О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 546/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Р. С. – процесуален представител на [фирма] – С., против въззивно решение № 7264/27.10.2015 г. по гр.д.№ 9980/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №II-59-299/23.09.2014 г. по гр.д.№ 24308/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Н. Ц. Б. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и чл.128, т.2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Какви са обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, съгласно нормата на чл.189, ал.1 КТ и по-конкретно, които определят тежестта на нарушението. И дали стойността на имуществото, предмет на установените липси, респективно на извършеното нарушение, е определящо обстоятелство за тежестта на нарушението ; 2. Как се преценява тежестта на нарушението по смисъла на чл.189, ал.1 КТ – в зависимост от стойността на стоките, с които работникът се е разпоредил в нарушение на задълженията си или в зависимост от степента на противоправност на деянието, когато основната трудова функция на работника му дава неограничен достъп до всички стоки и ключови клиенти на работодателя, при това, когато с противоправното деяние са нарушени конкретно поети от работника задължения да спазва вътрешно организационните правила на работодателя, в това число процедурите по движение, контрол, съхраняване на стоки и документооборота, свързан с движението на стоките и др. материални ценности .Позовава се на противоречие с постоянната практика на ВКС – решения постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 112/07.04.2015 г. по гр.д.№ 4587/2014 г. и решение № 389/04.10.2012 г. по гр.д.№ 282/ 2012 г., и двете на ВКС ,IV г.о.
Ответната страна – Н. Ц. Б. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че възражението за погасяване на претенциите по давност, на основание чл.358, ал.1, т.2 КТ е неоснователно, позовавайки се на разясненията, дадени в т.4 от ТР№1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ е приел, че визираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарни нарушения са доказани.В конкретния случай съдът е приел, че в мотивите на процесната заповед за уволнение е посочено, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в недоставяне на стоки на клиенти на дружеството /подробно описани в заповедта като вид и бройка на артикулите/ и невръщането на същите стоки в склада, което е довело до тяхната липса. Предвид правомощието си да определи съответстващата на твърдяното нарушение негова правна квалификация, съдът намира, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание злоупотреба с доверието на работодателя /чл. 187, т. 8, пр. 1-во от КТ/; неизпълнение на възложената работа /чл. 187, т. 3 от КТ/; увреждане на имуществото на работодателя /чл. 187, т. 9 от КТ/ и неизпълнение на законни нареждания на работодателя /чл. чл. 187, т. 7 от КТ/. Изложени са също така съображения, че ищецът не оспорва съдържанието на изложеното в мотивите на процесната заповед за уволнение, като е налице признание, че действително посочените артикули не са били доставени от него на клиенти на дружеството.Съдът е достигнал до извод за безспорно установена по делото липса, отговорност за която следва да носи ищецът, доколкото съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика, негово е задължението да отговаря за правилното съхранение на готовата продукция и доставянето й във веригите на ключовите клиенти, съгласно одобрени маршрути и заявки, както и да отговоря за стопанисването, съхранението и продажбата на стоката, в това число и за отчитането на събраната сума. Прието е също така, че това представлява и злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, както и неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187, т.3 КТ. Изложени са и изводи, че деянието на ищеца обхваща и фактическия състав на нормата на чл. 187, т. 7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя, изразяващи се в нарушение на Процедурата за отчетност и ревизии на материално-отговорните лица в предприятието, в сила от 01.04.2007г. и „Процедура за контрол на паричните потоци и документооборот в [фирма]”, утвърдени от управителя на ответното дружество, имащи характеристиката на вътрешно-организационен акт. Служителят е нарушил посочените в тези правила процедури по отчетност на материално-отговорните лица и задължението за осъществяване на контрол на паричните потоци и документооборота.
Независимо от изложеното, въззивният съд е приел, че предявените искове са основателни, предвид разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Изложени са изводи, че доколкото се касае до имуществено нарушение, то от съществено значение за неговата тежест е стойността на отнетото имущество – ако то е на незначителна стойност, то и незначителна е и тежестта на нарушението, предвид общия принцип в областта на наказателното и административнонаказателното право, а при наличие на несъмнено ниска стойност на имуществения обект на посегателство е налице и ниска обществена опасност, предвид стойността на въпросните 2 броя „чио крайкингс сирене” и 6 бр. „чио екстра сметана” /които са хранителни стоки/. При това, дори да не са били върнати от ищеца, вредата за работодателя подлежи на обезщетяване в пълен размер съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, т.е. непоправими и значителни вредни последици за работодателя не са настъпили. Поради това ниската стойност на имуществото обуславя и ниска тежест на нарушението, а е налице и признание от ищеца за извършеното нарушение в обясненията му по чл. 193, ал. 1 КТ, което поведение също следва да бъде взето предвид съобразно чл. 189, ал. 1 КТ. Отчетено е и дисциплинарното минало на ищеца – липсата на налагани преди това дисциплинарни наказания. Изложени са и изводи за основателността на иска по чл.128, т.2 КТ.
Касационната жалба е частично процесуално недопустима. Въззивното решение,в частта,в която исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280,ал.2,т.1 ГПК , тъй като цената на всеки един от тези искове е под 5000 лева. Поради това касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част, а именно по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ,тъй като въззивно решение подлежи на касационно обжалване и касационната жалба е подадена в законния срок.
Поставените въпроси отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и се свеждат до приложението на чл.189, ал.1 КТ. По тези въпроси въззивната инстанция е извършила точна преценка за нарушение от страна на работодателя на чл. 189 КТ. Съобразила е характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от неизпълнението на трудовите задължения.Решаващите изводи, че дисциплинарното нарушение в контекста на трудовите функции на ищеца не сочи на задължение по опазване на сериозни като парична стойност материални блага, както и че то не разкрива белези за тяхното застрашаване и нарушаване са в съответствие с практиката по чл.290 ГПК, намерила своя израз в редица решения на ВКС, ГК, а именно по гр.д.№ 1102/2012 г., по гр.д.№ 242/2012 г. на III г.о., по гр.д.№ 1417/2011 г. на III г.о., по гр.д.№ 94/2009 г. на III г.о., по гр.д.№ 1040 на IV г.о. и други. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в тълкувателното решение – конкретизация и обосновка на специфична предпоставка.Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от адв. Р. С. – процесуален представител на [фирма] – С., против въззивно решение № 7264/27.10.2015 г. по гр.д.№ 9980/2015 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., IV-Б въззивен състав, в частта,в която исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба през друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7264/27.10.2015 г. по гр.д.№ 9980/2015 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, в останалата част.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: