О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
София, 30.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4180/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8123/23.6.2015 г., подадена от юрисконсулт Р. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба Областна дирекция на МВР – С. З., против въззивно решение №232/22.5.2015 г. по гр.д.№1191/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1396/29.12.2014 г. по гр.д.№3982/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, , VІІІ-ми граждански състав.
Въззивната инстанция е приела, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и са налице всички елементи от фактически състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД. Прието е също така, че присъденото обезщетение е в съответствие с изискванията на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба се поставя въпрос на вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед неправилното определяне на правното основание от съда , като се застъпва становище, че искът е следвало да бъде разгледан на основание чл.1 ЗОДОВ, а не по чл.49 ЗЗД. Сочи и съдебна практика, подробно описана в изложението и представени съдебни актове. Поставя се и въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД, като и по него се сочи и представя съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба – ищец, С. Т. К., посредством процесуалния си представител – адв. С. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба и ответник по исковата молба – И. Д. Г. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация С. Т. К. намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за неговата вероятна недопустимост. В случая отговорността на касационния жалбоподател и другия ответник по исковата молба И. Д. Г., произтича от влязлото в сила решение №507/26.5.2014 г. по а.н.д №625/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, девети наказателен състав, с което вторият ответник е признат за виновен, на основание чл.131, ал.1, т.2, във връзка с чл.130, ал.1 НК и е приложена разпоредбата на чл.78А НК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по втория въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложенията се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата – ищец, деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №232/22.5.2015 г. по гр.д.№1191/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№8123/23.6.2015 г., подадена от юрисконсулт Р. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба Областна дирекция на МВР – С. З..
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – [населено място], да заплати на С. Т. К. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: