О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. София 17.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 418 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от ищеца Р. П. В. частна жалба вх.№ 68670/04.06.2014 г., чрез адв. А. Г. против определение № 10420/19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 6304/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.02.2014 г. по гр.дело № 29768/2009 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадена от Р. П. В. частна жалба вх. № 1033045/13.10.2010 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска същото да се допусне до касационно обжалване и се отмени, и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената частна жалба.
В изложението към частната жалба/л.6/ е поставен въпросът – основания за допускане на касационно обжалване са законна празнота и противоречивата съдебна практика по делата от този тип – които касаят неизпълнението на задълженията на работодателя към работника, като внасяне на осигурителни вноски към НОИ, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд, като въззивна инстанция е потвърдил разпореждане от 20.02.2014 г. по гр.дело № 29768/2009 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадена от Р. П. В. частна жалба вх. № 1033045/13.10.2014 г., поради неотстранени в срок указани от съда нередовности на частната жалба.
Въззивният съд е приел, че с определение от 25.05.2010г. по ч.гр.д.369/2010г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е отменено определение от 09.10.2009 г. по ч.гр.дело № 9213/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Р. П. В. срещу разпореждане от 13.07.2009 г. по гр.дело № 29768/2009 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба, както и самото разпореждане от 13.07.2009 г. по гр.дело № 129768/2009 г. на СРС за връщане на исковата молба и делото е върнато на Софийски районен съд за по-нататъшно администриране на исковата молба, съобразно указанията в мотивите на определението на ВКС.
Прието е, че с разпореждане от 21.07.2010 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба по гр.д.29768/2009 г., поради неизпълнение на разпорежданията от 07.06.2010 г. и от 21.07.2010 г.
Въззивният съд е приел, че на 13.10.2010 г. е постъпила частна жалба вх.№ 1033045 от Р. В., в която не е посочен обжалвания акт, в какво се състои порочността му и какво е искането до съда. С разпореждане от 15.12.2010 г. Софийски районен съд е дал указания на жалбоподателя да отстрани констатираните пороци. Съобщение с препис от разпореждането е редовно връчено на Р.В. на 25.01.2011 г. Поради неизпълнение на тези указания на съда, с разпореждане от 17.02.2011 г. Софийски районен съд е върнал частна жалба вх.№ 1033045/13.10.2010 г. Последното разпореждане е обжалвано от Р. В..
Съдът е приел, че с определение от 22.12.2011 г. по ч.гр.дело 12149/11 г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 17.02.2011 г. по гр. дело № 29768/2009 г., с което е върната частна жалба вх. № 1033045/13.10.2010 г.
С определение от 09.10.2013 г. по ч.гр.дело № 4841/13г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че на жалбоподателя не са били разяснени последиците от неизпълнение на дадените указания от съда за отстраняване на нередовности на частната жалба, поради което е отменено определението на Софийски градски съд от 22.12.2012 г.,постановено по ч.гр.дело № 12149/2011 г. на същия съд и потвърденото с него разпореждане от 17.02.2011 г. по гр.дело № 29768/2009 г. на Софийски районен съд за връщане на частна жалба вх. № 1030345/13.10.2010 г. и делото е върнато на СРС за отстраняване нередовностите на частна жалба вх.№1030345/13.10.2010 г.
Съдът е приел, че с разпореждане от 17.10.2013 г. Софийски районен съд е указал на частния жалбоподател какви нередовности в частната жалба следва да отстрани и е разяснил последиците от неизпълнение в срок на дадените указания – че частната жалба ще бъде върната. Съобщение с указанията на съда е редовно връчено на Р. В. на 25.10.2013г./връчено е лично на жалбоподателя/. В указания от съда срок не са отстранени нередовностите на частна жалба вх.№1033045/13.10.2010 г. и с разпореждане от 20.02.2014 г. районният съд е върнал частната жалба вх.№1033045/13.10.2010 г.
Въззивният съд е взел предвид разпоредбите на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.1 ГПК вр.чл.260, ал.1, т.2 и т.4 ГПК и е приел, че частната жалба следва да съдържа означение на обжалвания акт и в какво се състои искането до съда, и, че тези реквизити не се съдържат в частна жалба вх.№1033045/13.10.2010 г. Според съда частния жалбоподател не е отстранил тези пороци в дадените му многократно срокове от Софийски районен съд и поради това разпореждането на първоинстанционния съд, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върната частната жалба е законосъобразно.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението на жалбоподателя Р. В., тъй като въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Както се посочи поставеният въпрос от жалбоподателя-ищец не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи в обжалваното определение. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Освен това от изложените съображения в изложението на жалбоподателя не може да се доуточни и конкретизира правен въпрос, който въззивният съд е разрешил и съответно, който е обусловил решаващите му изводи.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя Р. П. В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 10420/19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 6304/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 68670/04.06.2014 г., подадена от ищеца Р. П. В., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. А. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: