О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 08.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4667/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв.Р.Б. – процесуален представител на Р. у. „А. К.“ – филиал Р. против въззивно решение № 82/06.07.2015 г. по гр.д.№ 148/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд,с което е отменено решение № 123/09.04.2015 г. по гр.д.№ 16/2015 г. по описа на Разградски районен съд, в частта, с която предявеният от Д. Р. М. против Р. у. „А. К.“ – филиал Р. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3,КТ е отхвърлен и е постановено осъждане на университетът да заплати на ищеца сумата 2002,20 лева,представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа,поради незаконно уволнение за периода от 28.03.2015 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Потвърдено е решението на районния съд в останалата част по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: дали е незаконна заповедта за уволнение в случай, че в нея липсва фактическо описание на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение като такова се съдържа в полученото от служителя предизвестие; може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта, който не е наведен с исковата молба; налице ли е въведено ново изискване по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 КТ за заемане на длъжността „асистент“, а именно притежаване на научна и образователна степен „доктор” и в случай, че е въведено такова на какво основание трябва да се прекрати трудовото правоотношение със служителя, който не отговаря на новото изискване – дали това по чл.328, ал.1, т.11 КТ или по чл.328, ал.1, т.12 КТ; налице ли е обективна невъзможност за заемане на длъжността”асистент”по смисъла на чл.328,ал.1,т.12 КТ след изтичане на четири годишния срок по §5,ал.5 вр.ал.4 ДР на ЗРАСРБ и представлява ли това основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ или следва да бъде прекратено на основание чл.328,ал.1,т.12 КТ ; налице ли е запазване на трудовото правоотношение с лице, което е назначено на длъжността „асистент“ преди изменението на чл.17 ЗРАСРБ в редакцията от ДВ, бр.101/2010 г. Позовава се на решения на ВКС и решения на РС-Разград и ОС-Разград – не влезли в сила.Твърди,че по въпроси № 1 и 2 е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК,а по въпроси № 3 – 5 се позовава бланкетно на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна – Д. Р. М., посредством процесуалния си представител – адв. М.М., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна,с оглед на безспорно установената фактическа обстановка : страните по спора за сключили трудов договор на 16.02.2010 г., съгласно който ищецът М. е заел длъжността „асистент към катедра ХХТ“ във филиал на Р. у. „А. К.“ ; на 20.05.2011 г. е подписано допълнително споразумение за длъжността „асистент, висше училище“ в катедра „Химия и химични технологии“ ; в началото на месец декември 2014 г. М. е получил предизвестие, с което работодателят го е уведомил за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор на длъжността повече от 4 години, съгласно чл.17 ЗРАСРБ и чл.44 от ППЗРАСРБ ; със заповед № 010/19.12.2014 г., връчена на същата дата трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.01.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Направила е извод за незаконосъобразност на издадената заповед с мотив, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните по причина, която е извън другите специално уредени в Кодекса на труда, като причините породили тази нова обстановка следва да произтичат от фактори, независещи от волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещни задължения по трудовото правоотношение е следствие за изпълнението на насрещните задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства, които следва да бъдат посочени от работодателя в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, което в случая не е налице. Прието е, че посоченото в предизвестието основание – невъзможност лицето да заема академична длъжност „асистент“ повече от 4 години, съгласно чл.17 ЗАРСРБ и чл.44 ППЗАРСРБ, сочи на основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ – промяна в изискванията за прекратяване за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.Този извод е основан на практиката на ВКС, че при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, настъпила след сключването на трудовия договор, извън случаите на промяна на изискванията за образование и квалификация е приложима разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 КТ.В настоящи случай е установено, че след сключването, като безсрочен на трудовия договор между страните , с влизане в сила на разпоредбите на чл.17 ЗРАСРБ и чл.44, ал.2 ППЗАРСРБ е променен срокът за заемане на длъжността „асистент“, с което е въведено ново изискване за заемане на длъжността „асистент“. Поради това въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че в предизвестието са посочени две различни основания за уволнение,а в обжалваната заповед липсва фактическо описание на основанието за уволнение и неяснота, поради което тя е немотивирана и съдът не следва да се произнася по същество. Освен това визираните изводи са обосновани и с тълкуването на §5, ал.2 и ал.4, т.1 ПЗР на ЗРАСРБ.С оглед основателността на главния иск са уважени и акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ до размера на претендираното обезщетение,ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид /съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ВКС,ОСГТК/ , че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Изводите в обжалваното решение са в съответствие с постоянната съдебната практика на ВКС.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като поставените въпроси са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Действително съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В процесния случай обаче ищецът е оспорил с исковата молба уволнението като незаконно поради това, че въведените нови изисквания със ЗРАСРБ не се прилагат за него,тъй като към влизането в сила на закона той вече е заемал длъжността „асистент”. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца като асистент е незаконно, тъй като трудовият му договор е сключен преди влизане в сила на Закона за развитието на академичния състав в РБ, а съобразно изричната разпоредба на § 5, ал. 4, т.1 ПЗР на ЗРАСРБ трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и звания, се запазват на следните академични длъжности: за „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен – на академичната длъжност „асистент“. Според въззивния съд въведените от ЗРАСРБ изисквания за образователна и научна степен „доктор” за длъжността „асистент“ действат занапред /ex nunc/ и не се отнасят до статута на ищеца, чието трудово правоотношение е възникнало по време на действието на отменения Закон за научните степени и звания.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че практиката на ВКС,на която се позовава касатора е неотносима в настоящия случай- предметът на спора не е дисциплинарно уволнение и не касае липсата на мотиви.Липсват данни останалите съдебни актове,на които се позовава да са влезли в сила,а и такива твърдения не са наведени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 82/06.07.2015 г.,постановено по гр.д.№ 148/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: