О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София 09.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4769 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Г. Г. срещу решение № 320/29.09.2017 г. по гр.дело № 408/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 57/30.05.2017 г. по гр.дело № 354/2016 г. на Свогенския районен съд и вместо него е обявена за недействителна клаузата от трудов договор № 196/01.12.2015 г. за срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, признато е за незаконно и е отменено уволнението на Р. Г. П. от длъжността „координатор дейности-Регистратура, Консултативно-диагностичен блок”, извършено със заповед № 179/13.06.2016 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдена [фирма] [населено място] да заплати на ищцата сумата 4 290 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението от 13.06.2016 г. до 13.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2016 г. до окончателното изплащане и е осъден ответника да заплати на ищцата сумата 700 лв. направени разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. П., чрез адв.З. Н. в писмен отговор е изложила подробни доводи за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Р. Г. П. със заповед № 179/09.06.2016 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „координатор дейности-Регистратура, Консултативно-диагностичен блок” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 4290 лв.
От фактическа страна е прието за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение с източник трудов договор № 40/21.01.1987 г., сключен за неопределено време последователно за длъжностите „телефонист”, „рецепционист” и „регистратор” /за последната длъжност съобразно допълнително споразумение от 28.02.2011 г., приложено към личното трудово досие и заключението на съдебно-счетоводната експертиза/. Същото е прекратено по силата на заповед № 193/30.11.2015 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.12.2015 г.
Прието е също, че на 01.12.2015 г. страните са сключили нов трудов договор № 196 на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 КТ, за определен срок: със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. По силата на описания договор ищцата е заемала длъжността “координатор дейности” с място на работа – „Регистратура, Консултативно-диагностичен блок”. Страните са уговорили основно трудово възнаграждение в размер на 380 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 85,12 лв.
Съдът е приел за установено от заповед № 179/13.06.2016 г. на управителя на болницата, че трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 13.06.2016 г., като не е посочено фактическо основание.
Посочил е, че в длъжностната характеристика за длъжността „регистратор” са включени следните основни задължения: попълване на първоначалната документация на приеманите пациенти; изготвяне на справки-извлечения от базата данни; последващи корекции; обработка; архив на въведените данни; ежемесечно обработване на сведенията от структурите в консултативно-диагностичния блок и предоставяне на информация на звено „Информационни дейности”; въвеждане на входящите данни в база данни на компютърна система; обработване на болничните листове и изпращането им в РЗИ; контролиране реда на приемане на пациентите; подпомагане при придвижването им между кабинетите. В ежедневната си работа служителят е на пряко подчинение на началника на Консултативно-диагностичния блок.
Приел е, че в длъжностната характеристика за длъжността „координатор дейности“, тези задължения са следните: организиране и координиране на прегледите на пациентите в Консултативно-диагностичен блок; подпомагане на пациентите при придвижването им между кабинетите; координиране на месечните графици на медицинските специалисти в блока; проследяване своевременното извършване на консултациите и изследванията; координиране на заявките за външни консултации и регистриране на данните за тяхното извършване; организиране и координиране на консултантската дейност между отделенията; контролиране приемането на пациентите; информирането им за предлаганите медицински услуги; въвеждане данните в база данни на компютърна система; извършване на корекции в тях; ежемесечно обработване на сведенията от структурите в блока; осъществяване на контрол върху дейността на персонала в Регистратурата; при необходимост служителят изпълнява и функциите на регистратор. В ежедневната си работа той е на пряко подчинение на управителя.
Прието е за установено от поименно щатно разписание на длъжностите в Консултативно-диагностичен блок, Регистратура, в сила от 01.12.2015 г., че е предвидена по една щатна бройка както за длъжността „координатор дейности”, за която е посочено, че е заета от ищцата, така и за длъжността „регистратор” /незаета/. Прието е също, че тези длъжности съществуват и в щатното разписание, в сила от 03.02.2016 г., като последната длъжност вече е заета. В предходното щатно разписание от 01.11.2015 г. е съществувала само длъжността „регистратор”. Съдът е приел, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, във влязлото в сила на 06.07.2016 г. щатно разписание, длъжността „координатор дейности” е посочена като незаета.
Прието е за установено от болнични листове за временна нетрудоспособност, че ищцата е била в отпуск в периода от 05.12.2015 г. до 30.05.2016 г., както и в платен годишен отпуск от 8 дни, считано от 31.05.2016 г. /заповед от 27.05.2016 г./.
Въз основа на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 07.03.2017 г. е прието, че в периода 01.12.2015 г. – 13.06.2016 г. ищцата е заемала длъжността „координатор дейности” с код по НКПД № 44193010, като работодателят е извършвал пенсионните, социални и здравни осигуровки в установения размер за тази длъжност. През месец декември 2015 г. е отработила реално 4 дни, а през месец юни 2016 г. – 1 ден. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ при последно получено брутно трудово възнаграждение от 715,12 лв. за месец октомври 2015 г. възлиза на 4 290,72 лв.
Съдът е приел за установени от показанията на свидетелите П. и Г., посочени от ищцата следните относими факти: уволнението е било извършено по „нареждане” на кмета, тъй като по време на предизборната му кампания не го е подкрепила; служителката е продължила да изпълнява същите трудови задължения и на новата си длъжност; работила е на същото място – на регистратурата.
Прието е от свидетелските показания на Д. и И., ангажирани от ответника, заемащи при него съответно длъжностите „технически ръководител и личен състав” и „главна сестра”, че управителката на болницата не е коментирала, че ищцата трябва да бъде уволнена заради политическите си убеждения /обстоятелството, че тя е направила такъв коментар се възпроизвежда в показанията на П., като при проведената очна ставка всяка свидетелка заявила, че нейните показания са верни/.
Приел е, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започнала работа по трудово правоотношение.
От правна страна е прието, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен.
Прието е, че в настоящата хипотеза ищцата е въвела довод за злоупотреба с право и за недействителност на клаузата за срок за изпитване, включена в новия трудов договор, на основание заобикаляне на закона, което според съда налага на първо място да се извърши проверка дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Посочил е, че при въвеждане на този довод е необходимо в исковата молба да бъдат посочени такива конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за злоупотреба с право, както и да бъде проведено тяхното пълно доказване. Съдът е приел, че в случая ищцата е изложила такива факти – работодателят е сключил нов трудов договор, съдържащ клауза за срок за изпитване в негова полза, с цел последващо уволнение по чл.71, ал.1 КТ, без намерение, нито необходимост, да изпита качествата й на новата длъжност, че същият и не е могъл да провери годността й за изпълнението на длъжността „координатор дейности”, тъй като не е започнала реално нейното изпълнение, че е налице и пълна идентичност на установените задължения и отговорности за длъжността „регистратор” и „координатор дейности”, предвидени в двете длъжностни характеристики.
Съдът е приел, че изводът за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя се обуславя от установяване, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е постигането на една единствена цел – прекратяване на трудовия договор конкретно с ищцата, която не би могъл да постигне по друг начин.
Според въззивния съд при конкретно установените обстоятелства следва да се приеме, че е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя. Посочил е, че правната възможност за сключване на нов трудов договор със срок за изпитване, установена в негова полза, което е допустимо, възможно само по себе си правно действие, е използвана целенасочено – за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл.71, ал.1 КТ – без работодателят да е длъжен да мотивира уволнението, да извърши евентуално подбор по чл.329 КТ или да се съобрази с други норми на предварителна закрила.
Прието е, че заповедта за прекратяване на първоначално съществуващото трудово правоотношение между страните за неопределено време е влязла в сила на 01.12.2015 г., като на същата дата между тях е сключен нов трудов договор по чл.70, ал.1 КТ, по силата на който е възникнало ново трудово правоотношение със срок за изпитване. Прието е също, че според цитираната по-горе разпоредба, когато работата изисква да се провери годността на служителя да я изпълнява, окончателното приемане на длъжността може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Според съда в случая в трудовия договор от 01.12.2015 г. страните са постигнали съгласие за заемането на нова длъжност – „координатор дейности”, различна от тази по първоначалния трудов договор, с оглед на което не е съществувала пречка да се уговори срок за изпитване за тази нова длъжност и липсва нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ. Посочил е, че според представената длъжностна характеристика тази длъжност е свързана с изпълнение на задължения по организиране и координиране на прегледите на пациентите, на месечните графици, контролиране на своевременното извършване на изследванията и приемането на пациентите, т. е. същите имат организационен и контролен характер, че описаните по-горе задължения не са съставлявали част от основните трудови задължения на заеманата от жалбоподателката до този момент длъжност „регистратор”. Изведен е извод, че доколкото съществено е променена трудовата функция, не може да се счете, че повторното сключване на трудов договор със служителката е в противоречие с горната забрана.
Съдът е приел, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудовия договор при формално спазени изисквания по чл.70 КТ е недействителна, поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка годността на служителя за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с него по облекчения за работодателя ред по чл.71, ал.1 КТ. Приел е също, че при конкретно установената фактическа обстановка може да се направи обосновано заключение, че работодателят не е имал възможност да провери качествата на служителката за справяне с трудовите й задължения по новата длъжност. Посочил е, че срокът за изпитване започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за изпитване време трябва реално да бъде използвано за проверка, че в уговореното време не се включва времето, през което служителят не е изпълнявал работата. Прието е, че в този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото служителят не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си задължения, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на служителя да изпълни възложената работа. Прието е също, че в случая уговореният срок за изпитване е шестмесечен, т. е. започва да тече от 01.12.2015 г. и изтича на 01.06.2016 г., че в неговите рамки от 05.12.2015 г. до 30.05.2016 г. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, а през месец юни 2016 г. е ползвала платен годишен отпуск от 7 дни, поради което този период от време не може да бъде включен в срока за изпитване, че същата реално е отработила 5 работни дни. Според въззивния съд, макар формално да не противоречи на чл.70, ал.5 КТ, защото сключеният трудов договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като целта на работодателя не е била действително да провери годността на служителката за изпълнението на новата длъжност.
Изведен е извод за недействителност на клаузата за срок за изпитване, която съдът е приел, че следва да бъде обявена съобразно разпоредбата на чл.74, ал.4 КТ. Направил е и извод, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконосъобразно, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен и като такъв подлежи на уважаване.
Прието е, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ се намират в отношение на материално правна обусловеност от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Прието е също с оглед основателността на обуславящия иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, че и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателен и като такъв следва да бъдат уважен. Съдът е приел за основателен и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението. Приел е също, че е налице фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, вреда – пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което служителят е останал без работа поради уволнението и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Формиран е извод, че искът е основателен в установения от експертизата и претендиран размер от 4 290 лв., в който следва да бъде уважен.
При тези съображения е изведен извод за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат.
По правните въпроси:
В изложението са поставени въпросите, които съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва:1. относно възможността страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване да прекрати сключения трудов договор без предизвестие във всеки един момент до изтичане на уговорения срок, 2. относно проверката за законосъобразност от съда на отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено при прекратяване на трудов договор на основание чл.71, ал.1 КТ, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият съдебен състав преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по посочените въпроси.
С решение № 65/24.03.2015 г. по гр.дело № 5669/2014 г. на ВКС, III г.о. постановено по чл.290 ГПК е възприета трайната практика на ВКС, според която страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително и три дни след неговото сключване/. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор.
Правните въпроси въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. Решаващите правни изводи за основателност на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и на обусловените от него искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ са, че в конкретния случай е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя, предвидена в чл.8,ал.2 КТ и, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудовия договор на ищцата, сключен на 01.12.2015 г. е недействителна, поради заобикаляне на закона. По тези решаващи правни изводи жалбоподателят не е поставил правни въпроси. С оглед на изложеното съдът намира, че не са установени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по посочените въпроси. Съдът не обсъжда цитираните от жалбоподателя решение с № 376 от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о. на ВКС и решения № 765 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 228/10г.на ІІІ г.о., постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите са разрешени правни въпроси, различни от посочените по-горе. Решение № 716 от 27.12.2010г. по гр.дело № 253/09г. на ІІІ г.о. е постановено в производство по молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на ГПК/отм./ и поради това е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Според същата практика на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че всички доводи в изложението на жалбоподателя, освен посочените по-горе два правни въпроса са такива по правилността на обжалваното решение и поради това са касационни основания за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. С оглед на това съдът намира, че тези доводи не представляват правни въпроси. В изложението жалбоподателят е възпроизвел текста на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Посочил е, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като е цитирал ППВС № 6/30.12.1959 г. по гр.д.№ 6/59 г., т.решение № 1/19.02.2010 г., както и множество решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. В същото изложение, освен посочените два въпроса по-горе няма ясно и конкретно формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установена общата предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 320/29.09.2017 г., постановено по гр.дело № 408/2017 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. № 9855/06.11.2017 г., подадена от ответника [фирма], [населено място], С. област, [улица], чрез адв. Г. Г..
Осъжда [фирма], [населено място], С. област, [улица] да заплати на Р. Г. П., [населено място], С. област, [улица] сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: