О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София,01.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 355/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р.И. – А., процесуален представител на Т. Л. С.,против въззивно решение от 08.11.2013 г.постановено по гр.д.№ 9388/2013 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 27.05.2013 г. по гр.д.№ 47263/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Л. С. против “А. М.”обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ във вр.чл.225,ал.1 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като от значение за точното прилагане закона и за развитие на правото са въпросите – правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на А. “М.” по прилагането на ПМС №129/26.6.2012 г. за привеждане на поверената му администрация в съответствие с новите изисквания на К., като на служителите по трудово правоотношение , заемащи длъжности, определени за заемане от държавен служител не са информирани за предстоящите промени и не им предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение и в случая задължен ли е работодателят да приложи чл.329 КТ, след като в ПМС №129/2012 г. засяга и служителите по трудово правоотношение;относно упражненото право на уволнение по чл.325, т.12 КТ определени ли са в § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание.Противоречива е практиката по въпроса-правилно ли е упражнено правото на уволнение по чл.325,ал.1,т.12 КТ след като съществува определено несъответствие между двете длъжности и съгласно наредбата за прилагане К., която приповтаря Наредбата на ЕКДА, както и дали заповедта е законосъобразна с оглед разпоредбите на чл.8 и чл.7в КТ.Позовава се на решения на ВКС и ВАС.
Ответникът по касация “А. М.” не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325,ал.1,т.12 КТ е законосъобразно, тъй като по безспорен начин е доказано визираното основание за прекратяване на трудовия договор, а именно че ищцата е заемала длъжността “старши митнически специалист”, която длъжност е определена с § 9, т.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129/26.06.2012 г.,в сила от 01.07.2012 год., за заемане по служебно правоотношение. Съдът е стигнал до извод, че длъжностното разписание е било в съответствие с Единния класификатор на длъжностите в администрацията от 2004 год.,а определянето на процесната длъжност за заемане по служебно правоотношение е станало по силата на закона – Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129/26.06.2012 г. Освен това въззивната инстанция е приела, че за работодателя не е съществувало задължение да назначи ищцата на новата длъжност, тъй като тя не е отговаряла на специфичните изисквания за заемането й като държавен служител – не е имала образователна степен „бакалавър”, както и дали законосъобразно й е отказано да бъде назначен като държавен служител, тъй като това не е елемент от фактическия състав на чл.325,ал.1, т.12 КТ.Заявлението на ищцата за преназначаването й на длъжността”специалист”или на друга подходяща длъжност в съответствие с професионалната й квалификация и натрупания професионален опит не задължава работодателя да сключи такъв договор,тъй като има характер на предложение за сключване на нов договор,за който ищцата няма право.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като поставените въпроси са решаващи за изхода на спора,а изводите на въззивната инстанция са съобразени с многобройната и непротиворечива задължителна практика по чл.290 ГПК – решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д. № 1414/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 530/29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС /представено от касационния жалбоподател/, решение № 232/22.03.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС /също представено от касационния жалбоподател/, решение № 405/28.06.2010 г. по гр.д. № 773/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 117/23.04.2012 г. по гр.д. № 967/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 110/09.06.2011 г. по гр.д. № 329/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и др. ,според която за законосъобразността на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно да е налице условието съответната длъжност, заемана по трудовото правоотношение, с административен акт на компетентния за това орган или с нормативен акт да е определена за заемане от държавен служител – по служебно правоотношение. В съответствие с практиката и при точно приложение на материалния закон – на § 9, ал. 1 от НПКДА, са изводите на въззивния съд,а именно, че длъжностите, визирани в тази правна норма, заемани по трудовото правоотношение, между които и процесната, заемана от касатора -ищец, длъжност „старши митнически специалист”, предвид и новото щатно разписание при работодателя, са били трансформирани като функции, които са продължили да съществуват – в рамките на длъжност, която е определена за заемане по служебно правоотношение, с което фактическият състав на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е бил осъществен. В съответствие с константната практика по прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 329 от КТ са и изводите на въззивния съд, че фактическият състав на посоченото основание за уволнение не включва други елементи, освен определянето на длъжността за заемане от държавен служител, както и че при това основание за уволнение извършването на подбор по чл. 329 от КТ не намира приложение.Не е налице и основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като поставеният материалноправен въпрос за законосъобразността на издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ ,респ. води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя, е поставен некоректно.Освен това той е неотносим към спора, тъй като в случая работодателят е издал процесната заповед в съответствие с изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, предвид изменение на нормативната уредба, с която е бил длъжен да се съобрази.
Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.11.2013 г.постановено по гр.д.№ 9388/2013 г. по описа на Софийски градски съд,АО,ІІІ „г” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: