О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София 15.01.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3061/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Е. в качеството ? на пълномощник на М. С. Т., против решение от 16.03.2017 г. по гр.д. № 16080/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14776/26.09.2016 г. по гр.д. № 12477/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Т. иск за признаване за установено по отношение на Л. Н. П., че последният му дължи сумата от 12 000 евро, представляваща част от дължима главница по договор за временна финансова помощ от 30.10.2013 г., с който са преуредени задължения по договор за заем от 10.10.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на паричното задължение – 04.09.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
Касаторът се позовава бланкетно на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по същество на спора, след като е лишил една от страните от възможността да упражни правото си на защита в процеса”,с твърдение, че въпросът е принципно значим по всяко исково производство и с което изчерпва обосноваването на наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не се позовава и на практика на ВКС, в който въпросът да е намерил противоречиво разрешаване, нито е приложена практика на съдилищата.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Л. Н. П., чрез процесуалния му представител адв. Д. С.,в който се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 – 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното въззивно решение, което с оглед цената на предявения иск подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Жалбата е постъпила в съда на 27.04.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание §. 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Производството по делото е образувано по иск на М. С. Т. с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде установено спрямо ответника Л. Н. П., че същият му дължи сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 12 000 евро – част от вземане от 33 363 евро, предоставено на П. по силата на договор за заем от 10.10.2011 г., чиито условия са предоговорени с договор за финансова помощ от 30.10.2013 г. За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че по спорният въпрос дали е налице валидно сключен договор за заем между страните, в тежест на ищеца е било да докаже,че е предал на заемателя сумата,предмет на договора – факт,от който той черпи благоприятни за себе си правни последици и от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му.Взел е предвид, че и двата договора – този от 10.10.2011 г. и този от 30.10.2013 г. са подписани от Д. Н., за която няма данни да притежава представителна власт за сключването им.Позовавайки се на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и липсата на потвърждаване на извършените от нея действия е приел,че договорът е във висяща недействителност и не е породил правни последици.Освен това предаването на паричните средства е съществен елемент от фактическия състав на договора за заем и без доказването му не е завършен фактическият му състав,а доказването на това обстоятелство също е в тежест на ищеца,което той не е направил.Съдът е взел предвид, че във въззивната жалба се твърдяло сумата да е преведена по сметка на трето лице – търговско дружество,чийто управител е бил ответника, но е приел,че договорът е сключен от ответника, в качеството му на физическо лице,поради което е приел,че не е налице договор за заем. По отношение оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба относно извършени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в даване ход на делото при заявено искане за отлагане, въззивният съд е препратил към нарочното си определение по чл. 267, ал. 1 ГПК,в което е констатирал, че освен адв. Е., която е твърдяла, че е в невъзможност да се яви в открито съдебно заседание пред СРС поради заболяване, видно от доказателствата в заповедното и въззивното производство М. С. Т. е упълномощил да го представлява и адвокат Ц. М.,депозирал и подписал исковата молба и за когото липсват данни пълномощното да е оттеглено. Не е приел и приложените писмени доказателства, удостоверяващи банкови операции от 2009 г., за които е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.
Достъпът до касационно обжалване на подадената касационна жалба се предпоставя от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280,ал.1 ГПК за значимост на поставените процесуално правни и материално правни въпроси. В настоящия случай е поставен общ и неконкретизиран въпрос, който отнесен до въведените от касатора касационни основания води до извод, че има предвид предпоставките за отлагане на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК. Дори и тази формулировка не може да обуслови наличие на общото основание за допускане на касационна проверка. Въпросът не е бил правно разрешаван от въззивния съд, тъй като въобще не е изследвано дали са налице съдопроизводствени нарушения на първоинстанционния съд във връзка с искането за отлагане на делото.Въззивният съд,в определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК е констатирал, че ищцовата страна е упълномощила още един адвокат по делото, за когото не са били налице никакви данни, обосноваващи препятствие или обективна невъзможност да се яви в съдебно заседание и защити интересите на доверителя си. Фактът, че ищецът сам е възложил на още един адвокат да защитава интересите му изключва преценката относно годността на обстоятелствата, непозволили на другия адвокат да се яви. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните основания за това. Само за прецизност на постановения акт следва да се посочи, че не е обосновано наличието на нито една от специалните предпоставки.
С оглед изхода на делото в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. В приложения по делото договор за правна помощ е посочено, че на датата на сключването му е заплатена в брой сумата от 1250 лв. С молба от 01.12.2017 г. касаторът е възразил срещу размера на договореното възнаграждение с твърденията, че същото е прекомерно. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за редуциране на договорното възнаграждение, тъй като същото е съобразено с цената на предявения иск,както и с фактическата и правна сложност на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.2017 г. постановено по гр.д. № 16080/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Н. П., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: