,3,4,5,6,7,8, 9 и 10-ти от касационната жалба/в тази част същата представлява изложение/ и по въпросите, поставени в изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Всеки от посочените въпроси от жалбоподателите не е разрешаван от въззивния съд с обжалваното решение и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед на това съдът преценява, че всеки от тези въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите Д. И. Д. и Г. А. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.04.2014 г. по гр.дело № 1389/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 55864/09.05.2014 г., подадена от ответниците Д. И. Д. и Г. А. Д., двамата с адрес [населено място], [улица], ет.4,ап.10, чрез адв. Л. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: