О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2280/2014 год.
Производството е по чл.274 ,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на А. Г. С. и В. С. Б.,чрез пълномощника им адв.А.Д. срещу определение № 79/24.01.2014 год. на Окръжен съд – Перник, постановено по в.гр.д.№ 899/ 2013 г., с което е отменено разпореждане от 15.05.2013 год. по гр.д.№ 424/2009 год. на РС-Радомир за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението по делото в полза на касаторките суми от по 5800 лв.,представляващи парично уравнение на дяловете им в имот,възложен на друг съделител като неподеляем.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос – допустимо ли е издаването на изпълнителен лист като правна последица от неизпълнението на съдебно решение по делбено производство за изплащане на сумите за уравняване на дяловете в определен срок.Позовава се на решение от 12.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 7937/2012 год. на СГС,а освен това счита,че отговорът на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответниците по жалбата не са депозирали писмен отговор и не взимат становище.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 от ГПК.
Въззивният съд е приел,че решението по извършването на делбата е постановено по конститутивен иск и като правна последица от неговото неизпълнение ,за изплащане на сумите за уравняване на дяловете в определен срок, е законово предвидено обезсилване на решението и изнасяне на имота на публична продан./чл.349,ал.6 ГПК/Като не се е съобразил с характера на решението и характера на присъдените суми първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно разпореждане за издаване на изпълнителен лист,което е било отменено.
Не са налице посочените предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Поставеният въпрос обуславя въззивното определение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС/определение № 278/ 16.06.2011 год.І г.о. на ВКС и множество решения по чл.290 ГПК/,според която делбеният акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и това произтича от едновременното съществуване на множество взаимно свързани права на собственост върху една вещ. С оглед на това няма спор в теорията и практиката, че решението по възлагане на допуснат до делба неподеляем имот при условията на чл.349,ал.1 и ал.2 ГПК съдържа две части -поставяне/възлагане в дял на съсобствения имот на един от съделителите и осъждането му да заплати уравнение в определен размер, като частта по уравнението няма самостоятелен характер и не подлежи на съдебно изпълнение. Силата на пресъдено нещо на решението за възлагане досежно дължимите суми за уравнение на дяловете се формира от момента на влизането му в сила и обвързва и двете страни като им предписва определено поведение с оглед изхода на спора. Ако паричното задължение /основно и лихва/ не бъде изплатено точно – в установения от закона срок, ex lege /по право/ се обезсилва възлагателното решение и имотът се изнася на публична продан.Така поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не е непълен, неясен или противоречив, нито има нужда от утвърждаване на практика по него.
Не е налице и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване тъй като решението на СГС е неотносимо към настоящия случай.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 79/24.01.2014 год. на Окръжен съд – Перник, постановено по в.гр.д.№ 899/ 2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: