О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр. София 01.06.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4687 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ОУ”Д. Д.”, чрез адв. К. П. и адв. М. К. срещу решение № 148/24.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 85/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11/11.01.2016 г. на Кюстендилския районен съд по гр.дело № 1295/2015 г., с което са уважени предявените искове от С. А.А. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – призната е за незаконосъобразна заповед № ЧРЗ 105/16.06.2015 г. на Началник на Р. К. и е отменено наложеното с нея на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение”, ищцата е възстановена на заеманата длъжност преди уволнението „Директор” на Основно училище „Д. Д.” [населено място] и е осъдено Основно училище „Д. Д.” [населено място] да заплати на ищцата сумата 6182.38 лв. представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва, считано от 14.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя въззивният съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства. Относно нарушенията под № 2, № 4 и № 5 съдът погрешно решил, че са недоказани, тъй като от тяхното осъществяване не са настъпили значими негативни последици и не е увредено доброто име на училището, че изводите на съда в тази насока са незаконосъобразни, тъй като липсата или наличието на настъпили значими негативни последици са неотносими ккъм предмета на доказване в рамките на дисциплинарното производство. Изразено е становище, че при нарушение на чл.147,ал.1,т.12 от ППЗНП и чл. 4,ал.1,т.7 от Инструкция №1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета не е необходимо настъпването на значими имуществени вреди или накърняване на името на училището за осъществяване на състава на нарушението и може да се приеме, че то има формален характер, и самото му осъществяване независимо дали има значими имуществени вреди или накърняване на името на училището то е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. При нарушение на т.8 от раздел IV Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище във връзка с чл.147, ал.1,т.12 от ППЗНП и чл.4,ал.1,т.7 от Инструкция № 1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета не е необходимо настъпването на някакви вредни последици за осъществяване на състава на нарушението и може да се приеме, че то има формален характер. При нарушение за изготвяне на доклад до началника на Р. К. по т.8 от раздел IV Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в определения срок според жалбоподателя не е необходимо настъпването на вредни последици за училището за осъществяване състава на нарушението, че то има формален характер. В жалбата се поддържа, че по отношение на останалите описани като недоказани нарушения изводите на въззивния съд изцяло противоречат на събраните по делото писмени и устни доказателства. В тази насока подробно са изложени доводи за неоснователност на исковите претенции на ищцата и за установяване на законосъобразността на издадената заповед за уволнение относно всяко от описаните в последната дисциплинарни нарушения.
В изложението са формулирани следните въпроси: 1.при налагане на дисциплинарно наказание на „директор” на училище, при доказани в хода на производството множество подробно описани нарушения, следва ли те да бъдат съпоставяни с наличието или липсата на значими негативни последици и увреждане на доброто име на училището с цел да бъдат определяни като доказани или недоказани, 2. допустимо ли е съдът да счита като недоказани нарушения, за които са събрани множество писмени доказателства, но съдът ги е определил като незасягащи доброто име на училището и не предизвикващи негативни последици. Допустимо ли е субективната оценка на съда в тази посока да игнорира останалите доказателствени принципи, заложени в Гражданско процесуалния кодекс, 3. при нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.4 от Наредба № 4/2003 г. за документите за системата на народната просвета необходимо ли е настъпването на значими имуществени вреди или накърняване на името на училището за осъществяване на състава на нарушението, или може да се приеме, че то има формален характер и самото му осъществяване независимо дали има значими имуществени вреди или накърняване на името на училището е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, 4. при нарушение на чл.147,ал.1,т.12 от ППЗНП и чл.4, ал.1,т.7 от Инструкция № 1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета необходимо ли е настъпването на значими имуществени вреди или накърняване на името на училището за осъществяване на състава на нарушението, или може да се приеме, че то има формален характер и самото му осъществяване независимо дали има значими имуществени вреди или накърняване на името на училището е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, 5. при нарушение на т.8 от раздел IV Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище, във вр.счл.147,ал.1,т.12 от ППЗНП и чл.4,ал.1,т.7 от Инструкция № 1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета необходимо ли е настъпването на някакви вредни последици за осъществяване на състава на нарушението, или може да се приеме, че то има формален характер и самото му осъществяване независимо дали има някакви вредни последици е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, 6. при нарушение за изготвянето на доклад до началника на Р. К. по т.8 от Раздел IV Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в определения срок необходимо ли е настъпването на вредни последици за училището за осъществяване на състава на нарушението или може да се приеме, че то има формален характер и самото му осъществяване, независимо дали има настъпили вредни последици за училището. Жалбоподателят счита, че правните въпроси са решавани противоречиви от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. А. А., чрез адв.Д. З. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата С. А. А. със заповед № ЧРЗ 105/16.06.2015 г. на Началника на Р. [населено място] и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието за безспорно и установено от споразумение № ЧР 005/24.01.2013 г. на началника на Р. К., че ищцата С. А. е заемала длъжността „директор” на ОУ „Д. Д.” [населено място], че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 16.06.2015 г. със заповед № ЧРЗ 105/16.06.2015 г. на началника на Р. [населено място].
Прието е, че със заповед № УД – 230/30.03.2015г. началникът на Р. – [населено място] е възложил извършване на проверка в ОУ „Д. Д.” [населено място] на документацията, касаеща постъпили сигнали и докладни записки в Р. К., както и проверка на документацията относно изпълнението на задължителните предписания, дадени през 2014 г.- 2015 г. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол КП-081/03.04.2015г., приложен като доказателство по делото. Според съдържанието на протокола установени са нарушения, извършени от ищцата, които са послужили като основание за издаване на процесната заповед.
С покана изх. №0496-И/27.04.2015г. началникът на Р. К., като орган на дисциплинарна власт, по повод на образувано дисциплинарно производство е изискал обяснения от ищцата по реда на чл.193 ал.1 КТ за установените нарушения с констативен протокол № КП-081/03.04.2015г. по описа на Р. – К.. Същата е получена от ищцата на 28.04.2015 г. По всяко от вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина същата е дала писмени обяснения, приложени по делото.
Съдът е приел, че със заповед №ЧР 3-017/02.12.2013 г. на началника на Р. К. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Заповедта е връчена на 02.12.2013 г., като на основание чл.197, ал.1 от КТ наказанието по тази заповед е заличено. Със заповед № ЧРЗ -002/28.01.2014 г. на началника на Р. К. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Тази заповед й е връчена на 29.01.2014 г. На основание чл.197,ал.1 КТ и това наказание е заличено. Със заповед № 002/18.02.2015 г. на началника на Р. К., с която на ищцата отново е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като заповедта е връчена на 18.02.2015 г.
Прието е за установено от извършената в съдебно заседание на 28.12.2015 г. констатация от трудовата книжка на ищцата, че последното отразяване е от 01.07.2015 г. от ТП на НОИ и след тази дата няма отбелязване за започване на трудово правоотношение, както и че от 18.06.2015 г. до 01.07.2015 г. е било отразено трудово правоотношение във [фирма] [населено място].
От правна страна въззивният съд е приел, че за законосъобразното прекратяване от работодателя на трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Посочил е, че за да е налице фактическият състав на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо наличието на елементите: 1. виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2. съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3. спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1. изслушване на обясненията на дисциплинарноотговорното лице, 3.2. спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3. мотивиране на уволнителната заповед, 3.4. получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква.
Прието е, че в случая е спазено е изискването на чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят е изискал обяснения от ищцата и по делото са приложени такива. Въззивният съд е посочил, че обжалваната заповед е мотивирана съгласно императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, че същата съдържа всички задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретните нарушения, времето на извършването им, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага.
Съдът е приел, че наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ с изключение за нарушението, посочено в т.9 от заповедта – за това, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище не е утвърдила със заповед седмичното разписание на учебните часове в определния 3- дневен срок преди началото на втория учебен срок на учебната 2013/2014 г.Позовал се е на разпоредбите на чл.194, ал.1 от КТ, според които дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му и е приел, че двумесечният срок от откриване на нарушението се включва в 1- годишния срок от извършването му. Посочил е, че според чл.92, ал.2 и ал. 6 от ППЗНП учебната година започва на 15 септември, а продължителността на първия учебен срок е 18 учебни седмици. С оглед на това е прието, че вторият учебен срок е започнал в началото на м. февруари 2014 г. и срокът по чл. 194, ал.1 от КТ е изтекъл в края на м. януари 2015 г. – т.е към момента на налагане на дисциплинарното наказание с обжалваната заповед 1- годишният срок от извършване на наказанието е изтекъл, поради което според съда ищцата не може да бъде наказана за посоченото в т.9 от заповедта нарушение.
Относно останалите посочени в заповедта като нарушения на трудовата дисциплина деяния, въззивният съд е приел, че е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Прието е, че този срок започва да тече от датата на откриването на нарушението, т.е. от датата на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение, че в случая съобразно писмените доказателства по делото, началникът на Р. К. е узнал за посочените в уволнителната заповед нарушения на 03.04.2015 г., когато в Р. К. е постъпил доклад с вх. № 2528/03.04.2015 г. относно резултатите на извършената на ищцата проверка, в който са посочени обективните и субективните признаци на нарушенията. Прието е също, че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ изтича на 03.06.2015 г., че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ той спира да тече, докато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Посочил е, че от приетите доказателства е установено, че ищцата е била в годишен платен отпуск от 06.04.2015 г. до 09.04.2012 г.- 8 календарни дни; от 14.04.2015 г. до 16.04.2015 г.- 4 календарни дни и от 11.05.2015 г. до 12.05.2015 г.- 2 календарни дни, както и в отпуск за временна неработоспособност от 04.05.2015 г. до 08.05.2015 г.- 5 календарни дни. С оглед на това е формиран извод, че двумесечният срок за налагане на наказание не е текъл в тези дни и връчването на заповедта на 16.06.2015 г. е станало в неговите рамки. Приел е, че спорът следва да се разгледа по същество.
Въззивният съд е приел, че с обжалваната заповед на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, т.е. за системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения. Прието е, че в заповедта е посочено, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище не е създала условия за осъществяване на учебен процес в съответствие с нормативно установените изисквания, не е осъществила възложената й контролна дейност върху учебния прцес и воденето на задължителна документация в училище, не изпълнява заповеди на началника на Р. К.. В подкрепа на тези изводи са изброени 11 нарушения на трудовата дисциплина, установени с констативен протокол КП-081/03.04.2015 г. при извършена проверка от служители на Р. К.. Според въззивния съд при преценка на законосъобразността на извършеното уволнение, работодателят по трудов спор, в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да докаже извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения и, че ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно, че в случая следва да се извърши преценка дали са всяко едно от тях е извършено от ищцата, дали е тежко по смисъла на закона.
Прието е, че първото посочено в заповедта нарушение е, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище в нарушение на чл. 147, ал.1, т. 12 от ППЗНП и чл. 4, ал.1, т.7 от Инструкция №1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета към 03.04.2015 г. не е осъществила последващ контрол по отношение на отразяване на часовете в дневниците на паралелките 4а, 7б и 8а класове, че в дневника на 4б клас не са отразени часовете по З. музикален инструмент – китара на 25.09.2014 г.; в дневника на 7б клас не са отразени: часовете по музикален инструмент- виончело ИЧ на 16.09.2014 г. и на 23.09.2014 г.; часовете по З. музикален инструмент- тамбура ИЧ на 16.09.2014 г.; часовете по З./вокал ИЧ на 16.09.2014 г.; часовете по музикален инструмент- китара ИЧ на 25.09.2014 г.; в дневника на 8а клас не са отразени часовете по З. музика/ вокал ИЧ на 16.09.2014 г. на 16.09.2014 г. и на 18.09.2014 г. Посочил е, че цитираните в заповедта текстове на правилника и на инструкцията касаят осъществяване на контрол от страна на директора на учебното заведение на правилното водене на училищната документация. Съдът е приел, че от представените по делото протоколи №№18,19,20,21/20.10.2014 г. е установено, че посочените в заповедта пропуски са установени от директора на училището и са дадени препоръки за отстраняване на пропуските при водене на дневниците на паралелките, като е даден и срок за това. Посочил е, че няма представени доказателства за извършен последващ контрол за отстраняване на пропуските. Формиран е извод, че от посоченото бездействие на учителя не са настъпили някакви последици за училището. Прието е, че от доказателствата по делото е установено, че е изготвен план за контролната дейност на директора на ОУ „Д. Д.” за учебната 2014/2015 г., в който са посочени обектите на проверка за учебната година, както и сроковете за извършването им, че е представен протокол №34/06.02.2015 г. за извършена проверка по спазване на документите за системата на народната просвета по правилното водене на училищната документация, в който са отразени констатациите относно воденето на дневниците на различните паралелки в училището и са дадени препоръки са отстраняване на констатираните пропуски на съответните класни ръководители. С оглед на посоченото е изведен извод, че не е установено ищцата да не е изпълнявала задълженията си вменени й в качеството на директор относно осъществяване на контрол по правилното водене на училищната документация. Формиран е извод от приложените по делото доказателства, че е осъществяван такъв контрол, че посочените в заповедта неотразявания на часове са били констатирани от ищцата, че са дадени препоръки за отстраняване на установените пропуски.
Въззивният съд е приел, че второто нарушение в заповедта е, че ищцата в качеството й на директор в нарушение на чл. 11, ал.4 от Наредба №4/2003 г. за документите за системата на народната просвета е издала заповед №1222/12.09.2014 г., с която е определила комисия по даренията за учебната 2014/2015 г., а не както е регламентирано в нормативния акт финансовата 2015 г. Според съда нормата на чл.11 от цитираната наредба съдържа изискване в училището да се води книга за регистриране на даренията, като неразделна част на същата е класьор със свидетелства за даренията, изчерпателно са посочени нейните реквизити, както е посочено, че книгата се води от председателя на комисията по даренията, определена за съответната финансова година със заповед на директора. Прието е, че с цитираната заповед е посочено, че книгата за регистриране на дарения и класьорът със свидетелствата за дарения следва да се води през учебната 2014/2015 г. от председателя на комисията, а не така както е посочено в наредбата за финансовата година, че с посоченото изписване ищцата в качеството й на директор не е допуснала някакво съществено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като според съда от това деяние не биха могли да настъпят значими имуществени вреди или с това си действие би се накърнило доброто име на училището.
Прието е, че нарушенията посочени в т.3 от заповедта са, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище към датата на проверката не е осъществила административен и педагогически контрол заложен в плана за контролната дейност на училището за учебната 2014/2015 г. в нарушение на чл.147, ал.1, т. 12 от ППЗНП и чл. 4, ал.1, т.7 от Инструкция №1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета и не е изпълнила задължителните предписания на т.5 от Заповед № УД-686/31.10.2014 г. на началника на Р. К., а именно: наличност на учебници, учебни тетрадки и методически пособия за учителите- срок- 25.09.2014 г.; книга за подлежащи на задължително обучение до 16- годишна възраст- срок до 30.09.2014 г.; ученически книжки- срок „най- малко 2 пъти на срок”; неизпълнение на плана за контролната дейност за учебната 2014/2015 г., изразяващо се в неизпълнение на планирани проверки, както следва: декември 2014 г.- 8 неосъществени проверки; м. февруари 2015 г.- 15 неосъществени проверки и месец март 2015 г.- 8 неосъществени проверки. Прието е също, че по съществото си посочените деяния касаят неупражнен контрол от страна на ищцата, произтичащ от вменените й действия по осъществяване на такъв с посочените разпоредби. Според въззивния съд по общите правила за разпределение на доказателствената тежест при исковете за законност на уволнението тежестта за доказване на посочените обстоятелства е на работодателя, че по делото не са представени доказателства, които да установяват бездействието на ищцата. С оглед на това е изведен извод, че тези нарушения са недоказани.
Въззивният съд е приел, че четвъртото нарушение, описано в заповедта е, че ищцата в качеството си на директор на ответното дружество в нарушение на т.8 от раздел ІV. Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в определения срок до 28.11.2014 г. не е изготвила доклад до началника на Р. К. за изпълнение на задължителните предписания по т.5 от Заповед № УД-686/31.10.2014 г. на началника на Р. К.. Прието е, че в посочената точка от началника на Р. К. е вменено задължение на ищцата да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на задължителната училищна документация, съгласно чл.147, ал.1, т. 12 от ППЗНП и чл. 4, ал.1, т.7 от Инструкция №1 за провеждане на контролна дейност в системата на народната просвета, като в т.ІІ на същата е посочено, че в срок до 28.11.2014 г. директорът изготвя доклад за задължителните предписания то т.5 от заповедта. Прието е, че посоченото нарушение е недоказано, тъй като по делото не се съдържа длъжностната характеристика на ищцата, от която да се установява, че тя не е изпълнила задължение, произтичащо от същата. Посочил е, че по делото не е установено от непредставянето на такъв доклад за училището да са настъпили някакви вредни последици.
Прието е, че е недоказано и нарушението описано в т.5 от заповедта, че ищцата в качеството си на директор на ответното дружество в нарушение на т.8 от раздел ІV. Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в определения срок до 20.01.2015 г. не е изготвила доклад до началника на Р. К. съгласно изискванията на т.ІІ от Заповед № УД-820/19.12.2014 г. Прието е също, че по делото се съдържа доклад изх. № 0202/12.03.2015 г., изготвен от ищцата, даден в изпълнение на цитираната заповед. Според съда от обстоятелството, че той е депозиран след визираната в заповедта дата, не е установено да са настъпили вредни последици за училището.
Въззивният съд е приел, че в т.6 от заповедта е посочено, че ищцата в качеството й на директор на ответното училище в нарушение на чл. 124а, ал.8 от ППЗНП и при неизпълнение на заповед № УД- 713/07.11.2014 г. за задължителните предписания на началника на Р. К. относно спазването на тази разпоредба е допуснал повторното й нарушаване с назначаването на Е. А. на длъжност „Старши учител” без да има необходимия минимален учителски стаж. от 10 години. Прието е, че по делото е приложено допълнително споразумение №351/15.12.2014 г., по силата на което Е. А. е преназначен от длъжността „учител общообразователен учебен предмет прогимназиален етап по музика- музикален инструмент” на длъжност „старши учител на общообразователен учебен предмет прогимназиален етап по музика- музикален инструмент”, считано от 01.12.2014 г. Позовал се е на разпоредбите на чл.124а, ал.8 от ППЗНП, според които минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността „старши учител“ е 10 години учителски стаж. Съобразен е и пар. 3а от ДР на ППЗНП, според който „учителски стаж” е трудовият стаж, придобит при условията и на длъжностите по чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Посочил е, че по делото е приложената трудовата книжка на Е. А., в която е отразен трудовият му стаж, че в калкулацията „сбор на трудов стаж” е посочено, че същият е с 10 години, 3 месеца и 14 дни трудов стаж към 15.12.2014 г., че според представеното удостоверение, издадено от НЧ „Родолюбие – 1873” [населено място] 2 години и 1 месец А. е бил преподавател по китара в същото. Според съда тази длъжност не е от кръга на посочените в чл. 19, ал.1, 2 и 3 от Наредбата и поради това към момента на сключване на допълнителното споразумение А. не е имал необходимите 10 години учителски стаж, за да изпълнява длъжността „старши учител” и ищцата не е имала право да сключва споразумение за преназначаването му на посочената длъжност, т.е. тя е нарушила разпоредбата на чл. 124а, ал.8 от ППЗНП.
Съдът е приел, че следващото отразено в заповедта нарушение на ищцата е, че в качеството си на директор на ответното училище в нарушение на чл. 68, ал. 2 от КТ е сключила трудов договор на основание чл. 68, ал.1, т.3 от КТ с И. Й., поставяйки го в по – неблагоприятно положение, определяйки заплащане на реално взет час под формата на лекторско възнаграждение и е лишила лицето от получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, средства за СБКО и средства за представително облекло за времето, през което е замествал отсъстващия учител – Р. С.. Прието е, че от приложения по делото трудов договор № 344/15.12.2014 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ между ответното училище, представлявано от С. А. и И. Й. е установено, че последният се е съгласил да изпълнява длъжността „учител общообразователн предмет в прогимназиален етап по домашна техника и икономика и изобразително изкуство”, като е уговорено възнаграждение за 1 реално взет учебен час в размер на 5.00 лв. за часовете по изобразително изкуство и 3.50 лв. за домашна техника и икономика. Според въззивния съд съгласно чл. 68, ал.2 от КТ работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието. Приел е, че по делото няма доказателства при какви условия е била назначена титуляра по безсрочното трудово правотношение и е формиран извод, че посоченото нарушение е недоказано.
Прието е, че осмото описано в заповедта нарушение е, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище в нарушение на чл. 147, ал.1, т.14 от ППЗНП и т.6 от разд. ІІІ Основни задължения от длъжностната характеристика на директор на общинско училище и неизпълнение на т.2 от заповед № УД-060/15.01.2015 г. за задължителни предписания на началника на Р. К. е допуснала повторно нарушение на цитираните текстове от правилника и длъжностната характеристика, като не е изготвила длъжностно разписание на персонала и не е утвърдила поименно разписание на длъжностите и работните заплати към 01.12.2014 г., отразяващи промяната в броя на старшите учители. Прието е също, че не е било необходимо изготвянето, респ. утвърждаването им. Посочил е, че в цитираните документи се отразява числеността педагогическия и непедагогическия персонали на училището, както и тяхното трудово възнаграждение. Позовал се е на чл. 12 ал. 1 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета, според който числеността на персонала се утвърждава в списък – образец № 1, списък –образец № 2 и списък-образец № 1а за всяка учебна година от директора на училището, на детската градина или на обслужващото звено в рамките на средствата по делегирания бюджет, че съгласно чл. 12 ал. 4 от Наредбата промени в числеността на педагогическия персонал могат да се извършват по време на цялата учебна година при условията и по реда на чл.10. Прието е, че съгласно чл. 10 ал.1 преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през юни в списък-образец № 1 и се утвърждава от директора не по-късно от 30 септември, след съгласуване с началника на инспектората по образование. С оглед на тези текстове на Наредбата е изваден извод, че числеността на персонала на училищата се определя от директора, както по отношение на щата за всяка нова учебна година, така и когато се налагат промените визирани в чл.10, ал.3 от Наредбата в хода на учебната дейност през година. Съдът е приел, че в случая изготвяне на ново длъжностно разписание, респ. утвърждаване на поименно разписание на длъжностите и работните заплати към 01.12.2014 г. не се налага, тъй като не е налице промяна в педагогическия персонал, че се касае до промяна на трудовото възнаграждение на лице от педагогическия персонал, което обстоятелство не обуславя изготвянето на ново длъжностно разписание, доколкото не са налице визираните в чл.10, ал.3 от Наредбата промени. При тези съображения е направен извода, че ищцата не е осъществила посоченото в тази точка нарушение.
Съдът е приел, че ищцата е наказана и затова, че в качеството си на директор на ответното училище в нарушение на чл. 95, ал.3 от ППЗНП не е утвърдила със заповед седмичното разписание на учебните часове за първи срок на учебната 2014/2015 г., считано от 17.10.2014 г., съгласувано с протокол 49/15.10.2014 г. на Регионалната здравна инспекция- К. и в периода от 17.10.2014 г. до 23.10.2014 г. е допуснала провеждане на учебни занятия без утвърдено седмично разписание. Прието е, че по делото се съдържа заповед № 1218/11.09.2014 г. на директора на ответното училище, с която е утвърдено седмичното разписание на учебните занятия на І-ви срок на учебната 2014/2015 г., считано от 15.09.2014 г., т.е. в сроковете предвидени в чл.95, ал.3 от ППЗНП е утвърдено седмичното разписание за първи срок. Посочил е, че по делото е представена и заповед № 171/23.10.2014 г. на директора на училището, с която е утвърдено ново седмично разписание на учебните занятия за първи срок на същата учебна година, считано от 22.10.2014 г. Съдът е приел, че във връзка с изискванията на чл. 8, ал.3 от Наредба №10/19.09.2014 г. за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания е представен и протокол №50/22.10.2014 г., изходящ от РЗИ К.. Приел е, че разписанието на учебните часове не може да бъде утвърдено преди становището на РЗИ – К., което е станало един ден преди утвърждаването му. С оглед на това е формиран извод, че ищцата не е извършила соченото нарушение.
Въззивният съд е приел, че последното описано в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище в нарушение на т.8 от раздел ІV. Възлагане, планиране и отчитане на работата от длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище и при неизпълнение на т.1.7 от заповед №УД-001/03.01.2014 г. за задължителни предписания на началника на Р. К. не е отменила със своя заповед действието на заповед №216/11.11.2013 г., с която вменява на помощник- директора по учебната дейност задължения, които не са от неговата компетентност. Прието е, че по делото не се съдържа посочената заповед. С оглед на това е направен извод за невъзможността съдът да прецени дали действително са вменени такива задължения. Посочил е, че не е представена и длъжностната характеристика на ищцата, че работодателят не е представил годни доказателства въз основа на които да може да се направи извод за виновно неизпълнение на посоченото задължение. Поради тези съображения е изведен извод, че посоченото нарушение е недоказано.
С въззивното решение е прието, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на две основания, предвидени в Кодекса на труда – поради това, че посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина представляват системни нарушения (чл.190, ал.1,т.3 от КТ), както и поради това, че те са тежки по смисъла на чл.190,ал.1, т.7 от КТ. Прието е, че според установената съд